Септември е, децата отново се връщат на училище. Започва учебната година, а заедно с нея задължителните часове в класната стая. Но тези уроци, както всички знаем, не са единствените. Всеки родител записва детето си на допълнителни занимания - било то език, спорт или изкуство. Това носи предизвикателство за всяко семейство - какъв да бъде изборът на дейности, как да се подредят приоритетите, как да се организира ежедневието, кой от семейството колко да е въвлечен в изпълнението, как да се мотивира детето.
Трудности от различен характер
Желанието на родителите е да осигурят на детето възможности за пълноценно развитие. Родителите (или родителят) прави избори за бъдещето на детето, воден от някакъв мотив, но от какъв? Дали от своята собствена идея за престиж, имидж, реализирана или нереализирана мечта, или от интересите, дарбите и желанията на детето. Вижда ли родителят посоката и потенциала на детето, или му налага собствените си представи за смисъл, ценност и перспектива? Допуска ли, че детето може да се интересува от нещо различно, което него не го вълнува. Досеща ли се, че детето му може да упражнява професия, която все още не съществува или да разработи услуга, неизвестна сега?
Създаването на разписанието “Кой, кога, къде”. Да, не е леко и няма да е леко. Напрежението от препускането в семейния график обикновено напряга двамата партньори. А ако родителят сам отглежда детето си, тогава познава изтощението. Това, което може да ви донесе утеха и стимул тук, е да си припомните с каква цел го правите - грижите се за развитието на детето си.
Яснота, избор, осъществяване
В контекста на горенаписаното, когато правим избори и създаваме цел, ни ръководят няколко основни пункта - какво ще правим, защо ще го правим, каква полза ще ни донесе, какво у нас ще развие, за какво ще ни послужи. Колкото и опит и успехи да имаме, винаги е добре да мислим и избираме, преди да действаме. Защото създаденият план носи яснота и спокойствие, а стратегията за случването му е залог за успех. Когато създадем семейния график и го изпълняваме ежеседмично, можем да си кажем: “Браво на мен” или “Браво на нас”.
Последователност и лимит
Всеки човек във всяка своя възраст има определен лимит и извън него не е пълноценен и ефективен. Когато създаваме програмата с учебни дейности на детето си, трябва да го имаме предвид. За да усвои определена информация и да я превърне в умение, детето трябва да полага ежедневни усилия, да има време за почивка, забавление и общуване с връстници. Важно е да не забравяме да се съобразяваме с нуждите на детето на съответната възраст. Ако едно 7-8-годишно дете има нужда от редуване на игра и учене, то един тийнейджър има нужда от време за учене, време за усамотение, време за общуване с приятели. Създавайки седмичната програма, е задължително да се съобразим и със своите задължения, ангажименти, лимит и потребности, и да търсим баланс и ефективност, а не претоварване и изтощение.
Уважение, респект и доверие
Ученето е процес, в който ясно се открояват няколко теми. Когато учим, усвояваме нова и непозната информация. Учител (или експерт в областта) не само ни дава тази информация, но и ни учи как да боравим с нея, така че да я превърнем в реално житейско умение. Това е темата за авторитета и зачитането му. Заедно с нея идва и тази за властта и контрола - учителят, тоест притежателят на информация, има власт, защото знае нещо, което другият не знае. Затова искаме да знаем - от една страна, за да можем, от друга да се предпазим. Информацията е свързана и с манипулацията. Всички имаме този опит - притежаващият информация може да я употреби за своя полза и да злоупотреби с другия. Това е още една от причините да искаме да знаем - информацията ни дава сила. И не на последно място има още нещо, което ни мотивира да учим - този, който знае и може, постига успехи, а това дава самочувствие, усещане за себеосъществяване, собствен стил и добър стандарт на живот.
Авторитети
Ученето поставя темата за авторитетите. Учителите са авторитетите. Темата за авторитетите е една от значимите теми в човешкия живот. Докато учим и подкрепяме децата си да учат, можем да изследваме какво е нашето отношение към тях - зачитаме ли ги, признаваме ли ги, чуваме ли това, което ни казват, следваме ли ги. Критични ли сме към тях или приемаме всичко казано или направено от тях, можем ли да изразим мнение различно от тяхното, как и кога го правим. Сътрудничим, кооперираме или се противопоставяме? Темата за авторитетите поставя темата за уважението - можем ли да признаем постиженията на учителите и да ги почетем. Как се отнасяме със своите учители и с тези на своите деца? Как говорим на децата за учителите? Помним ли, че когато рушим нечий авторитет, рушим своя?
Даването и получаването
Учителят притежава едно специално качество - готовност да дава. Той преподава знанията, опита, уменията си. Прави го, за да се развива науката му, за да има нови открития, за да става по-лек и приятен животът на хората.
Учителят, който познава същността на своята професия, може да даде много повече от знания и умения. Може да даде опит, различни гледни точки и възможности, разбиране и толерантност, търпение, граници, отговорност, любопитство, интерес и задълбоченост. Той може да научи учениците си как да създадат стратегия, нагласа и условия да постигнат целта си.
Преподаване, власт и контрол
Учителската професия поставя темата за властта и контрола. Учителят има собствен стил и начин на преподаване и с това неговите ученици трябва да се съобразят и да го приемат. Ако той не познава мотивите си за избор на професия, може да използва властта, която му е дадена, за да има на разположение ежедневна публика за своите представления, да има изисквания и да поставя неизпълними условия.
Нагласата за учене - ученето е досада и усилие, или интерес и новост?
За да сме успешни в професията си, е необходимо да се развиваме, за да сме адекватни на съвремието. Това означава, че ще учим активно през целия си живот. Колкото и да не ни е приятно да бъдем в ролята на ученици, трябва да признаем, че не бихме закарали колата си при монтьор, който може да ремонтира само москвичи, нито пък при зъболекар, който слага само метални пломби, нали? Ще потърсим специалист, които е актуален и компетентен. А това означава, че ще е учил много и че не е спрял да го прави.
Затова, когато избираме професия, е добре да се спрем на нещо, което ни влече и ни е интересно. Защото поддържането на високо ниво в професията означава постоянно да инвестираме част от времето си в учене и развитие. За финал искам да ви подаря едно изречение за моментите на умора, досада и изтощение: “Успехът служи за вдъхновение”.
Борянка БОРИСОВА, психолог
