Яна Павлова от София е майка на 6-годишния Васил, диагностициран с аутизъм. Яна сподели специално за читателите на в. “Доктор” за трудния път на родителите на деца с проблеми в развитието, за търсенето на най-ефективните терапии и за огромното търпение и всеотдайност, които се изискват ежедневно.
- Г-жо Павлова, имахте ли проблеми по време на бременността и раждането на сина ви Васил? Кога разбрахте, че е с аутизъм?
- Бременността ми беше проблемна, защото развих прееклампсия (високо кръвно и белтък в урината). Раждането настъпи преждевременно, месец и половина по-рано, беше спешно секцио. За съжаление, нито неонатологът, нито педиатърът не ни предупреди да следим внимателно как детето се развива. Васил вървеше по-бавничко: всички на неговата възраст започнаха да казват “мама”, а той не; и проходи 1 - 2 месеца по-късно от другите. На 2,5 години тръгна на ясла и започнаха да се оплакват от него, че плаче, че не играе и не обръща внимание на другите деца, че не иска да спи следобед.
Веселина Фелдман: Конете учат децата с аутизъм на общуване
Всичко това не ми говореше друго, освен че на сина ми не му харесва в яслата. Един ден ми се обади личната лекарка, че трябва да заведем детето на психиатър. След прегледа психиатърът ни каза, че Васко е аутист, и ние останахме като гръмнати. Не знаехме въобще какво е това, защо е станало и какво ще се случи - дали ще го израсне.
- Никой ли не можа да ви обясни какво е аутизъм?
- В такъв момент се афектираш, блокираш от шока и не можеш да възприемаш информацията. Консултирахме се с проф. Матанова, преподавател по клинична психология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Тя е много добър специалист и опита да ни обясни, но това не ни беше достатъчно.
- Какво направихте, за да помогнете на детето си?
- Всеки родител, включително и аз, се нуждае от време да приеме факта, че детето му има проблем. За съжаление, между диагнозата и приемането на проблема се губи много време, през което децата са на минималната терапия - родителите ги водят само на логопед и си мислят, че това е лош сън, който ще мине и детето ще се оправи. После осъзнават, че проблемът е сериозен. Тогава вече започва истинската работа и колкото по-рано започне, толкова по-добре за детето.
Яна Павлова
- Какво всъщност правите, за да се подобри състоянието на детето?
- Правим много неща. Работим с прекрасен езиково-речеви терапевт. Освен това работим да възстановим нарушените функции в тялото
Основата на това възстановяване е биохимичният подход, тъй като обикновено при децата с аутизъм има дисбаланс на чревната флора, свръхрастеж на кандида, хранителни непоносимости и алергии, натрупване на тежки метали и др. Работим със Станислава Чуринскиене от Сдружение “Всяка дума” и д-р Мария Савчева. Те ни насочват към изследвания и прием на нужните хранителни добавки. Нещата стават бавно и трудно, но съм доволна, защото виждам видимо подобрение.
Д-р Мария Савчева: Биомедицинската терапия дава добри резултати при аутизъм
- Какви дефицити се наблюдаваха у Васко и какво се подобри?
- В момента Васето е на 6 г. и тепърва проговаря. С биохимичния подход започнахме, когато той беше на 3,5 г. Тогава имаше нестабилен очен контакт; отказваше да пътува с непознати; да ходи на места, на които не е бил; постоянно си въртеше главата, очите, махаше с ръчички и заставаше в странни пози, което всъщност е автостимулация; имаше много стереотипи, например в продължение на часове да реди един и същи пъзел, да го разбърква и отново да го реди.
Всички неща, които правеше, бяха строго лимитирани и не смееше да направи нещо ново. Диетата му също беше много ограничена, ядеше само 3-4 неща. Но като започнахме да регулираме биохимичните процеси в организма му, нещата тръгнаха малко по малко да се оправят. Първо се стабилизира очният контакт, започнаха да падат преградите между него и околния свят и да се отваря навън. Докато ходеше по улицата, вече можеше да се загледа в нещо интересно и даже да се опита да ми го покаже. И макар че детето ми все още не говори, все повече започва да се държи като другите деца.
- Какви изследвания направихте и какви терапии използвахте, за да се промени поведението на Васко?
- Правихме изследвания на коса в САЩ при д-р Яско и след това изследвахме състоянието на червата - бактерии, гъбички, имуноглобулини и т.н. - в лабораторията на д-р Рослер в Германия. При Васко имаше повишени нива на тежките метали живак и уран, а много от полезните микроелементи бяха с по-ниски стойности. При него обаче нямаше дефицит на витамин В12, който се среща при повечето деца от аутистичния спектър. При всяко дете е строго индивидуално и едва след като се направят изследванията, се поръчват нужните хранителни добавки.
Сега вече сме на етап да чистим тялото от натрупаните тежки метали. Но подобренията се случват бавно. Важното е, че голяма част от децата с аутизъм при дълга и упорита работа се подобряват до степен да могат да се интегрират в обществото и да функционират самостоятелно.
- На какви други терапии водите Васко?
- На сензорна терапия. Открихме я доста късно, за съжаление. Но с нейна помощ сетивата на деца с аутизъм започват да работят нормално. Моят син имаше особен проблем със слуха. Импулсите от сетивата до мозъка достигаха правилно, той чуваше добре, но имаше проблем с начина, по който мозъкът обработва тази информация. Хората в норма постоянно понасяме много стимули отвън, редица звуци, от които мозъкът отсейва само важната информация. При децата с аутизъм обаче този процес е нарушен. При това става въпрос за проблем не само със слуха, а с всички сетива.
С помощта на сензорната терапия мозъкът се обучава правилно да разпознава сигналите от околната среда, сетивата се насищат сензорно. Откакто детето ми тръгна на тази терапия, престанаха или намаляха значително автостимулациите - махане с ръце, скачане, въртене на главата. Заедно с това се повиши концентрацията му. Синът ми се чувства по-спокоен и затова е по-концентриран.
Доц. д-р Димитър Терзиев: Малка част от агресията при децата се дължи на психични разстройства
Васко ходи и на хипотерапия - язди конче в с. Иваняне с помощта на терапевт. Детето язди, чеше кончето, гушка го и много се успокоява.
На барокамера още не сме ходили, защото първо трябва да се направи ЕЕГ, консултация с невролог и със специалист уши-нос-гърло. Барокамерата вдига налягането и не се препоръчва, ако има проблем със средното ухо, с Евстахиевата тръба. Васко задържаше течност в средното ухо. Този проблем вече го изчистихме и се надявам в близките месеци да започнем да влизаме в барокамера. Насищането с кислород на клетките има положителен ефект при невродегенеративни заболявания, при хора, прекарали инсулт, а при аутисти събужда позаспалите мозъчни клетки.
- Как си обяснявате, че в последните години много зачестиха случаите на аутизъм в България?
- Моето лично разбиране е, че никой не трови децата нарочно. При някои деца има малки генетични промени, които водят до проблем с усвояването на полезни вещества и с детоксикацията на тялото. Но когато се натрупат малки грешки в гените, може да стане голям проблем. Този проблем вероятно няма да се отключи, ако детето живее на чист въздух, например високо в Родопите, и яде чиста храна. Само че повечето деца живеят в градовете, в силно замърсена среда - въздухът, храната, водата са замърсени, и това се отразява на развитието им.
- С какво храните Васко?
- Той спазва диета на базата на изследванията за хранителни непоносимости. От житните храни може да яде само лимец. Яде също варива, плодове и зеленчуци, месо. Не може да се храни с яйца, млечни храни, някои подправки, включително чесън, пшеница, поради което за Васко е изключено да приема нещо, което се продава опаковано. Ние сами си готвим и дори му носим храна в детската градина.
- Имаше ли проблем да намерите детска градина за детето?
- Сменихме няколко детски градини, докато намерим една, в която да знаят как да се държат с него и да имат желание да го правят, а той да се чувства добре. Обиколихме голяма част от частните детски градини в София. В повечето от тях въобще не пожелаха да се видим. В други казваха, че вземат деца с аутизъм, но после не си вдигаха телефона. В няколко градини наистина положиха усилия да помогнат, но се грижеха за над 30 деца в група и нямаха достатъчно ресурс да обърнат внимание и на сина ми. В крайна сметка, сега сме в държавна детска градина - едно от малкото места, където е добре за различните деца.
Мара КАЛЧЕВА
Харесайте zdrave.to и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!
