Веселина Фелдман е клиничен психолог и бивш състезател по езда, който използва в професионалната си практика терапия с помощта на коне и хипотерапия. Тя е основател и председател на Сдружение “Конна терапия”. Нейни пациенти са основно деца с аутизъм и с детска церебрална парализа. За ползите от терапията с коне Веселина Фелдман разказва специално за читателите на в. “Доктор”.
- Г-жо Фелдман, как се насочихте към терапия с помощта на коне?
- Цял живот съм се занимавала с коне, първо като състезател по конен спорт, а след това и като треньор. И понеже завърших психология, в един момент реших да обединя двете си страсти. Така открих, че в Западна Европа и САЩ се практикува терапия с помощта на коне, която е преди всичко психологически метод, и минах необходимото обучение в Мадрид (Испания), за да се занимавам професионално с тази терапия. Върнах се в България, купих си първия кон и така започна всичко. Вече 4 - 5 години оттогава практикувам с екипа си терапевтични методи с помощта на коне.
Започнахме дейността на конна база в планината Плана - красиво и магично място. Но трябваше да се преместим, за да сме по-близо до хората, и така в момента работим в конна база в с. Иваняне, което е на половин час път от центъра на София. Независимо от близостта със столицата, районът на Иваняне се слави с чистия си въздух и прекрасната природа. На разположение са над 40 коня, защото местната конна база развива развъдна дейност. Но ние работим само с 4 - 5 от тях.
Веселина Фелдман
- На какви деца прилагате терапията?
- Работя предимно с деца от аутистичния спектър, синдром на Даун, умствена изостаналост, най-общо с всички генерализирани разстройства на развитието. Но идват и много деца с двигателни проблеми, с детска церебрална парализа. Точно затова изкарах и специализация по хипотерапия, която е всъщност физиотерапевтичен метод, рехабилитация.
При хипотерапията основното средство за лечение са движенията на коня, те са тези, чрез които се постига терапевтичният ефект. Докато терапията с помощта на коне, въпреки че включва и езда, реално е психологичен подход и лечебното средство е самият кон, общуването с него, изграждането на емоционален контакт, невербалната комуникация между детето и коня.
Аз не съм рехабилитатор, но с обученията, които преминах, когато работя с деца с двигателни проблеми, знам поне как да не им навредя. Това е важно, защото в момента в България хипотерапията все още е извън всякакви регулации и регламенти, и понеже става все по-модерен метод, се предлага масово по конните бази, без наличието на обучени специалисти. А нещата не са безобидни.
При мен са идвали деца с последствия от неправилно приложена хипотерапия - например дете с увеличена спастичност на горните крайници. Не всяка диагноза е подходяща за хипотерапия, има и контраиндикации. Смята се например, че трета и четвърта степен на сколиоза е контраиндикация
Но и при тях, в някои от случаите, ако детето бъде поставено в правилна позиция на коня, ездата може да помогне. И ключовият момент е в избора на правилната позиция. Това че детето е качено на кон и някак си се крепи на него, далеч не означава, че извършваната дейност е хипотерапия. Позицията, в която се поставя детето на коня, времетраенето на сесията, изборът на кон и терен, по който да се провежда хипотерапията, всичко това пряко влияе върху терапевтичните резултати и се определя спрямо индивидуалните особености на конкретното дете. А това може да бъде преценено само от добре подготвен и професионален екип. Няма как един конен инструктор да е наясно с тези неща, от него не може да се очаква да знае какво е спастична квадрипареза, хемиплегия, синдром на Рет, синдром на Уест - все заболявания, които често се срещат сред децата, чийто родители търсят хипотерапия. Това че някой има кротко конче и добри намерения, не е достатъчно.
В момента нашето Сдружение “Конна терапия” е партньор по международен проект, който разработва обучителен курс за специалисти по терапии с помощта на коне и хипотерапия. Така че след две години се надяваме да имаме първия обучителен курс в България и средата от професионалисти да расте, така че хората да могат да ползват качествена и надеждна терапия.
- Как се повлияват децата от аутистичния спектър от терапията с помощта на коне?
- Всичко е много индивидуално, защото всяко дете от аутистичния спектър е различно от другите, всяко има своите особености. При първоначалния преглед точно това установяваме. Работя с още една психоложка, Диляна Цветкова - специалист по детско развитие, с много опит с деца със специфични нужди.
Основното, на което се залага при работата с деца от спектъра, е контактът с кончето, общуването с него, изграждането на връзка и емоционален контакт. Това води до подобряване на социалните и говорните умения при децата, подобрява очния контакт, връзката с реалността, да бъдеш тук и сега. Децата много по-лесно влизат в комуникация и изграждат доверие към животното, отколкото към хората, защото в това общуване няма оценъчен елемент, всичко е директно и чисто, и децата усещат това.
Освен това, конете са големи животни, привличат вниманието на децата и така по-лесно ги държат в реалността, а и притежават друг вид психика, носят особена енергия. Конете са много добри анализатори на невербалното (безсловесно) поведение, защото самите те, бидейки стадни животни, имат много и най-разнообразни отношения помежду си и използват безброй невербални знаци и сигнали за тази комуникация. Да разчитат знаци, да разпознават емоции, да влизат в комуникация е в тяхната същност. И те това правят с децата, общуват и ги учат как да комуникират. А ние подпомагаме и насочваме този процес, също така го вербализираме, така че в един момент да могат да направят връзката между невербалните знаци и вербалните звуци.
- Какви са подобренията, които настъпват при децата с аутизъм?
- Имаме няколко случая с впечатляващ ефект. Имаме дете, което каза първата си дума при нас. Но на никого не обещаваме, че правим чудеса, например само за три месеца терапия. При някои деца процесът на подобрение е започвал чак след година работа. Всяко от децата с аутизъм има своите темпове на подобрение. Наблюдаваме при всички обаче ефект на успокояване, след терапията с коне кризите стават редки или почти изчезват. Този ефект се отдава не само на контакта с кончетата, но и на самата езда, на ритмичността на движенията на коня, на неговата топлина, на разходката сред природата - все неща, които сами по себе си имат оздравителен ефект върху децата.
Скорошни изследвания доказват, че при езда се активират онези зони на мозъка, които допринасят за по-лесно заучаване на нови неща. Затова често използвана методика е да се учат цветове, букви, форми, цифри, пространствена ориентация и т.н., докато детето язди конче. И като прибавим удоволствието от процеса, нестихващият смях и усмивки, то имаме всички предпоставки за добър терапевтичен ефект.
- Какви са чисто двигателните подобрения при хипотерапия?
- Там ефектите са невероятни. Хипотерапията е изключително полезна рехабилитация за деца с двигателни проблеми. Когато човек седи на гърба на кон, който върви, се активират същите групи мускули и стави на човешкото тяло, както при ходене. Това на практика е директна симулация на ходене на човека - изключително ценно за деца с двигателни дефицити. Децата в инвалидни колички често нямат друг начин да тренират точно тези групи мускули. Много полезна е ездата за правилната стойка на трупа, за гръбната мускулатура, кординацията и равновесието.
В хипотерапията работим по методика, която взаимствахме от колеги от Чехия. Там самата аз се обучавах, а в момента се учи и нашият кинезитерапевт, Любомира Минчева. Резултатите се обнадеждаващи. Имаме дете на 9 години с тежка форма на церебрална парализа, в инвалидна количка, което нямаше дори добра опора на краката, когато го държахме изправено. Но след година и половина работа, детето започна да прави крачки и в момента ходи с помощта на проходилка. Благодарение на ездата се тренират тези групи мускули, които се натоварват при последователно движение на краката, както при ходене.
- Каква е периодичността, с която трябва да се прави всяка от тези терапии?
- За децата с аутизъм трябва много време, трудно може да се постигне нещо смислено и трайно за няколко месеца. А при децата с двигателни проблеми е нужна постоянна, ежедневна рехабилитация. Разбира се, ездата е само част от рехабилитацията и при някои от случаите може да приключи в един момент.
В момента идва дете, което така стабилизира походката си за година и няколко месеца, че вече ходи, без да се държи за ръка. То би могло да спре с хипотерапията или да продължи да развива ездовите си умения с терапевтична езда, което е по-различно от хипотерапия. Може да продължи да развива двигателната си култура, мускулния тонус, кординацията. Всичко това води до повишаване на самочувствието и самооценката на децата, които обикновено не се чувстват съвсем пълноценни. А при нас те са истински герои, преодоляват много трудности и страхове, и когато успеят, заслужено се чувстват горди от себе си.
- Достъпни ли са тези терапии, родителите могат ли да си ги позволят?
- Това е болезнена тема и за нас, и за родителите. Терапията е много скъпа. Например, в хипотерапията на дете с двигателни проблеми участват трима специалисти и един кон. И на Запад е скъпо за родителите, но там разполагат с добри социални програми.
Ние набираме средства по различни програми, проекти и с частни донори. Така че при нас родителите плащат само една втора или една трета от таксата. В момента е голям проблем, защото сега нямаме средства по програми и проекти, а не искаме да спрем децата. Хубаво е, че от миналата година и родителите започнаха да проявяват активност в търсене на финансиране. Например, чрез кампанията “Българската Коледа”, платформите “Хелп Карма”, “Подай ръка” и др. Винаги се намират решения и не смятаме да се отказваме.
Мара КАЛЧЕВА
