Защо е трудно да кажем „Не“?

“Не можах да откажа... Изплаших се, че ще започне да ми създава неприятности. Способен е на това. Съгласих се да напиша доклада вместо него, а нямам време да се запозная с всичката информация по случая. Ядосана съм на себе си, че се съгласих... Сега ще трябва да работя още и здраво. Често постъпвам така. Изтощавам се, изнервям се и въпреки това, пак се съгласявам да свърша чужда работа!”.

Всъщност тази жена не е могла да каже: “Не!”. 
Защо? Заради страх от авторитети? Заради страх от неприятности? Заради вярване: “Аз съм способна и ще се справя”? Или заради: “Ще го направя, за да ме харесва, избере, предпочете”?  Или защото не умее да отстоява собствения си интерес?

В конкретния случай тази жена се бе уплашила от интриги и влошаване на взаимоотношенията на работното място. Не бе - хрумнало, че има право да откаже на по-високостоящ в йерархията колега, (който демонстрира близост с управителя и с другите ръководители). Рядко се сещаме, че да откажем, е част от това да ни приемат и зачитат.
Тръгнахме да търсим разбиране за неравнопоставеността, в която сама се поставяше често.

Конформизъм, конфронтация и асертивност
Конформизмът и подчинението са поведения, които човек проявява в група.
За конформизъм говорим, когато човек променя мнението и поведението си, за да постигне хармония с тези на групата. При  подчинението човек променя поведението си, за да изпълни преки заповеди на легитимен авторитет. 

Кои са факторите, които принуждават човека да се подчинява на натиска на дадена група, тоест да се съгласява с твърденията, вярванията и поведението?

Доказано е, че единодушието (единомислието) на групата и нейните размери подтикват човек към конформиране. Голямата групата и единодушието - упражняват натиск върху човека. Ще ми се да отбележа една подробност - конформизмът се увеличава, когато размерът на групата нараства, всяко ново присъединяване на член към  мнозинството обаче не води до усилване на конформизма. Конформизмът се усилва, докато мнозинството достигне трима души, и след тази точка величината му се запазва.

Изследвания са показали, че социалната подкрепа снижава конформизма. Това означава, че ако до нас има един-единствен съмишленик, това съществено може да намали податливостта ни  към групови влияния и натиск. Появилият се съюзник намалява страха ни от възможното отхвърляне, което смятаме, че може да последва заради нашето “отклонение”. 

Върху процеса на конформиране влияят и отношенията между човека и групата. Те включват степента, до която той се чувства привлечен и приет от нея, от статута му, от равнището на взаимозависимост. Изследванията сочат, че един човек ще се конформира с дадена привлекателна (за него) група, само ако не е сигурен, че ще бъде приет в нея и ако вярва, че шансовете му за приемане ще се подобрят в следствие на  конформното му поведение.

Приемането на един човек от групата зависи и от статута на приемания. Най-просто казано, хората с по-висок статут са приемани, а с по-нисък - не. Темата за конформизма е интересна и дълбока, но няма да навлизам в нея в настоящия текст.

С оглед на представения случай може би ще е интересно да видим защо хората се конформират. Каква е причината?

 Кои са факторите и мотивацията, които ни принуждават да се подчиним на натиска на групата?

От една страна, групата е източник на информация, а човек винаги има нужда от нея, защото този, който разполага с информация, е силен.  От друга страна, ние, хората, имаме мотивация и нужда да оценяваме своите възприятия за реалността. Много често сравняваме възприятието си за реалността с обективен материален еталон, а предположенията си - с тези на другите хора. Тъй като несъгласието на околните е по-неизгоден вариант за нас, отколкото съгласието, това ни мотивира да  направим така, че собственото ни мнение да съвпада с мнението на околните. Когато искаме да избегнем наказание, да получим одобрение, да бъдем приети и да получим мечтана награда или да бъдем оставени спокойно да си вършим работата, се конформираме. 
Страхът ни, че ще бъдем санкционирани от групата, ако не се конформираме, си има основание - членовете на дадена група действително не обичат и отхвърлят хората, които се отклоняват и не се съобразяват с правилата, вярванията и поведенията на групата. 

Друга причина, поради която се конформираме, е, че така избягваме и (или) намаляваме конфликтите. 

В заключение ще кажа, че ако разглеждаме конформизма от гледна точка на човека, той може да се определи като сложна и гъвкава реакция. Конформизмът е начин да се приспособим, той е добра стратегия, когато целим приемане в привлекателна група. 

Но конформизмът може да има и отрицателни последици. Има вероятност в някои ситуации човекът да е прав в собствената си преценка и позиция, и ако се конформира с групата, губи най-малко две неща - своята истина и своята уникалност.

Истинските авторитети повече уважават подчинени (служители), които имат смелостта аргументирано да оспорят дадена заповед. 

По какво се различават конформизмът и подчинението?
По целта на влиянието. При подчинението човекът променя своето поведение, за да се подчини на авторитет, защото изпитва страх. Причините за страха са индивидуални и идват от личната история. 

За тези, които често влизат в ролята на жертвата, ще кажа, че отдалечеността от авторитета намалява подчинението. Връзката със себеподобни също. Ако двама (или повече) души се коалират и се противопоставят на авторитета и откажат да изпълняват заповедите му, неговата власт започва да отслабва. 

Какво е конфронтацията? Когато не сме съгласни със ситуация, заповед, мнение и не желаем да ги зачетем и изпълним, ние (отстоявайки себе си) се противопоставяме. Можем да се конфронтираме, само когато сме уверени в себе си, в правилността на позицията си и не се страхуваме от отхвърляне. 

И за финал и вдъхновение ще ви припомня асертивността. Тя  е форма на поведение, при която демонстрираме както уважение към себе си, така и уважението към другите хора. Основава се на философията за личната отговорност и съзнанието за правата на другите хора. Да съм асертивен, означава да зная, че имам права, да ги използвам и защитавам. Да съм наясно с чувствата си, да се изразявам точно, ясно и конкретно, като не доминирам над другите и не съм агресивен спрямо тях.  Да съм асертивен означава: да се заявявам, утвърждавам, доказвам. 
Асертивната личност  е способна да изразява както позитивните си, така и негативните си чувства и мнения и няма притеснения относно истината. Асертивният човек е отворен към другите, контактен и общителен. Склонен е да поема рискове  и отговорност за своето поведение. Тази личност е стабилна, спокойна, уравновесена, балансираща, емпатична. Асертивният човек  познава своите лични граници и пространство и се съобразява с тези на другите.

Надявам се за себе си да сте открили разбирането, защо ви е трудно да казвате “Не!”. Кога обаче се престрашаваме да го кажем? Когато приемем предизвикателството да пораснем.

Борянка БОРИСОВА, психолог