- Проф. Тасков, какво се прави за лечението на ХИВ/СПИН в последните години в България?
- Ние първо децентрализирахме лечението на ХИВ/СПИН. Изградихме пет сектора - в инфекциозните болници и отделения в София, в Пловдив, във Варна, в Плевен и в Стара Загора. Там са обучени екипи. Хората имат право да избират къде да се лекуват. Това е важно и за да може да се запази анонимността. Най-много пациенти, разбира се, има в София - над 400. На второ място е Пловдив, а на трето Варна. Но постепенно пациентите започват да се ориентират и към другите центрове за лечение. Общо 713 души получават антиретровирусна терапия, а 943 са на мониторинг за имунен статус и вирусен товар.
Положителна тенденция е, че много бързо след установяването на ХИВ позитивния си статус хората се регистрират в лечебните заведения. Над 80% от пациентите в рамките на три месеца вече са установили контакт с лекарите, за да може да се проследява имунният им статус и ако е необходимо, да започне своевременно лечение.
- Сравнително рано ли се диагностицират у нас заразените с ХИВ вируса?
- Около 40% се диагностицират рано. Има една междинна група и останалите 20% се диагностицират късно. Така е и за цяла Европа. Целта ни е колкото се може повече да се разширят изследванията за ХИВ, за да могат хората да се диагностицират своевременно. Организират се големи антиспин кампании като тази, която се проведе от 21 до 28 ноември, а също акциите на мобилни екипи в цялата страна и постоянно действащите кабинети за анонимно и безплатно консултиране и изследване на ХИВ/СПИН (КАБКИС) в 19 града на страната. Благодарение на тази мрежа не допуснахме епидемия от СПИН. България е с ниско разпространение на ХИВ - два пъти по-малко от средното за Европейския съюз.
- Как се прави изследването за ХИВ?
- Взема се капчица кръв от безименния пръст. Това са бързи тестове и резултатът излиза за около 10 минути. Разбира се, това не е окончателният резултат. Ако резултатът е положителен, изследването трябва да продължи до окончателната диагноза. Защото тези
тестове дават и фалшиво положителни резултати -
откритите антитела може да не са от ХИВ. В Националната референтна лаборатория се прави специален тест - имуноблот, чрез който окончателно се доказва, че това са антитела срещу ХИВ. Заедно с този потвърдителен тест изследваме и нивото на CD4 клетките, които са важен маркер за състоянието на организма. Веднага пациентът се насочва към някое от лечебните заведения, в което да започне неговото проследяване и евентуално лечение.
- Кога трябва да започне антиретровирусната терапия?
- Част от новооткритите ХИВ позитивни не отговарят на критериите за започване на лечение. Те се проследяват през шест месеца. От края на 2013 г. се придържаме към европейските изисквания за по-ранно започване на терапията - когато броят на CD4 клетките достигне 500 в микролитър, на пациентите им се предлага лечение. На никого не е отказано лечение, независимо от здравноосигурителния статус. От следващата година ще имаме над 27 медикамента. Така ще можем съвсем индивидуално да подходим към всеки пациент.
- Колко струва терапията?
- На година лекарствената терапия струва от 10 000 до 15 000 лв. и се поема от МЗ.
Терапията е скъпа
Ето защо е важно да се инвестират пари в превенцията.
Лечението е амбулаторно. Не е нужно хората да постъпват в инфекциозните отделения. Трябва да се явяват всеки месец, за да си получават лекарствата, а на два или на четири месеца им се правят изследвания, за да се проследи ефектът от лечението. Няма нищо различно от лечението на всяка друга хронична болест.
Но има много хора, които не се явяват редовно за лечение. Трудно е за тези, които живеят на отдалечени места, да пътуват до центровете. Често това са здравно-неосигурени, без работа, които трудно отделят средства да се явяват редовно при лекаря.
- Има ли ефект антиретровирусната терапия?
- Ефектът от антиретровирусната терапия е значителен - подобрява имунния статус на пациентите и качеството им на живот. Петгодишна преживяемост имат 90% от хората. ХИВ се превърна в хронична болест и ако човек навреме я открие и спазва лечението, той може да живее продължително и да води качествен живот. Данните показват, че пациентите живеят повече от 25 години благодарение на тази терапия. Над 70% са с абсолютно потиснат вирусен товар, т.е. при тези хора на практика не може да се открие вирусът. По този начин се прекъсва и предаването на вируса на други хора. Лечението вече има и профилактичен ефект.
2025 българи живеят с болестта
До 21 ноември общият брой на официално регистрираните българи, живеещи с ХИВ и СПИН, са 2025 души.
Броят на новорегистрираните ХИВ позитивни е 195 души - 158 мъже и 37 жени. Горната възраст при мъжете е 73 г., а при жените - 55 г.
Най-малкият новорегистриран ХИВ позитивен е момче на 13 години.
Най-уязвими групи - мъже, които имат сексуални контакти с други мъже - 42% от новорегистрираните (82 души), и инжекционно употребяващи наркотици - 11,2% (22-ма).
Пет бременни жени са ХИВ позитивни от общо изследвани 30 000 бъдещи майки. При навременна профилактика шансът да се роди здраво дете е над 95%.
За първите девет месеца на 2014 г. са се изследвали за ХИВ 251 479 души.
Раздадени са 1 104 426 безплатни презерватива, тъй като сексуалната трансмисия на вируса е най-честа.
От 1998 г. Министерството на здравеопазването ежегодно осигурява антиретровирусна терапия за всички с ХИВ и СПИН, независимо дали са здравноосигурени.
Първият пациент, който е на трикомпонентна антиретровирусна терапия от 1998 г. и е открит през 1987 г., живее вече 27 години след заразяването.
Превенцията на ХИВ и СПИН се изпълнява от мрежа от 19 КАБКИС (кабинети за безплатно и анонимно консултиране и изследване на ХИВ/СПИН), от над 50 неправителствени организации, от 35 здравно-превантивни центъра, 18 младежки клуба и 17 мобилни кабинета.
2 425 550 евро ще отпусне Глобалният фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария през 2015 г. на програмата Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България, въпреки че програмата изтича в края на 2014 г. Парите ще се отпуснат обаче, ако и държавата отдели средства за превенция сред най-рисковите групи и ако се изработи нова програма за периода 2016 - 2020 г. Министерството на здравеопазването увери, че това ще бъде направено.
Мара КАЛЧЕВА
