Д-р Живко Ганчев: При над 75% от жените в климактериум се развиват патологични прояви!

Живот без матка и яйчници! За много жени тези операции се преживяват като “лишаване от женственост”. Едва ли има жена, която би искала да се изправи пред дилемата за осъзнатата необходимост от извършване на операцията и страха от неизвестното, неувереността, чувството за непълноценност, породено от предстоящата драстична намеса в най-съкровената част на нейното тяло. Възникват въпроси след въпроси, все свързани с промените, които ще настъпят, със страха от неизвестното. За да отговорим на част от тези въпроси, потърсихме д-р Живко Ганчев, акушер-гинеколог от Варна.

Д-р Живко Ганчев завършва висшето си образование в санктпетербургския Медицински институт “И.П. Павлов”. Има придобити специализации по акушерство и гинекология с курс по ултразвукова диагностика, курс по миниинвазивна хирургия в гинекологията - лапароскопска хирургия, по климактериум и хормонална заместителна терапия, по превенция и лечение на полово предавани болести като СПИН, интегриране на превенцията на полово предаваните болести и ХИВ в първичната здравна помощ и заведенията по репродуктивно здраве.

- Д-р Ганчев, как се променя животът на жената след отстраняване на матката или яйчниците?
- Хирургичното отстраняване на яйчниците и матката или само на яйчниците предизвиква характерен последващ комплекс от симптоми, който се нарича посткастрационен синдром.

- При всички оперирани жени ли се среща този синдром?
- Този синдром се среща при до 80% от оперираните жени, като първите симптоми се развиват 2-3 седмици след операцията. Ендокринните промени настъпват рязко, като хормоналните промени следват общите тенденции, характерни за постменопаузалната фаза на климактериума. Това е преходен период от живота на жената, свързващ репродуктивната й възраст със старостта. През него яйчниците преустановяват овулаторната си функция и рязко намаляват производството на стероидни хормони, като най ярките последствия са менопаузата и безплодието. Всяка година 50-60 000 българки преминават прага на спонтанната менопауза, а около 4000 от тях я постигат по хирургичен начин.

- С какви характерни симптоми се проявява посткастрационният синдром?
- Клиничната картина на посткастрационния синдром зависи от възрастта на жената, степента на функционирането на яйчниците и възможните компенсаторни реакции. При една от 4 жени синдромът протича тежко и проявите му се преодоляват бавно - в продължение на две до пет години.

- Кои са най-тревожните от тези промени? Има ли направена статистика в това отношение?
- Една от най-важните промени, които настъпват у тези жени, е артериалната хипертония, която се наблюдава в до 22% от случаите. Нервно-психични разстройства се откриват при повече от половината от оперираните -

влошена памет, депресивни състояния, страх и др.

Затлъстяване се среща при 30-60% от подложените на кастрация жени, като при две трети от тях по-късно се наблюдава хиперхолестеролемия.

- Отстраняването на яйчниците повишава ли риска от заболявания при жените?

- Съществуват данни, че рискът от коронарна тромбоза и фатален инфаркт след овариектомия - отстраняване на яйчниците, нараства седем пъти. От сърдечносъдови заболявания умира всяка четвърта двустранно офоректомирана жена срещу всяка десета при отстраняване само на единия яйчник. При кастрация в репродуктивна възраст настъпилите атеросклеротични изменения към 50-ата година от живота отговарят на такива при 70-годишна неоперирана жена. След кастрация извънредно интензивно протича и

загубата на костно вещество на жената

Най-голям процент - до 15, това се случва с костите на гръбначния стълб, докато очакваната костна загуба при нормално настъпилата менопауза се оценява на 3 до 5 на сто.

Важно място при проблемите на кастрираните жени заемат и атрофичните промени в гениталиите, които настъпват много бързо. Влагалището става лесно ранимо при полови контакти и особено податливо на инфекции. Долният етаж на пикочната система също търпи промени, които водят до проблеми с уринирането, чести бактериални цистити и т.н. Не на последно място трябва да се отбележи и настъпването на някои кожни промени, като намаляване дебелината на кожата и колагенното й съдържание, както и вагиналната симптоматика - сухота, парене, сърбеж и др.

- Това може ли да се отрази негативно върху либидото на жената?
- Да, отбелязва се намаляване на либидото, поради което е много важно и отношението и съпричастността към жената в този период от сексуалния й партньор. В тази връзка трябва да се подчертае, че във физическо отношение, външно,

не настъпват видими промени при оперираните жени

Това е операция, която се извършва в коремната кухина, поради което влагалището и външните полови органи остават незасегнати. Затова, ако впоследствие възникнат проблеми между партньорите, те са само на психологична основа.

- Колко продължава възстановителният период?
- Възстановяването след такава операция обикновено е в рамките на 30-40 дни, след което жената може да се върне към изпълнение на всекидневните си задължения.

- Кой наблюдава състоянието на оперираната жена? Налага ли се периодично провеждане на изследвания и каква е ролята на личния лекар?
- В по-дългосрочен план наблюдението на тези жени се състои в рутинни посещения при личния лекар и не се изискват специализирани лабораторни изследвания.

- Налага ли се хормонозаместителна терапия?
- Имайки предвид, че у нас в климактериум са над 1,2 млн. жени и патологични прояви се развиват при над 75% от тях, единственият засега цивилизован медицински подход е

използването на хормонозаместителна терапия

при строго съблюдаване на правилата на добрата медицинска практика. Резултатът от това е значително повишеното качество на живот, което в обществата с висок стандарт е издигнато в култ. Хората вече настояват не само за повече години живот, но и за повече живот в здраве. Без съмнение хормоналното заместване ще претърпи уточняване, прецизиране, а в близко бъдеще и индивидуализиране. Но не може да се отмени, понеже почива на здрави биомедицински и клинични основи.

Напоследък в практиката широко навлизат за лечение на климактеричните симптоми и т.нар. фитоестрогени, които заемат все по-голям дял от лечението на климактериума. В заключение искам да кажа, че всяка една жена в “есента” на своя живот заслужава едно “циганско лято” вместо зимата на отчаянието.


Апропо!

Честотата на коремните гинекологични операции нараства в развитите страни. Така например само в САЩ годишно се извършват над 600 000 хистеректомии - със или без запазване на яйчниците и маточните тръби, а във Великобритания - над 90 000. У нас броят на тези операции вече надвишава 4000 годишно.



Милена ВАСИЛЕВА