“Предлаганите от НЗОК промени в НРД 2020-2023 г. ще затруднят оказването на медицинска помощ на пациентите и ще нарушат техните права”.
Това се казва във възражението на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България, изпратено до министъра на здравеопазването, зам.-министъра на здравеопазването, председателя на Комисията по здравеопазването, членовете на Комисията по здравеопазването; управителя на НЗОК, председателя и зам.-председателя на БЛС.
Предлагаме ви интервю с коментар по посочените във възражението проблеми с д-р Костадин Сотиров - член на Управителния съвет на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България и председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари в Пловдив.
- Д-р Сотиров, във възражението по повод предлаганите от НЗОК промени посочвате четири големи проблема, до които биха довели тези промени. Моля ви за кратък коментар като първият ми въпрос е: до какво ще доведе ограничаването на правото на лекарите да лекуват хронично болните съгласно ръководствата за поведение?
- Ще доведе до влошаване състоянието на болните, най-общо казано. Тъй като нашите, българските пациенти, са неплатежоспособни и не могат да си купуват лекарствата на свободна продажба. Ако тези ограничения станат факт, контролът на хроничните заболявания ще се влоши, за част от хората - необратимо.
Но веднага бързам да кажа, че засега имаме уверението на Министерството на здравеопазването, че тази седмица от Здравната каса ще преразгледат това свое решение.
- Значи вече има реакция от една от институциите?
- Да, има реакция, дори наши представители имаха разговор с тях още в петък. Както знаете, ние изпратихме до Министерството на здравеопазването (МЗ) и още няколко институции подробни текстове, които да се включат.
А какво ще се случи оттук-нататък, дали ще се приемат нашите предложения на ниво МЗ, Лекарски съюз, Сдружение на семейните лекари и Здравна каса, предстои да видим, след като всяка от тези институции изкаже своите съображения.
Т.е., реакцията я има като желание да се обсъди проблемът, но като краен резултат ще го видим, когато излезе в Държавен вестник. Докато не излезе в него, са възможни всякакви интерпретации.
- Да се върнем на този първи проблем, както го определяте във възражението и по-точно - на начина, по който според предлаганите промени трябва да се предписват лекарствата?
- Проблемът с лекарствата е не само един, те са няколко. От една страна, намаляване броя на лекарствата, които можем да изписваме. От друга страна - сроковете, за които ще имаме право да ги изписваме.
От Здравната каса ни принуждават да броим хапчетата - в коя опаковка колко на брой са, за колко дни са предназначени. И съобразно това да изписваме следващата рецепта, чак когато привършат тези от предишната.
Това поражда проблеми за пациентите. Защото, ако има аптека наблизо, човекът ще може веднага да си ги закупи, но ако трябва да пътува от село до града, за да си ги вземе, лечението му се отлага поне с един-два дни. На всичкото отгоре, хронично болните пият по няколко вида лекарства.
Някои от опаковките са за 28 дни, други - за 30, за 33, има и за 40 - 50 дни. Представете си, че този човек трябва да идва при мен, неговият личен лекар, по 4-5 пъти в месеца, за да му предпиша съответното лекарство. И да ходи по 4-5 пъти в аптеката. Съгласете се, това е пълно безумие.
Ние сме включили предложения за промени в документа, който сме изпратили в МЗ и се надяваме да не се стигне до този хаос.
Д-р Костадин Сотиров
- Д-р Сотиров, вторият проблем, който ви притеснява и сте посочили, е фиксираната продължителност на прегледа на всеки пациент. Това вероятно ще влоши качеството на диагностично-лечебния процес?
- Да, фиксираната продължителност на прегледа е следващият проблем, но той е свързан и с друг, още по-голям проблем. Става дума за забраната да извършваме профилактични прегледи на пациенти, които са с остро заболяване.
Според мен това ще е най-сериозното усложнение, което ще лиши около 25-30% от българските граждани от профилактичен преглед. И ще засегне основно младите и здравите хора. А точно те са тези, които най-много се нуждаят от профилактичен преглед.
Защото пациентите с хронични заболявания така или иначе, идват на преглед, ние контролираме тяхното състояние. Но младите, здравите хора са тези, на които има смисъл да се извърши профилактичен преглед, за да може да се открие заболяване в ранен етап.
Но с тази забрана, която предлагат, ние няма да можем да правим такъв профилактичен преглед. Просто ще прегледаме гърлото, ще изпишем лекарство и ако се налага - болничен лист. И ще ги каним да дойдат на профилактичен преглед, когато са здрави. Но те няма да го направят, защото работят и са заети.
Аз най-много се ядосвам точно за тази забрана, защото тези млади и здрави хора, лишени от профилактичен преглед, са онези, които издържат цялото здравеопазване в България. Всички средства за здравеопазване идват от тях.
Под формата на здравни осигуровки те плащат около две трети от всичките средства, влизащи в Здравната каса. Здравните осигуровки на пенсионери, деца, държавни служители и прочие се поемат от министерство на финансите, но те пак идват от същите тези работещи хора под формата на данъци.
Т.е., тези 25-30% от хората, които издържат здравеопазването, практически се оказват лишени от медицинска помощ. И не е само това.
Знаете, има създадени облекчения за хората в пенсионна възраст, за децата и т.н., които на практика запълват чакалните пред лекарските кабинети. А работещият човек като дойде и види пълна чакалня, ще си тръгне, той няма време да чака. И за да получат все пак медицинска помощ, тези млади хора отиват на частен преглед, където съответно ще си платят пак.
- Друга промяна, с която не сте съгласни, е да ви натоварят и ангажират с изготвянето на отчети за попълване на националните регистри. Това как ще коментирате?
- Отново огромен проблем и не мога да си отговоря на въпроса защо Здравната каса сега пак го повдига. Това, което те предлагат, е в противоречие с онова, което Дирекцията за електронно здравеопазване е определила като начин на работа.
Този начин на работа вече е разработен, алгоритъмът е готов, фирмата, която изготвя ядрото на програмата, възнамерява да го завърши до края на годината. Става дума за това, че Дирекция за електронно здравеопазване отговаря за изготвянето на националната здравна информационна система и електронното досие.
Ние с тях сме водили разговори, обменяли сме мнения и консултации. Логиката, която е заложена в този електронен процес, е следната: лекарите да подават информация към тази национална здравна информационна система. А регистрите, които са статистически формуляри, да си черпят информация от същата национална здравна информационна система.
- Какво би се случило, ако стане това, което предлага здравната каса по повод попълването на регистрите?
- Ще се случи следното. Аз като общопрактикуващ лекар ще попълвам един формуляр от 13 страници за всеки човек - кой е пациентът, какви са му заболяванията, какво е нивото на кръвната му захар и т.н., и т.н.
А като имаме предвид, че около 9-10% е заболеваемостта от захарен диабет, означава че на 1000 пациента, ние имаме 100 с това заболяване. И ако попълвам по 13 страници на тези 100 човека, по 20 минути на човек, това означава, че, докато го изпълня, ще ми отнеме няколко седмици, през които няма да работя, а ще попълвам само регистри. Без да бъда груб, това е поредното безумие.
- Д-р Сотиров, казахте, че засега са реагирали от Министерството на здравеопазването? Кога очаквате отговор и реакция и от другите институции? И въобще, какво следва след изпратеното от вас възражение?
- Предполагам, че ще се организира съвместна среща, може би на два етапа. Сега очакваме МЗ да ни покани на определена дата, за да обсъдим проблемите. Ние сме изпратили възражението като електронен образец - вие също разполагате с него - исканите промени, мотивите към тях, предложили сме точните текстове такива, каквито трябва да бъдат. Това е, ние можем само да предлагаме, а дали всички, към които се обърнахме, ще се съобразят, ще се види впоследствие.
Яна Бояджиева
