Те са на първа линия... като на война. Наричаме ги безименните герои. Облечени със скафандри, скрили уморените си лица зад защитни маски, ден след ден, час след час, минута след минута..., десетки български лекари се борят за живота на хората, покосени от коварния коронавирус SARS-CoV-2.
Много от тях не са виждали семействата си със седмици. А тези, които успяват да стигнат до дома, дори не смеят да прегърнат децата си. Такава е съдбата и на д-р Магдалена Баймакова, която е част от екипа на Катедра “Инфекциозни болести” към Военномедицинска академия. Вече над 10 години младата жена се посвещава на изследването на непознати за България инфекциозни болести. Сега обаче е изправена пред ново предизвикателство, наречено SARS-CoV-2. Това е новият коронавирус, който причинява заболяването COVID-19.
И д-р Баймакова се сблъсква с този коронавирус всекидневно през последните седмици. Въпреки това той не престава да я изненадва и да прави битката все по-трудна.
Д-р Магдалена Баймакова, д.м., е главен асистент в Катедра “Инфекциозни болести” към ВМА-София. През 2008 г. завършва Медицинския университет в София. От януари 2014 г. е специалист по “Инфекциозни болести”, а от февруари 2016 г. придобива образователна и научна степен “Доктор” по научна специалност “Инфекциозни болести”. Специализирала е инфекциозни болести в Lausanne University Hospital (CHUV), Switzerland. Автор и съавтор е на над 110 научни публикации и на повече от 40 научни съобщения.
- Д-р Баймакова, повече от месец България е под карантина заради пандемията от коронавируса. С какво се промени за това време вашият живот?
- Истината е, че “промяната” на моя живот, както вие я наричате, започна още от края на януари 2020 г., когато епидемията застрашително се разрастваше в Китай. Така че са повечко месеците. Първоначално, преди да дойде вирусът и при нас, ние следяхме световната обстановка и се подготвяхме за това, което ни очаква.
Самообучавахме се, четяхме всичко, което излизаше като научни публикации в списания с импакт фактор, за да бъдем готови за първите случаи у нас. Още тогава, от края на януари 2020 г., започнахме обучение на персонала - как се взимат проби, интересувахме се за същността на инфекцията, за употребата на лични предпазни средства, за клиничните симптоми при пациентите.
Естествено, говорейки за нов вирус, довел впоследствие до пандемия, неизвестностите бяха много. Както и в другите държави епидемията в България следва своя естествен ход. Но смятам, че при нас ситуацията е една идея по-добра, благодарение на строгите мерки, които се прилагат. Следвайки препоръките на Националния оперативен щаб, всичко се случва поетапно, последователно и смятам, че нещата лека-полека, макар и по-бавно, ще вървят в положителна посока.
- Имате 2-годишна дъщеричка, успявате ли да видите семейството си?
- Ние като инфекционисти, сме свикнали да работим на малко по-различен режим. Това да не бъдем вкъщи по празниците, да лишаваме семействата ни от нашата любов и грижи, е нещо, което, избирайки тази медицинска специалност, го знаем и сме подготвени. По-трудното е, че сега не можем да бъдем със семействата си и не знаем колко дълго ще продължи това.
А ако все пак успеем да стигнем до дома си, се притесняваме при всяко едно неразположение, което нашите близки развият. Времето е такова, че всеки може да се простуди, да има хрема, кашлица, да вдигне температура, което автоматично навява на мисълта - ами дали това не е SARS-CoV-2.
Разбира се, мъчно ми е за дъщеря ми Тя е мъничка и има нужда от мен, а не мога да я гушна, да я целуна, но завръщайки се на работа, съм поела сама доброволно всички плюсове и минуси на моята професия.
- За съжаление, въпреки предпазните облекла, маски, шлемове и т.н. статистиката показва, че медиците са сред най-уязвими от заразата. Имате ли в клиниката вече позитивни за SARS-CoV-2 здравни работници?
- В нашата Катедра по “Инфекциозни болести” към настоящия етап нямаме позитивни колеги. Не знаем как ще се развият нещата във времето. За съжаление, наистина статистиката показва, че медицинските специалисти са сред най-уязвимите групи от обществото.
Не зная кой до каква степен се е самоподготвил, самообучавал и изградил алгоритъм на работа да се пази и да подхожда към всеки пациент като потенциално инфектиран със SARS-CoV-2. Това се отнася за всички инфекциозни болести.
- Вашите научни интереси са в изследване на непознати вируси. Има ли надежда скоро да бъде разгадан SARS-CoV-2 и да бъде намерено лечение срещу него?
- Трудно е да се предвиди колко дълго ще продължи борбата със SARS-CoV-2. Все повече световни експерти по вирусология споделят мнения, че по-скоро трябва да се настройваме за “дълъг маратон”, отколкото за “кратък спринт”. Така по-общо бих формулирала отговора на въпроса колко ще продължи противоборството с този коронавирус.
По отношение на терапията, в момента се изпитват редица лечебни средства, но за да бъде доказана или отхвърлена тяхната лечебна полза, трябва време и преминаване през съответните етапи на отделните клинични проучвания. В допълнение ще очакваме изработването и на ваксина, което обаче е трудно да се случи за по-малко от 18-24 месеца.
Въпреки това не бива да се оставяме паниката и страхът да надделяват. Съветът ми е да се следват препоръките на Националния оперативен щаб, защото смятам, че това, което се взима от него като решения, е много добре премислено и базирано на данните от научните публикации и препоръките на авторитетни международни организации, като СЗО, CDC и ECDC. Всичко се прави за благото на гражданите на страната, защото
трябва да се грижим един за друг
Не трябва да вярваме в конспиративните теории за произхода на този коронавирус или в изказаните лични мнения и становища, небазирани на научните публикации за SARS-CoV-2 до момента. Приемам коронавирусът като едно предизвикателство, с което ще се справи науката, но като всяка нова инфекция трябва време и търпение.
- За съжаление, засега неизвестните за COVID-19 са много, но можете ли по определена симптоматика вече да разпознаете коронавируса пред другите вирусни заболявания?
- Има няколко клинични симптома, описани в научната литература, които и ние виждаме сред нашите пациенти - повишената температура, сухата кашлица, болките и тежестта в гърдите, нарушенията в обонянието и други. При COVID-19 температурата в хода на заболяването се покачва постепенно, за разлика от грипа, където имаме бързо и стремглаво покачване на телесната темпаратура.
Това прави COVID-19 доста коварно инфекциозно заболяване. Като че ли обаче сухата кашлица и тежестта в гърдите надделяват като тежест в клиничната симптоматика. И когато повече от седмица пациентът лекува в домашни условия такъв тип оплаквания безрезултатно, в повечето случаи се оказва положителен за SARS-CoV-2. За съжаление, както и при някои други инфекциозни заболявания, COVID-19 може да протече без клинични симптоми или с лека клинична проява, може да протече и с атипични клинични прояви, като коремен дискомфорт, главоболие, болки в гърлото.
- Все симптоми, които се свързват с много други болести. Кога се налага да бъде направен тест за наличие на коронавирус?
- Много важно е дали пациентът е имал контакт с позитивни хора, къде е ходил, къде работи, неговото обкръжение и когато съберем комбинацията от клинични, физикални и епидемиологични данни, се оформя картината. Не трябва да забряваме обаче, че освен коронавирус има и други инфекциозни и неинфекциозни заболявания. Те продължават да циркулират и трябва да мислим и за другите пациенти, които имат нужда от помощ.
- От какво най-вече, д-р Баймакова, трябва да се пазят хората в този сезон?
- Нещото, което всяка година ни се случва по това време от годината, са векторно-предаваните инфекции. Говорим за инфекции, причинени от кърлежи, комари, флеботоми и т.н., и причиняваните от тях заболявания, като лаймската борелиоза, марсилската треска, западнонилската треска, кримската-конго хеморагична треска и т.н. Така че идва време да насочим част от своето внимание и сили и към тях. Сега е моментът да се окоси тревата, да се пръска, да се обезпаразитява.
Румяна СТЕФАНОВА
