Емилия Никитова е на 47 години и е родена в Пловдив. Още съвсем малка, 12-годишна, тя губи родителите си и оттогава всекидневието й е непрестанна борба. От няколко години Емилия е обездвижена и прекарва живота си на легло, тъй като страда от елефантиаза, по-позната като слонска болест, заболяване, което причинява застой на лимфна течност. Това води до драстично уголемяване на засегнатите части. Краката на Емилия са станали двойни, тялото й е пълно с лимфна течност, наедряло е до фрапиращите 220 кг. Често получава тежки кризи, но въпреки това не се оплаква и се примирява със състоянието си.
Емилия завършва политология в СУ “Св. Кл. Охридски” през 1994 г., но само семестриално, тъй като в края на следването си е работила на три места, за да се издържа, и не успява да напише дипломната си работа. Спомня си за студентските си години, когато й се е налагало да мие входове и да чисти по гарите, за да може да си плаща квартирата и сметките.
Днес Еми живее в общинско жилище в кв. “Тракия”. Освен от елефантиаза тя страда и от тежка сърдечна недостатъчност, дискова херния, бъбречна недостатъчност, късогледство, дихателна недостатъчност, венозни заболявания на периферните съдове, гонартроза и коксартроза.
Пенсията й, заедно с добавките, е общо 220 лв. Това са парите на жената за месец, с които трябва да покрие разходите си за ток, вода, телефон, храна и лекарства.
Лишила се е от почти всички скъпи медикаменти. Храни се веднъж на ден, вечер, след като е изпила всички лекарства. Яде предимно банани, мандарини, варени картофи, докато е можела да се движи, си е правила и супа.
- Емилия, съдбата ви е странен роман...
- Пловдивчанка съм, но с житейската си съдба съм обиколила половин България. Да, не само съдбата, животът ми е тъжен, странен роман. Майка ми си отиде от този свят, когато бях 12-годишна. Без нея баща ми трудно свързваше двата края и един ден просто изчезна. На 20 години останах сама, винаги съм живяла трудно. В моя живот няма “не искам”, само “трябва”. “Трябва” да се боря, “трябва” да продължавам, “трябва” да живея - така съм свикнала, да не се предавам. Разболях се сериозно, когато бях на 31 години. През 2008 г. се пенсионирах, ТЕЛК ми даде 100% инвалидност.
- Преди да се разболеете, сте работили - с какво се занимавахте?
- Имах шивашко ателие, с това се прехранвах, но се наложи да го затворя, защото не можех вече да се движа. Известно време опитах и болна да си върша работата, но ставаше все по-трудно, нямах никаква почивка. А и дребният бизнес у нас тотално вече е заличен, не можеш да вдигнеш цената на услугата, която предлагаш, помощ от държавата няма.
- Как станахте шивачка?
- Завършила съм немската гимназия в Монтана, но независимо че това беше елитно училище, всеки от нас придобиваше някаква професия. Така се изучих за шивачка. Със сирашката си душа исках - и се налагаше - сама да си шия дрехите. Затова не записах екскурзоводство, а шивашка промишленост. И документ имам, че съм шивачка. Като студентка това ми помагаше да се издържам сама, иначе имах малка пенсия от майка ми.
- Сега живеете в Пловдив, как дойдохте тук?
- Така се случи. Моята леля, покойница е вече, през 2002 г. се разболя от рак и дойдох тук да се грижа за нея.
След нейната кончина останах съвсем сама на този свят
За да имаме средства с леля, отворих шивашкото ателие. Дните ми минаваха между леля и ателието, после само там - докато не разбрах, че съм болна от елефантиаза. Оттогава съм на легло, почти неподвижна.
- Знаехте ли нещо за болестта?
- Ученолюбива съм, изчетох всичко за нея. От 1954 г. в България слонска болест няма, тъй като е специфична за тропическите страни. Нарича се слонска болест заради специфичното оформяне на крайниците. Имам много сериозно нарушение на лимфообмена, задържа се лимфната течност в поразените ми крайници. С времето ми се образуваха огромни кожни торби, които са пълни с лимфа. Въобще не е трябвало краката ми да висят по цял ден надолу - знаех го това, но нямах избор. Просто трябваше да работя... Тялото ми е пълно с лимфна течност, теглото ми е около 220 кг.
- Заболяването се причинява от ухапване от комари, как се случи при вас?
- Не знам дали ме е ухапал комар, но според лекарите има начин да се спася. При мен заболяването се появи няколко години след много сериозна травма - паднах много лошо по едни стълби в София и тогава са се прекъснали някои вътрешни вени. Но това го разбрах чак сега, когато вече не мога да се движа. Иначе ме боляха краката, ръцете, тялото, но си мислех, че е от падането.
Инфекцията постепенно тръгна от левия ми крак,
после обхвана и десния, след това тръгна нагоре по тялото ми - седалището, коремната кухина... Живея на конски дози фурантрил, за обезводняване.
- Пиете ли вода, с какво се храните?
- Жадна стоя по цял ден, много малко ям вечер - ябълка, мандарина, варен картоф, но през деня не се храня. Пия магнезий, калций, да може организмът ми да се стабилизира - много ме е страх от грипа, защото бързо правя пневмонии. Имам и тежка застойна сърдечна недостатъчност, от фурантрила си увредих бъбреците. Сдобих се и с диабет, тип 2, от стрес се отключи. И като прибавите дископатия, коксартроза, гонатроза, дискова херния, пълен пакет болести си имам.
- Лекар не дойде ли да ви прегледа у дома?
- Много съм наранена и разочарована от докторите, честно казано, вече на никого не вярвам. Никога никой не ме е лекувал, набързо ме пенсионираха пожизнено. Тогава ми направиха само необходимите за ТЕЛК изследвания.
Няма спасение, няма надежда за мен
Два микроинфаркта получих, закараха ме до спешното - и това е. Не могат да ме приемат в кардиологията, сложиха ме на системи. После казаха да си тръгвам - изсипа ме санитарят на входа. Сама си затворих декубиталните рани на краката - хората по 3-4 месеца лежат в болница за това. Само да можехте да видите какви белези имам?! Вярвам и съм благодарна само на д-р Гюлев, той е зъболекар, но много ми помага. Плаща от собствения си джоб на едно момиче, което идва един път в седмицата, за да почисти, да напазарува - отделя ми по 5 лв. на ден за плодове и зеленчуци. Благодарение на д-р Гюлев съм все още жива!
- Приятели написаха за вас във Фейсбук. С какво ви помогнаха?
- Много съм притеснена от това тяхно божие деяние. Но благодарение на човешката доброта, дойдоха добри хора, донесоха ми храна, лекарства.
С пенсията трудно се справям, но пестя от всичко. От прозорците духа, но живея в общинско жилище, а те нямат пари да ги сменят. Течеше от тавана, съсед го оправи. Около леглото ми е целият ми свят - лекарства, вода, малко храна, вестници, книги, телефон, компютър. Всичко това ми е необходимо, за да мога да се обслужвам сама. Това е животът ми - тежък, но знам, че има хора в много по-критично състояние от мен. Благодаря на всички ви, че ми обърнахте внимание. Надявам се, че и лекар ще се намери, който да ме излекува.
Люба МОМЧИЛОВА
