Епилепсията е лечимо заболяване

Днес пър­во­то стъ­па­ло в те­ра­пев­тич­ния под­ход по от­но­ше­ние на епи­леп­си­я­та е фар­ма­ко­ло­гич­но­то ле­че­ние.  Про­ти­во­е­пи­леп­тич­ни­те ле­кар­с­т­ва дейс­т­ват, ка­то ста­би­ли­зи­рат мем­б­ра­на­та на нев­ро­ни­те и мо­ду­ли­рат нев­рот­ран­с­ми­те­ри­те.

От­го­во­рът на ле­че­ни­е­то е раз­ли­чен как­то при раз­лич­ни­те ви­до­ве епи­леп­сия, та­ка и при раз­лич­ни­те па­ци­ен­ти, за­сег­на­ти от ед­нак­ва фор­ма. Смя­та се, че при 70-80 на сто с пра­вил­на фар­ма­ко­ло­гич­на те­ра­пия се пос­ти­га пъ­лен кон­т­рол над прис­тъ­пи­те.

По­ло­ви­на­та от тях след ня­кол­ко го­ди­ни све­тъл (без прис­тъ­пи) пе­ри­од пос­те­пен­но спи­рат ле­че­ни­е­то. В дру­ги слу­чаи то про­дъл­жа­ва мно­го го­ди­ни или цял жи­вот. При па­ци­ен­ти, не­пов­ли­я­ва­щи се от ме­ди­ка­мен­тоз­но ле­че­ние, се опит­ва хи­рур­гич­на ин­тер­вен­ция. Ос­вен кла­си­чес­ка­та нев­ро­хи­рур­гия, ко­я­то от­с­т­ра­ня­ва мо­зъч­ни ле­зии, во­де­щи до епи­леп­тич­ни прис­тъ­пи (хе­ма­то­ми, ту­мо­ри, съ­до­ви мал­фор­ма­ции), в ня­кои ви­со­кос­пе­ци­а­ли­зи­ра­ни цен­т­ро­ве съ­щес­т­ву­ва спе­ци­ал­на хи­рур­гия на епи­леп­си­я­та. Тя пред­виж­да ин­тер­вен­ции, це­ля­щи от­с­т­ра­ня­ва­не на част от ко­ра­та, ко­я­то се смя­та за епи­леп­то­ген­но ог­нище.

През пос­лед­но­то де­се­ти­ле­тие се раз­ви­ва но­ва те­ра­пев­тич­на тех­ни­ка, ба­зи­ра­ща се на ин­тер­ми­тен­т­на сти­му­ла­ция на n. vagus (блуж­да­е­щия нерв) чрез под­кож­но им­п­лан­ти­ран сти­му­ла­тор.

Най-чес­то за­да­ва­ни­ят въп­рос при хо­ра с по­доб­но за­бо­ля­ва­не е мо­гат ли за­сег­на­ти­те да во­дят пъл­но­це­нен жи­вот и да имат нор­мал­на тру­до­ва ак­тив­ност. То­ва за­ви­си пре­ди всич­ко от ти­па епи­леп­сия и от пос­тиг­на­тия кон­т­рол над кри­зи­те, ка­то се има пред­вид, че не­ви­на­ги по-доб­ро­то ка­чес­т­во на жи­вот съв­па­да с пъл­но­то по­тис­ка­не на при­па­дъ­ци­те.

Най-об­що ка­за­но, пре­по­ръ­чи­тел­но е да се из­бяг­ва ра­бо­та, свър­за­на с осо­бе­но нап­ре­же­ние, как­то и тру­до­ва ак­тив­ност на сме­ни или с де­жур­с­т­ва. Тряб­ва да се има пред­вид, че шо­фи­ра­не­то не е раз­ре­ше­но от дейс­т­ва­щи­те за­ко­ни, ако ня­ма сво­бо­ден от прис­тъ­пи пе­ри­од в про­дъл­же­ние на по­не две го­ди­ни (със или без те­ра­пия).

Епи­леп­си­я­та са­ма по се­бе си не пре­чи и не е про­ти­во­по­ка­за­ние за съз­да­ва­не на по­том­с­т­во. За­сег­нат от пър­вич­на епи­леп­сия па­ци­ент ня­ма да има за­дъл­жи­тел­но бол­ни де­ца, въп­ре­ки че рис­кът е по-го­лям в срав­не­ние с об­ща­та по­пу­ла­ция.

Пред­паз­ни­те мер­ки, ко­и­то тряб­ва да взе­ма един бо­лен от епи­леп­сия, са: да не кон­су­ми­ра ал­ко­хол; да не плу­ва без прид­ру­жи­тел; да из­бяг­ва пси­хи­чен стрес и емо­ци­о­нал­но нап­ре­же­ние; да спаз­ва ре­дов­но­то взе­ма­не на ле­кар­с­т­ва, ка­то из­пъл­ня­ва стрик­т­но ин­с­т­рук­ци­и­те на ле­ку­ва­щия ле­кар. При ни­как­ви об­с­то­я­тел­с­т­ва да не се пре­къс­ва те­ра­пи­я­та без из­рич­но­то на­реж­да­не на ле­ка­ря.

В зак­лю­че­ние ще ви пред­ло­жим две ре­цеп­ти от на­род­на­та ме­ди­ци­на, ко­и­то се пре­по­ръч­ват про­тив епи­леп­сия и ко­и­то до­ри и да не до­ве­дат до пъл­но из­ле­ку­ва­не, мо­же да по­мог­нат за об­лек­ча­ва­не на прис­тъ­пи­те на при­я­те­ля ви: две ча­е­ни лъ­жич­ки бял оман се за­пар­ват в ча­ша вря­ла во­да в тер­мос. Раз­т­во­рът се при­е­ма по ед­на тре­та ча­ша три пъ­ти днев­но, по­ло­вин час пре­ди яде­не.

По­ло­вин грам лис­та от тю­тюн се за­ли­ват с ед­на ча­ша вря­ща во­да, смес­та се ос­та­вя да кис­не и се пре­цеж­да. При­е­ма се по ед­на ча­е­на лъ­жич­ка 2-3 пъ­ти днев­но пре­ди яде­не. Мо­же да се из­пол­з­ва съ­що при мус­кул­ни кон­вул­сии, при па­ра­ли­за. Мно­го тряб­ва да се вни­ма­ва да не се пре­до­зи­ра ле­кар­с­т­во­то, за­що­то е от­ров­но.