Хвала на лекарите от „Спешна помощ“ и „Пирогов“

Десетки хиляди са лекарите в България, които за нищо на света не биха пристъпили Хипократовата клетва, не биха позволили дори и петънце да падне върху професията им. Днес наша ревностна читателка потвърждава тези думи с нейното писмо:
 
“Уважаема редакция. Чета вашия вестник от много години и ви пиша за първи път. Бих желала всичко, което ви казвам сега, да звучи като песен - песен за медицинските служители, каквито срещнахме в лицето на  д-р Ивайло Григоров, на екипа на “Бърза помощ” и на медиците в “Пирогов”. Думите ми са песента на нашите сърца, вместо изречената благодарност към тях. Човек, ако не се сблъска лично или чрез негов близък с дейността на медицинските служители, няма да усеща сирената на  “Бърза помощ” като тревожен звук, няма да усеща как тупти сърцето му за това, което е преживял, което е получил като медицинска помощ  и  за което може  да  каже  само едно голямо “Благодаря”.
 
Какво обаче искам да разкажа? Миналата година брат ми изненадващо получи голям кръвоизлив от язвата на дванадесетопръстника. Изненада ни, защото  не  знаехме, че има язва. Изненада ни, защото в най-тежката си степен ни сполетя на улицата. Изненада ни, защото брат ми почти  целият  беше в някаква черно-червеникава смрад. Изненада ни, защото бяхме медицински невежи и не знаехме, че катранено-черните изпражнения означават висша степен на опасност за човека! Пръв, който  ни  се  притече на помощ, беше д-р Ивайло Григоров, хирург. Той веднага  постави  диагнозата с компетентност и решително извика “Бърза помощ”. Само за няколко минути на мястото пристигна  екипът на д-р Мария Маринова, медицинската сестра Даниела Иванова и шофьорът  Борис Борилов, които показаха умение и експедитивност при оказване на първа помощ  и транспортирането на брат ми до “Пирогов”.
 
И ето, сега ние изказваме нашата благодарност и на екипа в кабинет 105, който ни прие бързо, експедитивно, внимателно и определи пътеката за решаване на здравния проблем на брат ми. Пое ни санитарят Георги Мартинов, който ни водеше по кабинети и лаборатории, за да приключим с изследванията колкото се може по-бързо. Този санитар беше един жизнен човек, чието лице излъчваше ведрина, доброта и усмивка. Човек, който ни окуражаваше в страданието ни. Аз чувам и чета как работят някои от спешните отделения в България, но днес искам да споделя с читателите на в. “Доктор” това, което видях, до което се докоснах. За моето семейство, цялото спешно отделение на болницата работеше като добре смазана машина, по която всяко винтче си беше на мястото.

Където всеки дисциплинирано, съзнателно, експедитивно и внимателно си изпълняваше задълженията. А според мен, това се дължи в голяма степен на д-р Сопотенски, който е организирал тази сплотеност на различните дейности в спешното  отделение. В спешния ендоскопски кабинет бяхме обслужени от д-р Николов и от една медицинска сестра с разкошна коса, но с още по-разкошни усмивка и внимание към пациентите. След няколко дни бяхме запознати и с умението на д-р Цветански. Затова ние, моето семейство, казваме на този колектив едно голямо “Благодаря”...
 
Медиците ни са добри и всеотдайни!
 
“А сега, ще кажа няколко изречения и за Трета хирургия, където останахме най-дълго и където чакахме ден след ден брат ми да се подобри. И на този екип нисък поклон. Особено на доц. д-р  Юлий  Ванев, който беше и лекуващ лекар на брат ми. Сърдечно благодарим на този лекар, от когото струят благост, сърдечност, мекота, силна интелигентност, а на мен ми се струваше, че излъчва дори светлина. Благодарим за неговото внимание, за неговата загриженост, които положи за брат ми. Благодарим му и за това, че дори нас, непознатите, ни накара да се почувстваме близки с него. И така беше, докато се увери, че брат ми вече е “стъпил на краката си” и е време ние да поемем доизлекуването му със собствени усилия. За да може брат ми да си върне енергията, хемоглобина и силата... Брат ми е особено впечатлен от действията и бързата реакция на работещите жени в кабинета за изследване на дебелото черво на рентген с контрастно вещество. Желаем и те да чуят нашата благодарност чрез вашия в. “Доктор”. Искам да благодаря и на екипа на кабинет 105, където бяхме на контролни прегледи. Екип, който ни даде много - и успокоителни думи, и усмивки и внимание. Искам да изкажа по-специална благодарност на д-р Светослав Борисов, който извърши контролните прегледи и който на всичките ни въпроси отговаряше възможно най-разбираемо за нас.

Нисък поклон на всички вас, медицински работници!”
 

 Б.Р. Публикуваме това писмо не само от уважение към нашата читателка, а и да отмием поне мъничко от черната боя, с която напоследък са залива родното здравеопазване. Сигурно има много хора, които мислят като д-р инж. Тодорова, които изпитват благодарност към определени медици, които пожелават само най-хубавото на тези, които в даден момент от живота им се явяват със спасителната си ръка. И тук човекът може само да каже ”Благодаря”! И да го изрече така, че да стигне до тези, за които думите на благодарност са изречени. Защото, когато даваме нещо от цялото си сърце, когато се раздаваме в името на това, което е смисълът и целта в живота ни, ние непременно ще получим много повече в замяна.
 
И това, всъщност, трябва да е животът! Оня живот, за който казваме, че е изпълнен със смисъл и съдържание. А в същото време има други хора, които нападат и бият лекарите, които са отишли да ги лекуват. Има и такива лекари, които изнудват болните за няколко банкноти. Слава Богу, че и едните, и другите от тях са малко. Истинските лекари са тези, на които хората благодарят с поклон, като д-р инж. Божана Тодорова...
 

Д-р инж. Божана ТОДОРОВА, София