За очното заболяване глаукома днес разговаряме с д-р Борислав Милчев - специалист по очни болести и председател на Регионалната колегия на БЛС във Видин.
- Д-р Милчев, знаем, че глаукомата е невъзвратимо заболяване. Моля да разясните същността на този нов метод, който прилагате във видинската болница?
- Това е един от оперативните методи за лечение на глаукома и както по отношение на всички оперативни методи, към него пристъпваме тогава, когато са изчерпани консервативните методики за лечение на глаукома. Или пък когато пациентът не може да си позволи да се лекува - било финансово, било чисто физически - в смисъл капките за очи вече не му помагат. Тогава навлизаме в територията на хирургията. По отношение на оперативния метод, за който ме питате, искам да отбележа, че имплантът, който поставяме, всъщност е усъвършенстване на класическите методики на лечение на глаукома. И съответно има много предимства. Неудобството на класическия оперативен метод е, че понякога след година, две или три, операцията е компроментирана и се налага да се извършва нова.
- Каква е същността на този усъвършенстван оперативен метод?
- Смисълът на операцията е следната: в окото се имплантира клапа, изработена от специална стомана, която създава пространство между вътреочната течност и субконюнктивалното пространство. Същото е предназначението и на класическата операция, но в този случай чрез тази клапа се избягва след време компроментирането на оперативната интервенция. Това е един от добрите методи за оперативно лечение на глаукома. Настина отскоро се прилага в България, основно от водещите клиники. А нашата заслуга е в това, че сме предоставили възможност на нашите пациенти от региона да се лекуват чрез него.
- Какви са наблюденията ви, резултатите от тези операции?
- От две години работим по този метод, резултатите ни са добри и можем смело да се сравняваме с колегите, които практикуват. Защото операциите, които извършваме, са на доста високо ниво.
- Има ли недостатъци?
- Единственото неудобство е, че този имплант се плаща от пациента, а не е по Здравна каса. Доста е скъп, поне за нашите пациенти сумата е висока, така че това е единствената пречка да не се прилага така широко. Не всеки страдащ има възможност да си позволи такъв имплант.
Тази оперативна намеса не решава кардинално проблема с глаукомата.
Операцията решава проблема
дотолкова, че намалява вътреочното налягане. Всъщност това е основното, което се постига за нашите пациенти - да намалим нивото на вътреочното налягане и вследствие на това да запазим функциите на окото.
- Това е важно предимство, нали?
- Точно така, но трябва да кажем, че лечението на глаукомата е преди всичко профилактика. Ранно откриване и диагностика и след това мениджмънт, т.е. следене състоянието на пациентите. Оперативната интервенция просто е част от лечебния процес и трябва да се приложи много внимателно и навреме. Всъщност това е цялото изкуство.
Най-лошото е, че при класическата откритоъгълна глаукома, тази, която е най-разпространена, няма симптоми. Общо взето човек не чувства нищо. Разбира, когато започне да не вижда, тогава вече е късно. Когато става дума за закритоъгълна или вторична глаукома, тя е свързана с други заболявания. И могат да се посочат симптоми - страдащият изпитва болка и примъгляване най-вече. В общи линии има повече симптоми, но за съжаление тя също е неблагоприятна като прогноза и изход.
- А каква е причината за глаукомата - за най-разпространената?
- Ако съм в състояние да посоча със сигурност причината или причините за глаукомата, то това ще е признание за мен. За съжаление няма как да го направя. По принцип съществуват няколко теории за причините при глаукомата. Има съдова теория; има чисто механична, свързана с повишено вътреочно налягане; генетична теория също. Но напоследък все повече се налага мнението, че това е нервно-дегенеративно заболяване. По този начин, по който например протича Алцхаймер или други тежки нервни заболявания, свързани със загуба на нервни влакна. Това не е нова теория, от няколко години е, но е доста модерна и затова ние, специалистите, се насочваме към нея като приемаме, че това е една от причините за първичната откритоъгълна глаукома. Т.е. т.нар.
програмирана клетъчна смърт
По принцип глаукомата се развива след 45-годишна възраст. Така че след като навърши 45 години, човек трябва да има предвид, че е застрашен. Особено ако в неговата фамилия има случаи с такова заболяване.
- Д-р Милчев, ще се съгласите ли в качеството ви на председател на Регионалната колегия на БЛС във вашия регион да коментирате състоянието в здравеопазването? Например много ли са медицинските специалисти от вашия регион, които напускат?
- Не са чак толкова много напускащите, по-страшното е, че няма пристигащи. Много са малко младите колеги, които след завършването си идват да работят в региона. Те предпочитат да получат перспектива за развитие в големи клиники, най-вече в чужбина - Германия, Франция... И са абсолютно прави. Зависи все пак кой какъв език практикува. Аз също съм имал такива предложения и това е много интересно, защото смятах, че такова нещо касае други хора. И трябва да ви кажа, че предложенията от клиниките в Западна Европа са много атрактивни. Това, което спира повечето колеги да се възползват от тях, е основно езиковата бариера. Други след определена възраст не се наемат да правят нови стъпки. Но е факт, че предложенията, които идват от западноевропейските клиники, са доста сериозни.
- Да се надяваме, че тази тенденция на заминаващи млади специалисти, макар и бавно, ще се промени.
- Напротив, едва ли ще се промени, ако продължаваме да работим по същия начин както досега. В крайна сметка социалните и икономическите проблеми на държавата са едно, но медицината в съвремието изисква много неща. Тя
изисква нови инвестиции
нови технологии и най-вече хора, които да работят с тях. А тези хора съответно трябва да бъдат възнаградени за усилията, които полагат.
- Последен въпрос: има ли случаи на нападнати лекари във вашия регион - по повод последните такива огласени случаи и атаката към здравния министър в това отношение?
- В отделението, където работя, контактите не са толкова динамични. Но конфликтите в различните звена, особено в “Бърза помощ“ и спешно-приемните отделения, са навсякъде едни и същи. Аз не мога точно да цитирам такъв проблем, но ако дойдете вечерно време да видите опашките пред спешния кабинет, ще придобиете представа. Да, голяма част от хората имат основание да ги посетят, но друга немалка част просто се възползват от дадената възможност - или са неосигурени, или не желаят да посещават личния си лекар. А след 10 ч. вечерта съответно попадаме в друга категория посетителите - те по различен начин прекарват вечерта и когато тя завършва неприятно, попадат в спешно-приемния кабинет. Така е в цялата държава. Според мен нещата може да се променят, ако видим как е ситуиран този елемент в цивилизованите държави. В нашия град, както и на много други места предполагам, често приемаме хора от малцинствени групи, на които сме позволили да се възползват от “правата” си. Ако това се случи в една западноевропейска държава, например необосновано извикване на спешна помощ, то това тяхно приключение ще завърши в затвора. Ще дойде полиция, ще го прибере, прокурорът ще му повдигне обвинение и ще го осъдят на шест месеца затвор. Именно защото си е позволил да извика две линейки наведнъж например. Ако това нещо започне да се случва и в нашата страна, непременно ще се променим в това отношение.
Яна БОЯДЖИЕВА
Горещи
Коментирай