Катерина Георгиева: Готова съм да продам и сърцето си, толкова съм отчаяна!

Живеем живота си в отчаяние, а надеждата все по-рядко ни спохожда. Безизходицата ни запрати с ритник в най-тъмния ъгъл на съществуването ни - вече не ни е оставила нищо, затова много хора започнаха да продават кръвта и телата си - орган по орган... Търговията с това, което ни е дадено от Бога или от Природата, ни прави част от тъмната страна на закона. Тоест, продажбата на органи е забранена. Как стигнахме дотам да публикуваме обяви в интернет от типа: “Продавам си органите, няма ли кой да ги купи?

Моля ви, напазарувайте си спешно - изборът е голям! Случаен разговор с шофьор на такси ме смрази: за да изучи детето си, той продава кръвта си, обявил е и органите си за продажба! Надявах се това да е единичен случай, повече като тъжно изключение на мизерната ни българска действителност. Уви! В интернет попаднах на още по-стряскаща обява - семейство Георгиеви са обявили органите си за продажба. А ето я и обявата: “Мъж на 49 г. и жена на 46 спешно продават органите си с кръвна група В+ и 0+. Цена по договаряне...”

Десетки българи вече са се ориентирали да предлагат органите си в Мрежата, вместо да влизат в капана на кредитите и банките. Бърза справка показва, че на пазара за органи се предлагат костен мозък, бъбреци и дори роговици на очи, като цените варират и могат да бъдат между 20 и 70 хиляди лева. Повечето такива обяви започват с “продавам спешно”, след което следва и органът, който е за продан, както и цената му.

Имат ли предложения сем. Георгиеви? Направили ли са тази отчаяна стъпка към черната страна на българското ни здравеопазване? Процъфтява ли у нас търговията на черно с органи? Какво може да накара един човек да предприеме тази отчаяна стъпка? Въпроси, въпроси, въпроси... Решихме да потърсим поне част от отговорите от семейството, обявило за продажба органите си. Променихме имената им и града, в който живеят, единствено заради това, че децата им не знаят за обявата. Ще се обръщам към събеседничката ми с името Катерина Георгиева.

- Г-жо Георгиева, бях много шокирана, когато прочетох обявата ви, че заедно със съпруга ви си продавате органите - всички! Действително ли сте пускали такава обява?
- Да, пуснахме такава обява преди време - бяхме на ръба на отчаянието!

- Защо решихте да продавате органите си? Имахте ли обаждания с предложения?
- Не, никой не ни се е обаждал досега. Пуснахме обявата, защото бяхме в най-лошия момент от живота си и в паника.

- Но вече не ги продавате?
- Ех, то не е имало и желаещи! Въпреки че все така сме в затруднено положение и в безизходица.

- Но ако някой се беше обадил?
- Да, тогава, а и сега искам да ги продам. Ако се обади някой сега, пак бих го направила!

- Защо?
- Защото всичко е въпрос на пари. Банките даваха, даваха пари и сега искат да се връщат... От три години не сме им плащали нищо.

- Имате дългове към банките ли?
- Да, много... Имаме си и малки внучета сега. Те какво са виновни, че да останат на улицата? Синът ни плаща един заем за къщата, но ако дойдат съдия-изпълнители, ще взимат всичко наред...

И жалко за децата и внуците!

- Вие ли сте теглили заеми, или съпругът ви?
- Аз, но сега и двамата опираме пешкира.

- И това ли е единственият ви начин да се справите с проблема, като обявите органите си за продажба? Съпругът ви е на 49 г., а вие - на 46. Животът е пред вас. Как ще го изживеете, ако загубите и здравето си?
- Вие сте първият човек, който ми звъни и доста ме учудвате...

- Шокирана бях и от това, че сте обявили всичките си органи за продажба! В другите обяви се споменава само за един или два най-много.
- Да, всички органи си продаваме! Така съм закопала всички с тези заеми, че няма накъде. И с всяка изминала година става по-лошо. А когато ни дадат вече и на съдия-изпълнител, няма накъде! Заемите растат, не намаляват. Не знам докъде ще стигнем. Тъй като нямахме досега нито едно обаждане, дори си мислех, че не съм пуснала обявата както трябва...Вие проявявате ли интерес?

Какъвто орган ви трябва, ще ви го продам!

- Не се ли страхувате след това за здравословното си състояние? Ами ако се разболеете?
- От какво да се страхувам? Аз така или иначе не работя. Полза от мен - никаква! Защо да страдат децата, след като те си работят, плащат си заемите? В един момент и те ще останат заради мен на улицата.

- Децата ви знаят ли, че сте дали такава обява?
- Не, не бих споделила това с никого! Но нямам друг изход - не се вижда никаква светлина в тунела, няма оправия. Така ни закопаха тези банки, че не ми се живее!

- А вие за какво изтеглихте тези заеми? За собствен бизнес ли?
- Не, не! Преживяхме катастрофи, болести... Трябваха ни пари за лекари, за лекарства, за операции. Днес да дойде някой, не органи, а и сърцето си ще продам! Предполагам, че всеки родител с чувство към децата си би го направил. Циганите в махалата отиват в Гърция и си продават органите, а ние тук и това не можем да направим!

Между другото

Само за 5 години, от приемането на Закона за трансплантации през 2003 г. до февруари 2008 г., България e изнесла 21 тона човешки органи, тъкани и кости за САЩ. Това показват митническите документи, посочва министър Пламен Орешарски в отговор на въпрос на депутатката Антонела Понева през март 2008 г. Малко преди това евродепутатът Петер Лийзе алармира Евросъюза, че България е една от най-големите износителки на човешки органи, кости и тъкани. При това, с разрешението на съответните здравни министри в този период (чл. 10.2 в закона). А д-р Янко Начков, директор на Агенцията по трансплантация, беше подсъдим по дело 365/2004 г. за сключения неизгоден договор на “Бултрансплант” с френския клон “Ост девелопман” на US корпорациятa “Остеотек Инк” и Американско-българската фондация за развитие на медицината и биотехнологиите. Набирането на части от съвсем мъртви, със спрели сърца, човешки тела, наричани евфемистично “биоматериали”, ставало през тяхната банка “Остеоцентър”. Какво става с делото срещу д-р Начков, няма информация.

Апропо

През 2005-а избухна скандал с нелегален канал за трафик на “донори” от Шуменско към Истанбул. Арестувани са Анелия Жекова, Ясен Янков и Мартин Василев, които продали по един от собствените си бъбреци. Тримата са обвинени, че след експлантацията са започнали да работят като посредници на други желаещи да продадат органите си. Цената била от 2500 до 5000 долара на бъбрек.

През 2002-а германската полиция започва разследване срещу пловдивчанина Димитър Белчинов, собственик на фирма в Германия. От името на фирмата през 2001-а той разпраща “промоционални” оферти с текст: “Ние продаваме органи в отлично състояние” до над 70 клиники за трансплантация по цял свят, главно в Тайван, САЩ, Аржентина и Нова Зеландия. Таксата е 10 000 долара на орган.

През 2005-а български канал за трафик на органи стига до Италия. В Калабрия са арестувани общо 57 италианци и българи по обвинение в трафик на нелегални имигранти, склоняване към проституция и търговия с човешки органи.

Наша съгражданка от ромски произход, Мариана Тодорова, на 27 г., продава бъбрека си за 2000 лева в Англия. Покъртителната история беше отразена и на страниците на британския в. “Сън”. Жената всъщност се оказва измамена от посредничката, която я е вербувала - Анелия Жекова, за която споменахме по-горе. На Мариана са обещани 1500 паунда, с които тя се надява да купи къща за децата си. Но едва успява да вземе... един цветен телевизор.


Милена ВАСИЛЕВА