Не много отдавна американският учен Андрю Четли в книгата си “Проблемните лекарства” привежда документирани доказателства за това, че:
► четири от всеки пет антидиарийни продукти на пазара са без стойност при лечението на остра диария;
► почти 50% от всички антидиарийни продукти на пазара съдържат ненужни антимикробни лекарства;
► повече от 80% от всички лекарства за кашлица и настинка съдържат неефективни съставки, като в същото време повече от 50% съдържат съставки, които могат да предизвикат вредни странични ефекти;
► един от всеки три аналгетици е комбиниран продукт, който може да доведе до бъбречна недостатъчност, а един от всеки пет съдържа потенциално вредни съставки.
Специално внимание ученият отделя на витамините. Независими изследвания показват, че повече от 80% от всички витаминни препарати не трябва да се препоръчват за употреба; почти 60% от тях имат показания, които не са потвърдени с доказателства; в повече от 40% от тях има несъществени или неефективни съставки; повече от 50% имат нерационална формула; почти 50% от витамините се предлагат в прекомерна дозировка.
Своеобразен извод от откритията на д-р Четли обобщава д-р Уилямс. Той казва, че от медицински грешки, включително от страничните ефекти на лекарствата, в САЩ умират годишно повече от 100 хиляди души. Усложненията от лекарствената терапия заемат 4-6 място сред причините за смърт след сърдечносъдовите, онкологични, белодробни заболявания и травми.
Отговорът на вечния въпрос: “Какво да се прави?” дава преди няколко десетилетия известният лекар академик Борис Вотчал. Предупреждавайки за опасното увличане по таблетки и микстури, той казва: “Живеем в епохата на безопасната хирургия и все по-опасната лекарствена терапия.” Остава само да се поставят тези думи на видно място във всяка аптека, така че обикновеният човек да спре да вижда лекарствата само като приятел. И също така да не се доверява така лесно на всички, които възхваляват един или друг препарат. Всяко лекарство първоначално по своята същност е биологично-активно вещество, “енергия”, което дори и при правилна употреба може да даде напълно противоположен от очакваното ефект.
А някои - никакъв ефект, освен опразнен портфейл...
Линекс и други пробиотици
Към предписването на пробиотици в развитите страни се отнасят много внимателно. Препаратът линекс е създаден на основата на бифидобактерии, лактобацили и ентерококи, и е предназначен за подобряване на чревната флора, пострадала при приема на антихистамини и антибиотици. Въпреки това поради производствени особености ефикасността на лекарството клони към нулата. Според производителя в една-единствена капсула линекс се съдържат 1,2*10" живи, но лиофилизирани (т.е. изсушени по метода на вакуума) млечно-кисели бактерии. Първо, количеството им не е толкова голямо - съпоставимо количество бактерии могат да бъдат получени чрез консумиране ежедневно на млечни продукти. Второ, при блистиране, т.е., вакуумното пакетиране на препарата в капсули, в които се продава, процент от бактериите вероятно умират. И накрая, сравнителен анализ на сухи и течни пробиотици показва, че при първите бактериите са изключително пасивни, така че дори и тези, които са успели да оцелеят след блистирането, на практика почти никога не успяват да окажат положително въздействие върху имунната система на човека. Препаратите с безвредни бактерии (пробиотици) за заселването им в червата се използват в европейската медицина от сто години благодарение на Иля Мечников, но едва наскоро за някои лекарства е установен полезен ефект за предотвратяване на инфекции при децата. Именно незначителният им ефект е и причина да не се открие по-рано. В България популярността на пробиотиците е изключителна, защото производителите умело поддържат странната идея за дисбактериозата.
Пробиотичните продукти съдържат различни щамове на бактерии, в различни дози. Не е ясно кои бактерии са най-полезни или какви дози са нужни.
Валидол
Нищо повече от ментови бонбони, които са дистанционно свързани с медицината - не толкова зле освежават дъха. Чувствайки болка в сърцето, човек поставя под езика си валидол, вместо задължителния в такива ситуации нитроглицерин и... отива в болницата с инфаркт.Корвалол, валокордин
Клинично е доказано, че корвалолът (съдържа силно действащото вещество - фенобарбитал) не влияе на протичането и резултатите при лечението на сърдечносъдовите заболявания, като в същото време е доказано, че фенобарбиталът се натрупва в тъканите и впоследствие ги разрушава.Фенобарбиталът е забранен в повечето развити страни (у нас препаратите, съдържащи фенобарбитал - корвалол и валокордин, се продават без рецепта). Препаратът валокордин, който има успокоително, съдоразширяващо, седативно и спазмолитично действие, е разработен през 1963 г. в Германия, а корвалолът е почти изцяло негов аналог. Наред с другите неща, тези “народни средства срещу всички сърдечни заболявания” съдържат психо-активни компоненти - етилов естер на а-бромизовалериановата киселина (3%) и фенобарбитал (1.12%) и затова са напълно непознати извън Източна Европа, а в Съединените щати са напълно забранени да се внасят. Историята на създаването на валокордина ни отнася във времето, когато е било модерно всички болести да се лекуват със сън. Всъщност и двете лекарства имат само седативен ефект, което е много добре за по-възрастните хора, особено за жените, които се притесняват да изпият по една ракийка на обяд. Терапевтичният ефект на лекарствата не е доказан с клинични проучвания.
Милена ВАСИЛЕВА