И още един много страшен мит, който непременно трябва да опровергаем, това са различните диети при рак, които не са обсъдени с лекарите. Например да не се яде месо или да се пие само сода бикарбонат, или да се яде единствено елда. Това наистина е ужасно, защото за съжаление туморът се приспособява към подобни диети, но човекът – не. Д-р Ласков обсъжда и друго твърдение, което според него няма нищо общо с истината: “лекарство против рак отдавна има, но фармацевтичните компании нарочно не го пускат в продажба”. “В крайна сметка това не е вярно, защото в него няма никаква логика - казва специалистът. - Фармацевтичните компании са пряко заинтересовани от появяването на лекарства, които лекуват рак, тъй като това моментално ще им донесе свръхпечалби. Типичен и най-известен пример в това отношение е лекарството Гливек, лекуващо хронична миелоидна левкоза. Преди неговото появяване повечето хора умираха, сега мнозина с тази диагноза оздравяват. Представете си, че се появи лекарство, което на 80% да лекува рак на белите дробове например. То веднага ще си има гарантиран пазар, защото ще го купуват не хората поотделно, а държавите”.
“Доброкачественият тумор си остава доброкачествен и няма нужда да бъде изрязван“, твърди специалистът. И обяснява, че най-яркият пример за това са всякакви фиброаденоми на млечната жлеза.
“Сега мамолозите и хирурзите ще ме намразят, защото от операции на фиброаденоми и кисти на млечната жлеза се правят добри пари. Запомнете: ако образуванието в млечната жлеза е доброкачествено, то си остава такова. То не се изражда в рак и не бива да бъде изрязвано.”
В тази посока д-р Ласков опровергава и друг разпространен мит, който обаче е безвреден и е следствие от човешката психика. Става дума за това, че някаква травма в детството, в миналото можела да провокира рак. И продължава с друго разпространено явление: много често се казва, че ракът е възникнал, защото човекът е обидчив. И че трябва да престане да се обижда, а да се научи да прощава. Дори е измислена градация, т.е. ако имаш рак на стомаха, значи си зъл човек; ако става дума за рак на гърдата, значи си обидчив. И т.н., и т.н.
“На мен ми се струва - коментира д-р Ласков, - че това просто продължава линията да се търсят прости причини за възникване на рака. Защото те са разбираеми, ясно е какво трябва да се направи и всичко да си дойде на мястото. Някои от хората търсят във физически прояви причините за рака, други ги търсят сред психологическите и духовни проблеми. Разбира се, такава връзка досега никой още не е установил. Ние знаем, че за съжаление има и малки деца с онкологични заболявания. Нима и те са зли и обидени? Или се изтъква стресът като причина. Да, но най-много стрес има при въоръжени конфликти вероятно, когато човек постоянно е между живота и смъртта, но заболеваемостта от рак в такива ситуации не се увеличава. Това, което ние знаем, е, че човек, който не се обижда, който не се гневи напразно, има своя оптимизъм, той ще се научи да се бори
с този наистина много тежък стрес, който предизвиква рака. И при него наистина резултатите от лечението са по-добри. Ето това знаем с точност.”
Относно разпространеното мнение, че ако болният се чувства зле от химиотерапията, значи тя действа, специалистът коментира по следния начин: “При лечение на някои тумори има връзка между определени, далеч не всички, странични ефекти и действието на лекарството. Например един от новите таргентни препарати при рак на белите дробове дава интересен страничен ефект - появяват се пришки като при тийнейджърите. Когато те са прекалено много, това също е лошо, трябва да се прекъсне лечението. Но и ако съвсем не се появят, не може да се говори за оптимална ефективност. Такава връзка беше доказана, но не бива да обобщаваме. Тя се отнася само за този препарат, при този вид рак и при определена степен на този страничен ефект. И не бива да се екстраполира по отношение на всичко останало”.
Във връзка с ранното диагностициране на рака д-р Ласков обяснява: “Ракът се проявява по много различни начини - от банален обрив до някакви други симптоми, които няма как да се свържат с тази болест. Ние например приемаме, че ако носът е запушен, това е синузит, а се случва да става дума за лимфом в носната кухина. Това не означава, че всеки симптом трябва да се асоциира с рака, в никакъв случай. Защото е невъзможно сам, без комплексен анализ на симптомите и ситуацията да разбереш дали това е рак или не. Казват, “ракът не боли”. Аз не мога еднозначно да отговоря на този въпрос, защото при някои видове рак боли, при други не, въобще всичко е много различно”.
И обяснява, че ракът не може да бъде хванат в ранни стадии, защото е сложно да се определят симптомите - не само болката, а всякакви други. Като дава пример с рак на стомаха - в ранни стадии се излекува напълно, в късни стадии шансовете значително намаляват. За съжаление не само болката, но
всякакви осезаеми симптоми се появяват по принцип вече на късни стадии.
“Проблемът е в това, че за много видове рак не съществува ефективен скрининг”, казва специалистът, като визира и рака на задстомашната жлеза, при който скрининговите програми не позволяват да се открие навреме. “Има редица тумори, по отношение на които медицината действително много е напреднала, но ракът на задстомашната жлеза не е сред тях. Подобна е ситуацията и с т.нар. агресивен рак на млечната жлеза. Агресивност по принцип означа скоростта на растеж на тумора. Аз мога да дам примери, когато човек цяла година е усещал, че нещо не е както трябва, но се е страхувал да се изследва. След това явно са тръгнали метастази, но той не се е лекувал и досега е жив. Въпреки че не може да се каже, че е здрав. А има хора, които “се стопяват” буквално за 2-3 седмици от същия този рак на млечната жлеза, ако не се лекуват.”
Д-р Ласков пояснява, че дори ракът в един и същ орган може да е от различен произход, както и случаи, когато в един и същ орган се развиват два вида рак”. Относно наследствения рак той обяснява, че ако в рода има случаи на злокачествен тумор до 50-годишна възраст, това трябва да е мотив за съмнение и съответно изследване и лечение. Като не е задължително “да изрежат” всичко, има и други методи за лечение. Същото се отнася и за рака по време на бременност, когато химиотерапията по никакъв начин не пречи на жената да износи плода и да роди здраво дете. “Аз имам такива пациентки - казва д-р Ласков. - Но има и истории, когато по време на бременност майката се страхува от химиотерапията, не се лекува, ражда здраво дете, но след година умира. През този период тя е развила метастази, а сега има много възможности - важното е да се търсят и да се откриват.”
Онкомаркерите не са надежден диагностичен метод,
на тях не може и не трябва да се разчита”, казва д-р Ласков, като съответно се аргументира: “Освен ПСА - маркерът за рака на простатната жлеза, всички останали не дават ясна информация и не се препоръчват. Много от тях са лъжливо-положителни, т.е. маркерът е повишен, а рак няма. Аз имам такива пациенти, на всеки две седмици ходят да им мерят онкомаркери, не спят и не ядат, търсят рак. Някой така им казал, но не си дават сметка, че онкомаркерът може да е повишен при най-различни процеси в организма. Редица скринингови програми не включват този диагностичен елемент. Мамография, колоноскопия и други скринингови процедури - да, но онкомаркери - не”. Във връзка с профилактика на онкологичните болести при децата д-р Ласков препоръчва: “На здравото дете не е нужно да правите каквито и да било изследвания освен ваксини. Хранете го, разхождайте го, това е всичко. В малко случаи онкология може да се открие по кръвно изследване. Безполезно е да се правят изследвания, за да се види ракът. Ако детето е здраво, ако се храни добре, ако е активно и спи добре, всичко е нормално. Разбира се, ако се появят някакви симптоми, педиатърът ще каже какво е нужно”. Различно е отношението на д-р Ласков и относно стволовите клетки от пъпната връв на детето: “Трябва да се разбере, че стволовите клетки са различни, това първо. И второ - аз не препоръчвам да се вземат всички тези клетки от пъпната връв при раждане. Те могат да се вземат в ранна възраст от децата, ако заболеят от лоша болест, от рак на кръвта. Защото реалните шансове за добър резултат са малки, т.е. ако децата заболеят, вероятността, че е нужно да се използват тези клетки, също е малка. Аз не разбирам защо хората правят това”.
Яна БОЯДЖИЕВА
