85 заболявания се лекуват със стволови клетки. Юлияна Дончева е една от българките, която е дала за съхранение стволови клетки на своите деца, които се извличат от пъпната връв на новороденото.Стволовите клетки не са достигнали краен етап на развитието си, което означава, че могат да се превърнат в друг вид клетки - сърдечни, кръвни, мозъчни, мускулни, костни и др. Това ги прави изключително ценни за лечението на 85 заболявания, които биха се появили в по-късен етап от живота на човека - рак, анемии, имунна недостатъчност, множествена склероза. Клетките служат за заздравяване на кости, възстановяване на мускули и хрущяли, за кожни пластики. Медицинските изследвания сочат, че лечението със стволови клетки на пациента е много ефективно, тъй като те са 100% съвместими с неговия организъм.
В София гостуваха миналата седмица д-р Джеф Дрю, научен директор на компанията Cells4Life, с докторска степен по молекулярна вирусология, и Уейн Шанън, изпълнителен директор на банката за съхранение на стволови клетки. Те представиха нов метод за съхранение на стволови клетки на научна сесия в хотел “Хилтън”.
- Д-р Алайков, при кои хематологични заболявания се използва стволовоклетъчна трансплантация?
- В хематологията стволовоклетъчните трансплантации се използват за лечение на голям кръг заболявания - вродени и придобити анемии, хронични и остри левкемии, миелодиспластични синдроми. Откакто стволовоклетъчните трансплантации навлязоха в лечението на тези заболявания, се бележи огромен скок в преживяемостта на пациентите.
Стволовоклетъчните трансплантации са популярни в България, те се извършват най-често - по 140 в последните две години, което спрямо цялото население в страната ни поставя на сравнително добро средно ниво. Стремежът е да достигнем 250 - 300 такива трансплантации. Такива са нуждите. Но за това трябва да се увеличат и лекарите, които извършват трансплантации, и да се изградят нови центрове.
Всичко зависи от финансирането и от наличието на трансплантационни центрове. В София тези центрове са два - Онкохематологията на болница “Царица Йоанна-ИСУЛ”, където работят проф. Бобев и доц. Константинов, и Националният институт по хематология. Те селектират за трансплантации вече лекувани пациенти.
- Кои пациенти се нуждаят от трансплантация на стволови клетки?
- От тази трансплантация се нуждаят всички пациенти,
минали химиотерапия за онкохематологични заболявания,
като острите левкемии, хочкиновите и нехочкиновите лимфоми, мултипления миелом. Ако химиотерапията е първият етап от лечението на онкохематологичното заболяване, трансплантация се прави в един от последните етапи. За нея има показания и определени критерии, на които да отговаря пациентът.
Самата трансплантация не е толкова сложна като процедура - представлява кръвопреливане, което се прави по определен алгоритъм. По-сложна е имунологичната толерантност и съвместимост между клетките, които ще прелеем, и организма на човека, на когото ще ги прелеем. Определят се рисковете, подходящите донори. Имат значение и някои съпътстващи заболявания, нивото на имунната система на пациента.
Имам наблюдения върху пациенти с нехочкинов лимфом и с мултиплен миелом. Единият беше трансплантиран преди две години, а другият преди три години и половина. След трансплантацията те практически оздравяха. Водят абсолютно нормален живот.
Преди 50 г. за хората тези онкохематологични заболявания са означавали 100-процентова смърт. С годините и с въвеждането на нови подходи в лечението преживяемостта се увеличи. В последните 15 години хематологията е специалността, която отбелязва най-голям напредък. Създадоха се молекули, насочени към причината на заболяването на молекулярногенетично ниво. С тях успеваемостта на химиотерапията се повиши до 20%. Когато към тези медикаменти добавим и трансплантацията, добавяме още 30-40% успеваемост на терапията.
Това е огромен скок
Резултатът е обнадеждаващ и перспективите са добри.
- Защо не се правят достатъчно трансплантации у нас?
- Проблемът е, че при нас дарителите са малко. В Германия системата е организирана перфектно. При 4000 трансплантации годишно те имат 25 000 дарители на периферни стволови клетки или на стволови клетки от костен мозък. Процедурата е същата като при кръводаряване - източват ти кръв от периферията. Със специални филтри се селектират стволовите клетки от периферната кръв. Има и друг тип набиране на стволови клетки - от пъпната връв на новородените. Колектирането на тази кръв има своите предимства - съдържа не само стволови клетки на различен етап от своето развитие, но и много от най-основната, родоначална стволова клетка, която може да се превръща във всеки друг тип клетка и да намери приложение на различни места в тялото на човека.
Добре е да популяризираме като идея запазването на стволови клетки от пъпната връв в обществените банки за стволови клетки. Много хора го правят в частни банки, за да гарантират лечение при заболяване на децата си или на членове от семейството. Може да се каже, че това е една застраховка за здраве. Предимството на частните колектори е, че твоята кръв отива за твоето лечение или за лечението на детето ти, т.е. съвместимостта е максимална.
Д-р Росен Калпачки: Най-трудно е „да убедим” стволовата клетка да стане неврон
Възможностите за лечение със стволови клетки в неврологията коментира д-р Росен Калпачки - началник на Клиниката по нервни болести в болница “Св. Анна” - София.
- Д-р Калпачки, ако си запазиш стволови клетки и след това се разболееш от Паркинсонова болест или от Алцхаймер, ще могат ли тези клетки да те излекуват?
- На този етап категорично не. Възможностите на лечението със стволови клетки в неврологията са най-слаби, но пък затова интересът е най-голям. Може още в следващите години да има пробив в това направление. За съжаление, голяма част от неврологичните заболявания са труднолечими, тъй като става дума за увреждане на мозъка, което, знаем, е необратимо. Съвременната медицина няма лечение на причината за неврологичните заболявания. Огромни надежди се възлагат на стволовите клетки, които да се вкарат в нервната система, за да заместят унищожените нервни клетки. Това е идеята, но в неврологията такъв тип лечение още не се прилага. Науката още не е намерила начин да имплантира стволови клетки в нервната система и те да поемат функциите на увредените клетки. Проучвания върху хора още не са правени, освен при мозъчни травми. Има страхотен напредък в проучвания върху животни. Работи се с огромни мащаби - в Русия, в Европа, в Азия. Надеждите са да се лекуват болестите на Паркинсон, Алцхаймер, множествена склероза, мозъчен инсулт. Идеята е да се запазят стволови клетки от пъпната връв на новороденото и те да може да се ползват от възрастен роднина.
- Правят ли се проучвания за лечение на детска церебрална парализа?
- ДЦП е травма и за нея има едно проучване в Корея от миналата година. Публикуваните резултати от приложението на стволови клетки при хора с ДЦП са много добри. Има подобрения в двигателните способности, а също и в уменията пациенти с когнитивни нарушения да вземат решения. Мозъкът е най-труднолечимата част от човешката патология. Най-трудно е регенерирането на неврона. Но в нервната система има много видове нервни клетки и ако се регенерират клетките около неврона, това ще е достатъчно, за да има подобрение. Това “да убедим” стволовата клетка да стане неврон, според мен е фантастика. Дано следващото поколение невролози да го доживеят.
Едно интервю на Мара КАЛЧЕВА
