Проф. д-р Явор Енчев е неврохирург, началник на Клиниката по неврохирургия към УМБАЛ “Света Марина” и ръководител Катедрата по неврохирургия и УНГ- болести към Медицински университет - Варна.
В началото на миналата година публикувахме интервю с проф. Явор Енчев, в което ви запознахме с иновативна технология с прилагане на т.нар. дълбока мозъчна стимулация. На този етап въпросната методика се прилага основно при болест на Паркинсон и дистонии. Материалът предизвика голям интерес сред нашите читатели.
Сега ви предлагаме разговор с проф. Енчев за резултатите и ефекта от проведените досега операции по тази иновативна технология. Както и въпроси от читатели, които не са намерили отговор в предишната ни публикация.
- Проф. Енчев, може ли накратко да припомним характерното за дълбоката мозъчна стимулация?
- Дълбоката мозъчна стимулация (ДМС) е неврохирургична процедура, включваща поставяне на медицински имплант, наречен невростимулатор (т.нар. мозъчен “пейсмейкър”), който през имплантирани микроелектроди изпраща импулси до дълбоко разположени в главния мозък цели, наречени мозъчни ядра.
Тези импулси директно и контролирано променят активността на ядрата, като по този начин става възможно лечение на болести, ангажиращи тези структури. Такива са болест на Паркинсон, есенциален тремор, дистония, обсесивно-компулсивно разстройство и др.
- Един от въпросите, който вълнува читателите ни, е как се определят подходящите за тази операция пациенти?
- В УМБАЛ “Св. Марина” селекцията на пациентите, подлежащи на ДМС, се извършва от колегите невролози.
Що се отнася до болестта на Паркинсон, имайте предвид, че като цяло, най-подходящите кандидати за хирургично лечение са тези, които страдат от идиопатичен паркинсон (а не паркинсонизъм, който включва други диагнози, като множествена корова атрофия, прогресираща супрануклеарна парализа, кортикобазална дегенерация).
Желателно е да са по-млади (под 69 години, но може и да са по-възрастни); да имат добър лекарствен контрол на симптомите (поне 30% подобрение, но за предпочитане по-високо); да имат т.н. рефрактерност на симптомите (прогресивно отслабващ лекарствен ефект, флуктуации при спиране на лекарствата, дискинезии и др.).
И може би най-противоречивият аспект при подбора на пациентите - когато имат ниска степен на когнитивна дисфункция.
Общо правило е, че пациентите с паркинсонова болест (ПБ) с изразени паметови или когнитивни нарушения са неподходящи кандидати, тъй като тези нарушения могат да се влошат от операцията.
Както споменах и предишния път, към момента оперативното лечение чрез ДМС е одобрено от НЗОК при болест на Паркинсон и дистонии. А операцията за имплантиране на система за ДМС е включена в Националния рамков договор на НЗОК и се реимбурсира напълно при болни с ПБ и дистонии.
- Бихте ли обяснили през какви технически процедури се минава и какви специалисти са ангажирани в целия лечебен процес?
- Лечението с дълбока мозъчна стимулация (ДМС) е екипно. Водеща е ролята на колегите невролози. Те са тези, които чрез специфични изследвания и тестове селектират подходящите пациенти.
Документацията на тези болни се представя на специализирана комисия към НЗОК за одобряване на финансирането на лечението. Одобрените пациенти се плануват и оперират от нас в Клиниката по неврохирургия, като интраоперативното невромониториране се осъществява от специално обучените за целта невролози.
След зарастване на оперативните рани, болните се изписват и проследяват от невролози. В различни етапи на диагностично-лечебния процес са ангажирани и специалисти по образна диагностика, психиатри и физиотерапевти.
До момента по този механизъм са успешно оперирани шест пациента. Оперативното лечение на трима пациента, които бяха одобрени и подготвени за ДМС, бе отложено в последния момент поради пандемията с Covid-19. Няколко пациента чакат за одобрение от НЗОК.
- На какви условия трябва да отговарят самите пациенти?
- Всички пациенти с поставена диагноза Паркинсонова болест и дистония или със симптоми, свързани с тези диагнози, могат да бъдат насочени към Първа и Втора клиника по неврология към УМБАЛ “Св. Марина” за преглед и селекция за провеждане на оперативно лечение за ДМС.
- Друг въпрос, зададен от читатели, е дали има противопоказания иновативната терапия?
- Основните противопоказания за провеждане на ДМС включват: деменция, активни психиатрични разстройства, доминиращи двигателни симптоми, Паркинсонова болест, резистентна на леводопа и някои структурни нарушения в магнитно резонансното изследване. Тези противопоказания се вземат предвид, независимо от възрастта.
Проф. д-р Явор Енчев
- Още един въпрос, който тревожи хората - има ли странични ефекти след оперативната намеса?
- По литературни данни хирургичните усложнения са до около 2% за следоперативна инфекция и около 1% за мозъчна хеморагия.
Възможни други нежелани реакции са: епилепсия, главоболие, обърканост, нарушена концентрация, нововъзникнала депресия (1.5-25%), технически усложнения, свързани с импланта (прекъсване на електроди, оток и преходна болка на мястото на имплантиране на невростимулатора), които са под 2%.
- Проф. Енчев, какви бяха първите ви пациенти, на които проведохте операция за дълбока мозъчна стимулация?
- До момента, както вече споменах, в клиниката бяха оперирани шест пациента - петима мъже и една жена. При всички пациенти оперативният екип имаше удоволствието да документира неврологично подобрение още при поставянето на микроелектродите.
По време на интраоперативната стимулация настъпи мигновено спиране на тремора, изчезване на ригидността и подобрение (забързване) на речта.
Не бъркайте есенциалния тремор с Паркинсонова болест
Постоперативно поради микролезионния ефект от поставянето на микроелектродите, настъпи неврологично подобрение при всички пациенти.
Към момента всички са с активни системи за стимулация, без постоперативни хирургични усложнения и с отлично неврологично подобрение, като периодично се проследяват от колегите невролози.
- Тази операция изцяло ли замества медикаментозното лечение?
- При пациентите с паркинсон оптималното поставяне на системата за ДМС позволява на невролозите максимално широк терапевтичен прозорец, като при оптимална селекция пациентът може напълно да спре приема на стандартно приеманите перорални медикаменти.
Паркинсоновата болест е социалнозначимо заболяване, което води до инвалидизация на болните и прави живота им непълноценен. Лечението на тази болест е от изключителна важност за цялото общество.
Благодарение на дълбоката мозъчна стимулация се подобрява качеството на живот на пациентите с невродегенеративни заболявания. Те се чувстват пълноценни, могат да се върнат към ежедневните си дейности и работната си среда.
Яна БОЯЖИЕВА
