Проф. д-р Златимир Коларов: Няма 60-годишен българин без шипове!

“Всяка професия, която човек работи с пълно отдаване, с творчество, с достатъчен клиничен опит, е изкуство. Максимата важи и за медицината”. Това сподели за MyClinic писателят, сценаристът и един от най-добрите ревматолози у нас проф. Златимир Коларов от болница “Св. Иван Рилски” в София. 

Проф. Коларов през 1980 г. завършва медицина в София и работи 10 години като лекар и асистент по вътрешни болести в различни градове на страната. Той е автор на над 200 научни статии, отпечатани в български и чужди списания и представени на научни форуми в страната и чужбина, на три самостоятелни научни монографии и на други три в съавторство. Председател е на Българското медицинско дружество по остеопороза и остеоартрозa. Проф. Коларов се занимава и с художествена литература, има издадени няколко книги. Напоследък има и още една любов и тя е киноизкуството.

- Проф. Коларов, много лекари определят медицината като изкуство. Вие пишете книги и лекувате - възможно ли е такова разнопосочно изкуство?
- Да, смятам, че надграждам изкуството на медицината с още две насоки в изкуството. Всяка професия, която човек работи с пълно отдаване, с творчество, с достатъчен клиничен опит, е изкуство. Максимата важи и за медицината. Винаги казвам на моите студенти, че при нас едно изследване е лишено от смисъл число. То има смисъл, когато го интерпретираме в контекста на съответния болен. Точно тази интерпретация превръща науката в изкуство.

За съжаление изкуството в медицината е много далеч от догмите, които ни се налагат сега като изисквания от Здравната каса. Когато лекуваме по клинични пътеки, трябва да изпълним определен брой процедури при всеки болен, за да ни се зачете трудът, положен за пациента. Това е реалността...

- Ще се състои ли реформата в здравеопазването?
- Системата на здравеопазването ни е сбъркана в зародиш и в основата на решаването на този проблем трябва да стои здравната карта на страната. Тя ще проследи по райони заболеваемостта и ще определи къде от какви лечебни заведения има нужда. Досега не сме осъзнали колко по-лесно е създаването на една болница, отколкото закриването й, а както казва народът, сме “изкарали каруцата пред коня” със създаването на много болници, което според мен е

продиктувано единствено от икономически интереси

а не заради задоволяване на реални здравни нужди. Има обаче цели райони в страната, малки населени места, оголени от всякаква помощ - не само медицинска. И там хората бедстват по всяко време на годината!

От години се въртим като че ли в един кръг - Здравната каса, парите и др. Проблемите обаче са много по-дълбоки, чисто организационни. Сега ако намерим пари, ако прехвърлим тези от тук - там, онези от там - тук, пак не решаваме проблема. Това е, за да скърпим временно положението. Да, коренно трябва да се промени системата. Трябва да се изгради единна национална стратегия в близките 20 години, да се знае накъде вървим и какво ще правим.

- Кои са най-честите ставни заболявания?
- Най-честото ставно заболяване е остеоартрозата, позната още като “шипове”. Всеки човек, след като завърши скелетното си развитие, т.е. след 20 и няколко години, започват обратни процеси на промяна на нашите тъкани. При което се променят качествата на ставния хрущял. С времето се оформя костен ръб по края на костите, по-известен като шип, който предизвиква в по-малка или по-голяма степен болки. Могат да се засегнат големите стави като тазобедрени, коленни, гръбнак и така вече няма 60-годишен човек, в това число и българин, без оформени шипове. При 60 до 85% от носителите на шипове болестта се изразява с болка. Вашето призвание обаче е да “доставяте” до хората позитивните новини. Така че чрез вас използвам случая да кажа, че зад тази болка не стои някаква мрачна прогноза. 

Болните ги боли 

и те трябва да търсят правилния отговор на правилното място, а това е кабинетът на профилирания ревматолог

- Има ли статистика за заболелите българи?
- Няма яснота колко са пациентите с ревматологични заболявания в България. Прогнозите са за над 1.5 млн. заболели. Много от хората в България, страдащи от ревматологични заболявания, не се лекуват при правилните специалисти - пациентите със ставни болки най-напред биват изпращани за преглед при ортопед, невролог или ендокринолог. Накрая стигат и до ревматолог.

- Само ставни ли са ревматологичните заболявания?
- Не, трябва да се знае, че ревматичните заболявания не са само ставни. По определение на Световната здравна организация ревматологията е интердисциплинарна подспециалност на вътрешните болести. Ние сме интернисти, диагностицираме, като разпитваме болния, използваме физикални методи и лекуваме с консервативни средства.

За разлика от други специалности, които лекуват отделни органи, ние лекуваме всички органи и системи, защото повечето от ревматоидните заболявания

се развиват на нивото на съединителната тъкан

Това е основната подпорна и структуроопределяща тъкан в организма и засягайки я, дадено заболяване може да се прояви в различни органи. Имаме симптоми в бъбречната, чернодробната, кръвоносната и други системи.  Лекуваме кожни, очни и ортопедични състояния - т.е. един ревматолог трябва да има доста по-широк клиничен поглед.

- Кои са най-новите тенденции в лечението на тези болести?
- Най-новата тенденция е приложението на биологичните средства при лечението на възпалителните ставни заболявания. Става въпрос за използването на специални белтъчни молекули, които намаляват активността на артрита. 

Проблем обаче е, че повечето от този вид заболявания са хронични. Ние можем да потиснем тяхната активност или да забавим тяхното развитие, но е трудно да ги излекуваме напълно. Можем чрез лечението да създадем добро качество на живот на болния, но ревматологичните заболявания са за цял живот. Това обаче не бива да отчайва пациентите ни. Най-добре човек да е млад, богат и красив цял живот, но за съжаление това е диалектиката на света, в който сме обречени да живеем и не се случва. 

Разбира се, има и една група на реактивни артрити, които са напълно лечими. Там при своевременно лечение артритът отзвучава в рамките на година-две.

- Има много реклами за медикаменти и изделия, които успокояват ставните болки. Могат ли хората с подобни проблеми да им се доверят?
- За съжаление при нас е всекидневна практика да се срещаме с хора, които са се предоверили на подобни реклами. Също и на хора с ниска компетентност, но с голям авторитет пред обществото - екстрасенси, народни лечители. Аз имам особено мнение към народната медицина, тя е майката на съвременната медицина.

Навремето е спасила хиляди човешки животи, 

но сега отидохме в Космоса и да продължаваме да се движим с каручка в медицината просто не е естествено.

- Споделихте колко сте притеснен от диетите в интернет, на които все повече хора се доверяват...
- Не съм притеснен, а направо съм ужасен от това колко некомпетентни хора са си повярвали и дават сериозни съвети за бързо отслабване. Необходимо е повече внимание при предприемането на всякакъв тип диета. Не искам да вярвам, че българинът си загуби някъде здравната култура и се лекува с бабини рецепти от интернет.Никой не трябва да започва самоцелна диета от списание или интернет - а там е пълно с такива. Нужна е задължителна консултация с диетолог. Не може да се подходи към едно бързо отслабване без предварителен клиничен преглед. Човек, ако има артериална хипертония, диабет, може да отключи куп болести. Всяка рязка промяна на храненето е стрес за организма, включително и за ставите. Този стрес трябва да бъде плавен и леко ще се преодолее. Но българите си казваме: От утре съм друг човек, няма да ям, само вода ще пия. Това обаче си е жива болест!


Люба МОМЧИЛОВА