Искаме да ви запознаем с пет от най-невероятните трикове, които може да ни изиграе мозъкът ни в най-неподходящия момент.
Да ви накара да вършите пълни глупости
Помните ли филма “Всемогъщият Брус”? Имаше момент, когато героят на Джим Кери, надарен с изключителна божествена сила, започва да върши пълни безсмислици. Във филма това изглежда много смешно. Но и в реалния живот е напълно възможно да ви се случи нещо подобно. Научно това явление се нарича “загуба на паметта на думите” или “афазия на Вернике”. И това едва ли ще развесели някого.Хората, които страдат от това заболяване, говорят много и с желание. Въпреки това, звуците, които издават, няма как да се определят като разбираема реч. Всичко е много разпиляно и непоследователно. Често се случва човек да изрече едно изречение напълно нормално, а второто след него да е напълно несвързано.
Това звучи повече от странно. Хората, които са претърпели загуба на паметта на думите, споделят, че докато са боледували от нея им се е струвало, че устата им “живее” свой собствен живот. Те не знаели какво ще изрекат в следващия момент и разбирали смисъла на казаното от тях постфактум.
Сред причините за заболяването са най-вече болести, засягащи слуховата зона на кората на главния мозък, както и тежки травми на главата, тумор или инсулт. Трябва да се отбележи, че загубата на памет на думите не засяга уменията за пеене, тъй като за това умение отговаря друго полукълбо в мозъка.
Психични и поведенчески разстройства
Представете си такава ситуация: вие сте на оживена улица, докато чакате да светне зелено светофарът, за да пресечете. Изведнъж, вместо бързо прелитащите покрай вас автомобили, виждате само една кола, замръзнала на едно място. Започвате да мигате бързо, търкате си очите, но картината не изчезва и улицата в очите ви изглежда като замръзнала.Това разстройство е известно като “неспособност за възприятие на движението” (“акинетопсия”). Очите на човек, който вижда такава картина, са напълно здрави, проблемът е в мозъчната кора, която се намира в централната гънка.
Причините за нараняването й могат да варират от различни травми до страничните ефекти на някои антидепресанти.
Ако колата не се движи, човек с такова заболяване я възприема както всички останали. Но веднага след като започне да се движи, пациентите с акинетопсия вижда това като съвкупност от отделни, застинали кадри.
Ако автомобилът се движи с висока скорост, то той може да стане дори невидим за човек с такова заболяване. Например, една спортна игра по телевизията може да се превърне в набор от причудливи пози, които изобразяват потни хора.
А всеки човек, попаднал в стаята, може да му изглежда като привидение. Когато попадне сред тълпа от хора, пациент, страдащ от неспособност за възприятие на движението, за да избегне неловки ситуации, трябва да се опитва да предвиди действията на другите.
Но най-странното нещо се случва тогава, когато страдащият от това заболяване си има работа с вода. Водната струя му изглежда като замръзнала. В този случай той не може да си напълни чашата с вода, защото през цялото време му се струва, че тя е празна.
Понякога му е трудно дори да се подпише, защото не е в състояние да следи движението на собствената си ръка.
Игнориране на всички данни, идващи отляво
Жена, страдащи от едностранно пространствено игнориране, когато била помолена да нарисува картина, изобразила само половината от къщата, казвайки, че според нея, рисунките са почти идентични. Когато била помолена да направи пълна картина, тя обяснила, че не умее добре да рисува дървета, а и оградата не трябва да се рисува, защото ще я издуха вятърът.Факт е, че всяка информация, която се намира от лявата страна, за такива хора не просто е невидима, а и не представлява никакъв интерес за тях.
Друг човек, чиито мозък преживява същото състояние, бил помолен да опише централния площад в Милано, който наскоро посетил. Човекът без проблем описал подробно дясната част на площада, а за лявата не си спомнял нищо.
След това бил помолен мислено да се премести на другата страна на площада и да я опише отново. Мъжът веднага си спомнил нещата, които бил напълно забравил по време на първото описание, но сега това, което се оказало “вляво” и което преди минута описвал съвсем подробно, бил забравил.
Все пак, това не е най-лошото нещо, което може да се случи с тези хора. Често те пренебрегват не само това, което “виждат” от лявата страна, но също така започват да игнорират лявата страна на тялото си. И вследствие на това започват да мият, обличат и да се грижат само за дясната си страна.
Всеки знае, че мозъкът се състои от две полукълба, всяко от които се занимава с обработката на сензорна информация, получена от противоположната част на тялото.
Ето защо, ако дясното полукълбо поради травма, мозъчен инсулт или тумор е увредено, човек губи способността да възприема и да чувства това, което се случва с лявата част на тялото му.
При това лявото око е в ред, той също вижда, но мозъкът престава да се справя с информацията, идваща от него.
Невъзможност да се възприеме картината цялостно
Симултаногнозия - състояние, при което човек може да види и да възприема буквално само едно нещо в даден момент. Например, ако такъв човек ви гледа, той може да види само едното ви око или само носа ви.След това напълно вероятно е вниманието му да премине към ухото или ръката ви, но няма да вижда вече очите ви. Т.е. за него е недостъпна пълната картина на лицето ви, тъй като мозъкът на такъв човек може да се справи наведнъж само с информацията, идваща от един обект.
При това заболяване с очите на човека всичко е наред и няма никакво стесняване на зрението. Проблемът е в мозъка.
Ако пациент със симултаногнозия попадне в непозната стая, ще му се наложи да събира информацията на малки парченца, преди да осъзнае къде се намира.
Както и при останалите отклонения, това заболяването може да е вследствие на травма, инсулт или тумор.
Агнозия
Опитайте се да отговорите на следните въпроси, без да се замисляте:На колко години сте?
Колко дни са останали до Нова година?
Кой ден от седмицата е днес?
Какво сте яли последно и кога?
Ако не ви е било трудно да отговорите на всички въпроси, то агнозията не е ваш проблем.
Човек, който страда от това заболяване, не може да открие последователността на събитията, дори и толкова продължителни, като сезоните на годината, да не говорим за ежедневието. Такъв човек може да си спомни, че е ял дадено ястие обаче няма да може да каже кога е било това: преди един час или преди 10 часа.
Една жена дори забравя такова понятие като ден. Т.е. от паметта й се е изтрило знанието, че денят представлява 24-часов цикъл, който се повтаря 365 пъти в годината. Пациентката се събуждала, приготвяла си закуската и си вършела ежедневните задължения.
Въпреки това тя не можела да разбере, че всеки един ден свършва, че трябва да си легне да спи, а утре да започне “всичко отначало”. Жената преживявала всеки ден като един момент, който не може да бъде разделен на части.
Милена ВАСИЛЕВА
