Страхът, депресията и недостигът на сън засилват болката!

Д-р Татяна Карафезиева-Попова е ординатор, невролог. Завършила е медицина през 1980 г. През 1989 г. придобива специалността „Нервни болести”, а през 2005 г. завършва курс по „Палиативни грижи”. От 1981 г до 1983 г. работи като цехов лекар в град Девня. От 1984 до 2000 г. е ординатор-невролог в Общинската болница във Варна. От 2000 до 2003 г. е началник на Неврологичното отделение, в последствие и началник на рехабилитационното отделение в болница „Св. Иван Рилски” - Варна. От 2004 г. и до момента е ординатор-невролог в Отделението по медицинска онкология и палиативни грижи. Ако вие или ваш близък сте диагностицирани с раково заболяване, много важно е да знаете какво представлява болката, причинена от рак, какви трябва да бъдат първите ви стъпки, за да се справите с нея. На тези въпроси отговаря днес д-р Татяна Карафезиева.

- Д-р Карафезиева, какви са възможностите за контрол на болката при пациенти с рак?
- Почти всяка болка може да бъде контролирана. През 1986 г. Световната здравна организация създава тристепенната скала като основен стандарт за лечение на ракова болка. Леката болка може успешно да се повлияе от нестероидни противовъзпалителни лекарствени средства, но повечето видове ракова болка изискват употребата на по-силни обезболяващи. Въпреки че този тип болка може да бъде контролирана много успешно чрез лекарства, приемани през устата, за някои пациенти другите начини на обезболяване, като трансдермален и инжекционен, също са много важни. Опиоидите, като Morphine, Oxycodone, Victanyl и Codeine, са едни от най-употребяваните при ракова болка. Често те се използват едновременно с други обезболяващи средства, наречени адюванти, за увеличаване ефекта на обезболяване при ракова болка. Опитът показва, че преминаването от един опиоид към друг под лекарски контрол, може да увеличи обезболяващия ефект.

- Има ли странични ефекти лечението с опиоиди?
- Могат да се наблюдават някои странични ефекти при употребата на опиоиди, като гадене, повръщане, запек и сънливост. Пациентите могат да развият толерантност към тях. Т.е., когато употребяват един опиоиден аналгетик продължително време, организмът привиква към него и ефектът на обезболяване намалява. За да се възстанови предишният по сила ефект, е необходимо да се увеличи дозата. Пациентите понякога изпитват притеснение да започнат лечение с опиоидни аналгетици. Колкото по-рано след началото на болките се стартира с опиоидна терапия, толкова по-лесно ще бъде на лекуващия лекар да контролира болката в последствие. Толерантността към опиоиди е важна и когато има оперативна намеса. Възможно е пациент, който има развита толерантност към опиоиди, да се нуждае от 

по-висока доза обезболяващи след операция, 

отколкото болен, който не е развил такава. Ако назначената доза преди операцията е била достатъчна, но след нея не дава нужния обезболяващ ефект, пациентите трябва да дискутират това с лекаря си. Независимо, че опиоидите имат странични ефекти, те са безопасен и ефективен начин за контрол на болката. Някои лекарства, като антидеспресанти и антиконвулсивни средства, могат също да се използват, особено при невропатична болка. 

- А как се приемат?
- Повечето опиоидни аналгетици се приемат през устата. Успешно могат да се използват пластири и инжекционни форми. Понякога успешното обезболяване може да се постигне чрез употребата на супозитории или при спинално приложение. Независимо от формата на лекарството, много важно е да се приема или поставя през определения от лекуващия лекар времеви интервал.

- Освен опиоидите, какви са другите начини за контрол на раковата болка?
- Лъчетерапията може да понижи болката, когато е причинена от притискане на нерви и кости, вследствие на нарастване на тумора. Понякога са необходими инвазивни методи, като гръбначно-мозъчен блок или операция. При повечето пациенти поне две причини обуславят болката, при някои могат да бъдат до четири. В тези случаи локални интервенции, като гръбначно-мозъчен блок, не могат да контролират болката. Успешният подход за контролиране на болката е чрез мултидисциплинарен екип от специалисти, който предоставя физическа и психологическа помощ. Целта на този комплексен подход е да се 

контролира ефективно болката чрез малки дози 

при минимум странични ефекти. Това следва да доведе до по-добро качество на живот на онкологично болните пациенти.

- Какви процедури използва здравният екип в борбата с болката?
- Здравният екип обичайно използва различни процедури в систематичен ред за облекчаване на болката. Такива могат да бъдат комплексна медикаментозна терапия, локален блокаж на нерви, гръбначно-мозъчна инфузия за директно доставяне на лекарството в спиналната течност, прекъсване на предаването на нервния импулс за болка до мозъка. Всеки различен тип лечение крие риск от увреда на нервната система, което само по себе си може да доведе до нова невропатична болка. Затова и екипът обсъжда с пациента всички страни на терапията, както и възможните странични ефекти.

- Емоционалното състояние на пациента отразява ли се върху силата на болката?
- Страхът, тревогата, депресията и недостигът на сън засилват болката и причиняват допълнително страдание. Пациентът следва да дискутира всичко това със своя екип. Със сигурност страхът ще намалее, ако болният напълно разбира своето състояние и може да дискутира със своя лекар, какво означава болката за него и за семейството му. Помощта на психолога тук също играе важна роля – той може да предостави стратегия или програма за контрол на болката, както и психологически съвети.

- Какво ще посъветвате нашите читатели, които задават толкова много въпроси?
- Описвайте болката – комуникирайте с лекаря. Ключът за успешния контрол на болката е в комуникацията. Никой не знае колко ви боли, освен вие самият. По-голяма част от болките, свързани с онкологично заболяване, могат успешно да бъдат излекувани. Със сигурност това ще подобри значително качеството на живот. Разговаряйте с други хора за раковата болка. Потърсете групи от местни хора, с които можете да споделите вашето виждане или имат същите здравословни проблеми като вас. Потърсете помощ за справянето с болката. Много може да се направи за контрол на болката. Понякога процесът може да предизвика неудобство, някои обстоятелства, свързани с лечението, могат да направят така, че да не изглеждате за момент добре. Истината е, че може да се направи много, когато палиативните грижи и обезболяването работят заедно. Ако не получавате необходимото ви облекчаване на болката, потърсете незабавно специалист по болката.



Милена ВАСИЛЕВА