Пред репортер на в. “Доктор” д-р Веселин Калфов - специалист по пневмология и фтизиатрия, управител на Специализирана болница по белодробни болести, не пожела да коментира цялата сага около този случай. И може би с основание. Само изтъкна, че ”са направили всичко възможно” този човек да бъде принудително настанен в специализирано лечебно заведение. “Тъкмо успяхме да се сдобием с нужната документация за настаняването му и човекът почина”, каза д-р Калфов.
В интерес на истината по закон болният наистина не е можел да бъде настанен в местния белодробен диспансер поради простата причина, че с тежкото си заболяване е опасен за другите пациенти. Д-р Калфов е сезирал Районната прокуратура в Хасково за принудително настаняване на болния за лечение в изолация в болницата в Габрово, но вече е твърде късно.
Хронологията на този случай:
Живеещи в Хасково, съседи на болния човек, сигнализират, че той се лекува в дома си, обезпокоени от това, че е силно заразен за околните. Болният е избягал от Специализираната клиника по белодробни болести в Габрово преди два месеца и оттогава насам лежи у дома си. Живеещите на ул. “Васил Левски” се притеснили от честото посещение на линейки на “Спешна помощ” на адреса. От Центъра за спешна и неотложна помощ в Хасково потвърдиха тази информация. Директорът на ЦСНП - Хасково, д-р Петя Радева обясни, че този човек с тежко инфекциозно, и то заразно заболяване, наистина е посещаван често от екипите на “Спешна помощ”, понякога по 2-3 пъти на ден. Често са били викани и на втори адрес. Д-р Радева каза, че единствените мерки, които тя е предприела, е да осигури лични предпазни средства на работещия персонал.
Както вече споменахме, д-р Калфов е сезирал Районната прокуратура в Хасково, за да се разреши настаняването на пациента за лечение в изолация в болницата в Габрово. Това се случва на 26 юни и само ден след постъпването на молбата наблюдаващият прокурор излиза с постановление-отказ да направи искане до Районен съд - Хасково, за задължително настаняване на болния човек. Мотивира се с факта, че правомощията за такова действие са на ръководителя на съответното лечебно заведение. Според него в конкретния случай действа Законът за здравето и в частност чл. 61, ал. 3 - там са разписани правомощията на ръководителите на лечебните заведения, отговарящи за лекуването на страдащи от такива заболявания. Според тези нормативни актове ръководителят на съответното лечебно заведение издава заповед по предложение на лекуващия лекар, която подлежи на незабавно изпълнение. Но тя може да бъде и обжалвана пред Административния съд. Ако обаче болният отказва да изпълни тази заповед, тогава ръководството и лекарите от лечебното заведение са длъжни да потърсят съдействие от органите на реда. Не стана ясно дали в МВР - Хасково, са запознати със случая, дали е търсено тяхното съдействие и прочее...
ЧЛ.61 И ЧЛ.215 ОТ ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО УРЕЖДАТ ПОДОБНИ КАЗУСИ
Чл.61. Ал.1. На задължителна изолация и болнично лечение подлежат лица, болни и заразоносители от холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни хеморагични трески, дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс, малария, тежък остър респираторен синдром и туберкулоза с бацилоотделяне.
Ал.2. Когато съществува заплаха за здравето на гражданите, министърът на здравеопазването може да разпореди задължителна изолация на заразоносители и болни от болести, извън посочените в ал. 1.
Ал. 3. Задължителната изолация и лечението на лицата по ал. 1 и 2 се извършват със заповед на ръководителя на съответното лечебно заведение по предложение на лекуващия лекар.
Чл. 215. Болен от заразна болест, посочен в чл. 61, който откаже задължителна изолация и лечение, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. Лицата, отказали да се явят доброволно за изолация и лечение, се довеждат принудително със съдействието на органите на МВР по искане на ръководителя на лечебното заведение за болнична помощ.
От цитираните текстове става ясно, че отговорните институции - болничното заведение, МВР, прокуратурата, са спазили закона. Остава въпросът обаче защо толкова тромаво се уреждат подобни случаи.
Факт!
По конкретния казус Министерството на здравеопазването дава уверение, че “са предприети всички мерки и предстоят процедури от страна на органите на МВР и Министерството на правосъдието на местно ниво”. Т.е., “топката се връща” в полето на местните правораздавателни органи. От МЗ се позовават на чл. 215 и чл. 61 от Закона за здравето.
Д-р Ангел Кунчев: Трябва да има съдебно решение за настаняване за лечение
В заключение на темата по този заплетен казус потърсихме и принципната позиция на главния държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев: “По принцип задължително настаняване има предвидено за няколко диагнози - рядко срещани тежки и опасни заболявания, като туберкулозата не е сред тях. Но въпреки тяхната тежест, това задължително настаняване става само след решение на съда. Иначе се приема, че е против волята на човека, че му се ограничават правата и т.н. Така че нещата са малко сложни - трябва да има съдебно решение. То обаче в повечето случаи е неефективно, защото не могат да се представят доказателства всеки път, водят се дълги съдебни дела, има разноски. Затова бих казал, че почти не се случва да се стигне до такава съдебна заповед. Що се касае за самите заразно болни, те биват лекувани с добри комбинации, предлага им се подходящо лечение - ако го спазват, няма да се стига до подобни казуси”.
Яна БОЯДЖИЕВА
Тежко болен от туберкулоза умря в дома си, без да се лекува
Според закона принудително настаняване в болница може да разреши единствено българският съд
