Потенциална защитна роля на цитрусовите плодове върху случаите на депресия демонстрира ново изследване с фокус върху чревния микробиом. Учените посочват, че вид бактерия - Faecalibacterium prausnitzii, която е открита в човешките черва, и метаболитната й активност може да модулира влиянието на цитрусите и техните флавоноиди върху настроението.
Публикация по темата в списание Микробиом (“Microbiome”) представя проучването на д-р Раадж Мехта - инструктор по медицина в Харвардското медицинско училище и лекар в Масачузетската обща болница и колегите му. Те разглеждат взаимодействието между консумацията на цитрусови плодове, микробиома на червата и риска от депресия при 32 427 участници в проучването. Авторите установяват, че консумирането на един средноголям портокал на ден може да намали риска от развитие на депресия с около 20%.
„Когато разглеждаме общата консумация на плодове или зеленчуци от хората или на отделни плодове, не виждаме никаква връзка между приема им и риска от депресия“, казва д-р Мехта. Една уникална част от проучването е, че подгрупа от участници в NHS2 дава периодично проби от отпадъчните материали от храносмилателната система в продължение на една година.
„Използвайки резултатите от секвенирането на ДНК от тези проби, ние потърсихме връзки между приема на цитрусови плодове и определени видове бактерии в микробиома на червата. Един вид бактерии, Faecalibacterium prausnitzii (представляващи повече от 5% от бактериите в червата и силен стимулатор на имунната система), се открояваше сред останалите. Затова смятаме, че може да се свърже консумацията на цитрусови плодове с доброто психично здраве“, посочва д-р Мехта.
По какъв начин точно тези бактерии помагат на хората да се чувстват по-добре, все още не може точно да се определи. Д-р Мехта обаче смята, че един от отговорите може да е използваният метаболитен път, известен като S-аденозил-L-метионин цикъл I.
„Така се повлияят нивата на два невротрансмитера – серотонин и допамин - произведени от човешки клетки в червата. Тези невротрансмитери регулират преминаването на храната през храносмилателния тракт, но могат да пътуват и до мозъка, където повишават настроението.
Надявам се нашите резултати да вдъхновят други учени да проучат връзката между диетата и психичното здраве. Ние дори имаме термин за това: комфортни храни, които ни карат да се чувстваме по-добре в краткосрочен план. Но, ние тепърва започваме да разбираме спецификата", казва в заключение д-р Мехта.
