Д-р Цветанка Янакиева завършва Медицинска академия - София. Магистър е по медицина. Има призната специалност по спортна медицина. Работила е в Районната болница в гр. Лом, в Националния център по спортна медицина, в Медицински център по рехабилитация и спортна медицина и Кабинет по спортна медицина.
Завършила е специализации по спортна медицина, ехография, токсикология, анестезиология и реанимация, здравен мениджмънт.
Има дългогодишен опит в областта на спортната медицина, профилактиката, хранене, отслабване, възстановяване и биостимулиране. Разговаряме с д-р Цветанка Янакиева дали наистина има диета, забавяща остаряването.
- Д-р Янакиева, съществува ли в действителност диета против остаряване?
- В последно време има много предлагани начини за забавяне на стареенето и за “подмладяване”. Препоръчват се какви ли не антиоксиданти, вълшебни китайски билки и еликсири, очистване на организма, всевъзможни хранителни добавки, вещества, които отключвали “генетичната сила” на клетката. Но поне засега единствените методи, за които има реални доказателства, че удължават живота, са намаляването на калоричността на диетата и физическата активност.
- По какъв механизъм нискокалоричната диета способства за дълголетието?
- Нискокалоричната диета стартира молекулярния механизъм, който забавя деградацията на нервните клетки и стареенето на мозъка. Подмладяващият ефект се проявява при снижаване на употребяваните калории с 30% от необходимите за денонощие.
Ключово звено на молекулярния сценарий, забавящ деградацията на нервните клетки (неврони) е белтъкът CREB1 от класа на транскрипционните фактори, т.е. белтъците, контролиращи преноса на информация от ДНК към синтеза на необходимите за клетката белтъчни молекули.
Те включват и изключват синтеза на невропептидите, регулиращи връзките между невроните, и на невротрофините – растежни фактори на невроните. Тези вещества участват в процесите на паметта, укрепването на емоциите, способността за обучение. С други думи, функциите, обезпечаващи пластичността на мозъка, неговата способност да се адаптира, реагирайки на сигналите от външната среда. Неговият дефицит блокира дълготрайните връзки между невроните, без да засяга образуването на краткотрайните.
За да осъществи своите функции, на CREB му трябва външен сигнал за активация. Ролята на такъв сигнал изпълнява молекулата цикличен аденозинмонофосфат, която предава сигнала от клетъчната мембрана навътре в клетката за изпълнение. Тя е производно на известното вещество АТФ, единственият източник на използваема енергия за живите клетки, играещо най-важна роля в обмяната на веществата и енергията вътре в клетката.
Логично е да се предположи, че измененията в процесите на обмяна при дефицит на хранителни вещества може да влияе на регулаторната функция на CREB и посредством синтеза на невропептиди, и върху основните функции на мозъка.
В серия експерименти е установено, че нискокалоричната диета играе ролята на пусково ключе, активирайки този транскрипционен фактор. CREB1 отговаря за синтеза на специфични белтъци, способстващи нормалното функциониране на мозъка и препятстващи възрастовата деградация на нервните клетки и оттам стареенето.
Освен това, той стимулира синтеза на сиртуини – белтъци-регулатори на метаболизма, които се грижат и за ремонтите на увреди в генетичния материал, и за правилното му опаковане, а оттам и за правилното и навременно включване или изключване на нужните гени.
- В какви граници трябва да се движи понижаването на калориите, за да не изпаднем в другата крайност – да обречем организма на глад?
- Разбира се, става дума за умерено намаляване на калориите с 20-30% от необходимите за деня. По-голям дефицит би се отразил неблагоприятно на организма. В друго изследване обаче се подчертава, че енергийният дефицит може да забави стареенето само на организми, които са с наднормено тегло.
При всички случаи умереното хранене и избягване на преяждането може да има само здравословен ефект. За да се радвате на по-дълъг и активен живот, без нужда от шепа хапчета всеки ден.
Д-р Цветанка Янакиева
- Но в интерес на истината, дълголетниците не са аскети – имали са и доста “вредни” навици...
- Мисълта за ползата от аскетизма не е нова. Една от почти всеобщоприетите теории е, че нискокалоричната храна заедно с умерените физически натоварвания забавя стареенето и удължава живота. Сред дълголетниците се срещат всякакви хора – и закоравели пушачи, и непоправими пияници, и любители на кафето, изпиващи по една кана на ден, и въпреки всичко са живели дълго. Единствено сред дълголетниците не могат да се намерят хора, които обичат много и вкусно да си хапнат.
Опитите на американските учени ни убеждават, че намаляването само с 8% на калоричността на храната забележимо е подобрило здравословното състояние на опитните мишки. А намаляването с една трета, е удължило живота им с 10-20%. Опитите с маймуните макак са показали същото. Хората на нискокалоричен порцион по-рядко са боледували от диабет, сърдечносъдови заболявания, рак и са живели по-дълго от техните събратя с неограничено хранене.
Мащабни изследвания при хората едва ли скоро ще се проведат. Те ще продължат много десетилетия или столетие, и трудно ще се намерят желаещи да участват в тях. Но неголеми наблюдения се провеждат. На доброволци с наднормено тегло (не и със затлъстяване) в течение на половин година са намалили употребените калории с 25%. Признаците на дълголетие – нивото на инсулина и телесната температура, са се понижили.
Нискокалоричната диета не значи да се гладува. Достатъчно е да се намалят 10-15% от калориите. Да се консумират много обемни храни – плодове, зеленчуци, зърнени продукти. По-малко животински храни и мазнини. Да се избягват рафинирани продукти, сладки десерти, газирани напитки и други източници на празни калории.
- Винаги и за всички хора ли са здравословни полезните храни и хранителни добавки?
- Няма универсално правило и при полезните храни. Например, високата концентрация в кръвта на омега-3 мастни киселини е свързана със значително повишаване на риска от развитие на рак на простатата, особено неговата високозлокачествена агресивна форма.
Резултатите от изследването на специалистите от Fred Hutchinson Cancer Research Center (Сиатъл, САЩ), поставят под съмнение ползата за мъжете от редовната употреба на големи количества от богатата на тези мастни киселини мазна морска риба, както и на съответните биологично-активни добавки.
Д-р Велислав Георгиев: Няма универсална диета, която да действа на всички
При широкомащабното проучване е търсена връзка между рака на простатата и трите основни омега-3 мастни киселини-ЕРА (ейкозапентаенова киселина), DPA (докозапентаенова киселина), DHA (докозахексаенова киселина).
Било установено, че високата концентрация в кръвта на трите мастни киселини, отговаряща на консумация на риба повече от два пъти седмично, е свързана със 71% повишен риск от високозлокачествен рак, 44% повишаване на риска от неговата нискозлокачествена форма и 43% повишаване на общия риск от развитие на простатен рак.
Получените резултати показват участие на омега-3 мастни киселини в канцерогенезата и това трябва да се отчита при препоръките за употреба на повече съдържащи ги продукти и хранителни добавки.
Резултатите влизат в противоречие с приетата досега гледна точка за положителното влияние на омега-3 мастните киселини върху здравето именно заради техния противовъзпалителен ефект. А се счита, че именно възпалителните реакции играят не последна роля в развитието и растежа на туморите. Освен това те се считат полезни за профилактиката на сърдечносъдовите заболявания и увеличаване на продължителността на живота.
Друго изследване на омега-3 мастните киселини засяга употребата им от онкологично болни. При проучването се оказало, че при болни на химиотерапия тези мастни киселини повишават устойчивостта на раковите клетки към препаратите, използвани за лечение на онкологични заболявания. Оказва се, че както и доста други полезни неща и мастните киселини трябва да се употребяват с мярка и с особено внимание при някои състояния. За да се възползваме в пълен обем само от полезните им качества, които им е дала природата.
Милена ВАСИЛЕВ
