“Основната храна за нашите клетки се доставя от глюкозата в състава на въглехидратите - обяснява д-р Мотова. - Тя се запасява в черния дроб и мускулите във вид на сложния въглехидрат гликоген, за да осигури стабилно ниво на захарта в кръвта и дава енергия за съкращаване на мускулите. Запасите от гликоген са ограничени, затова при гладуване или недостатъчно постъпване на въглехидрати с храната клетките започват да използват другите източници на енергия - белтъчини и мазнини. От техните структурни компоненти в процеса на глюконеогенезата също се синтезират нови молекули глюкоза. Освен това при окисляване мастните киселини образуват кетонови тела - ацетооцетна киселина, бета-хидроксимаслена киселина и ацетон. Именно те служат като алтернативни източници на енергия за нашите клетки, когато глюкозата по някакви причини е недостъпна. Ако организмът се “захранва” основно от мазнини, то концентрацията на кетоновите тела в кръвта значително нараства. Те проникват през хематоенцефалическата бариера и дават енергия на мозъка, осигурявайки две трети от потребностите. В нормални условия храненето на мозъка се случва за сметка на глюкозата, т.е., кетозата - този механизъм за приспособяване, който позволява на човека да оцелява. Кетоните се използват от мускулите и другите тъкани и дори се появяват в урината.” Кетогенната диетична терапия
се използва за лечение на деца с епилепсия, устойчива към лекарствата. Изследвания в това отношение се водят от 30-те години на миналия век. Било забелязано, че гладуването съкращава броя на гърчовете, затова имитирали състояние на кетоза при гладуване с помощта на диети с високо съдържание на мазнини и малки количества въглехидрати. В класическата кетогенна диета съотношението между мазнини към белтъчини и въглехидрати е 4:1 (по тегло). Могат да се използват и по-ниски съотношения, например 3:1 или 2:1, в зависимост от индивидуалната поносимост и нивото на кетоза. Такава диета никак не е лесна за изпълнение, защото половината калории обикновено получаваме от въглехидратите. Освен това важно е адекватното снабдяване на растящия организъм с белтъчини и други незаменими хранителни вещества. Когато са започнали да използват съответните препарати за лечение на епилепсия, ентусиазмът по повод кетогенната диета затихнал. Обаче през 2000 г. били предложени варианти с голямо количество въглехидрати. Например модифицирана кетогенна диета, в която да присъстват 30-50 грама въглехидрати на денонощие. Такава диета понижавала вероятността от гърчове цели два пъти при 40-50% от децата. Това било показано в няколко рандомизирани клинични изследвания. Систематичният обзор обаче на т.нар. Кокрейновско сътрудничество говори за необходимостта от по-мащабни разработки. Изследванията при възрастни хора са още по-малко, така че въпросът продължава да се изучава активно.
Кетогенната диета не е балансирана, тъй като изключва редица хранителни групи хранителни вещества. Както и много други ограничителни диети, тя изисква задължителен контрол от диетолог и приемане на необходимите витамини и минерали. Очевидно е, че 50 грама въглехидрати на ден е малко. Такова количество се съдържа в две филийки ръжен хляб или в един картоф среден размер.
Кетогенните диети до голяма степен са последното средство, ако противоепилептичните препарати са се оказали безсилни. Въпреки че съществуват клинични ситуации, когато те са по-ефективни, родителите не трябва самостоятелно да поставят болното си от епилепсия дете на такава диета. Защото има редица странични ефекти - запек, нарушение на растежа, прилошаване и повръщане, образуване на бъбречни камъни, промяна в нивото на липидите в кръвта. При това е строго задължително предварително изследване, а след това и наблюдение от невролог и диетолог.
Варианти на кетогенната диета:
• класическата кетогенна диета, където съотношението между мазнини и белтъчини плюс въглехидрати е 4:1;
• кетогенна диета със средноверижни триглицериди;
• кетогенна диета с нисък гликемичен индекс;
• модифицирана диета на Аткинс;
• модифицирана кетогенна диета.
Яна БОЯДЖИЕВА
