Въпреки лошата репутация на палмовото масло, се оказва, че и кокосовото с нищо не е по-полезно от него. Тези два продукта се определят от Европейското общество на кардиолозите в категорията храни под формулировката “колкото по-малко, толкова по-добре”, обяснява руският кардиолог д-р Виталий Зафираки, д.м.н.
В същата категория, в която са поставени хамбургерите, колбасите, тестените изделия, тортите, сладоледът и сладките напитки. Причината е в съдържанието на наситени мастни киселини в тях, които спомагат за повишаването на холестерола в кръвта. При стайна температура тези наситени мастни киселини се намират в твърдо състояние (палмовото и кокосовото масло, свинската, говеждата и овчата мас). За разлика от ненаситените мазнини, каквито са зехтинът, царевичното масло, слънчогледовото, лененото и други, които са течни.
Съдържанието на наситени мазнини в кокосовото масло е по-високо, отколкото в палмовото. Тези наситени мастни киселини и в кокосовото, и в палмовото масло формират такива липопротеини, които нашите клетки много трудно разграждат на фрагменти. И такива едни “полуфабрикати” са принудени да циркулират в кръвта, създавайки по този начин картина на повишено ниво на холестерола и триглицеридите. Определена част от тях непременно ще се залепят за стените на съдовете, давайки началото на атеросклеротична плака. А точно в това се изразява атеросклерозата.
Именно през 21-ви век кардиолозите осъзнаха, че от гледна точка на здравословното хранене е важна не борбата с нивото на холестерола въобще, която се водеше през цялата втора половина на 20-и век. Важно е да се понижи употребата на наситени мазнини и да се заменят по възможност с ненаситени, които се съдържат в течните масла.
Нагледен пример за това е здравеопазването във Финландия, където успяха да променят хранителните пристрастия на цялото общество, коригирайки начина на хранене на големи маси хора. Така значително там се понижи заболеваемостта и смъртността от атеросклероза.