Като начало ви предлагаме кратко интервю със световноизвестния американски лекар-диетолог д-р Майкъл Грегър – признат експерт в областта на диетологията и общественото здраве, преподавател по диетология, автор на много книги и статии по въпросите на здравословното хранене. Автор и на много медицински инициативи, силно повлияли американското общество. Привърженик на растителната диета.
- Д-р Грегър, много се говори за ползата от шоколада за сърдечносъдовата система, но той съдържа също и мазнини, захар, калории. Кажете, в крайна сметка шоколадът влияе ли на нашите артерии?- Въпреки че съдържа много мазнини и захар, сам по себе си какаовият прах в действителност е полезен при многото хронични заболявания, в т.ч. и при сърдечносъдовите. Изследователи отдавна по експериментален път са потвърдили, че употребата на какао на прах само след няколко часа предизвиква разширяване на артериите – както на периферните, така и на коронарните. Само една чаена лъжичка натурално какао е в състояние да провокира този ефект.
Разбира се, може да предизвика съмнение фактът, че Медицинският център „Херши” в Пенсилвания е финансиран от фирмите-производители, но това не променя фактите. А десетките най-различни рандомизирани контролирани изследвания категорично показват, че функциите на артериите значително се подобряват след месец, седмици и дори само след няколко часа, откакто сте започнали употребата на какао. Ако в крайна сметка решим да не се съобразяваме и с изследванията, никъде няма да се дянат антиоксидантните свойства на шоколада. И така, полза от шоколада действително има. Няма как обаче да не обърнем внимание и на другата му страна – съдържанието на мазнини и захар трябва да ви кара да внимавате, защото захарта не може да се причисли към полезните продукти. Тя нарушава работата на съдовете, затова какао без захар е в пъти по-добре за сърцето ви, отколкото подсладеното. Добавянето на мляко пък понижава антиоксидантната активност на кръвта. Шоколадът съдържа флавоноидни вещества с изразени антиоксидантни свойства, обаче млякото отслабва тяхната активност. Затова черният шоколад като антиоксидант е три пъти по-силен от млечния. Млечният шоколад според мен е по-скоро вреден, отколкото полезен продукт.
- Наистина ли растителната диета удължава живота? Колко повече живеят хората, които се хранят изключително с плодове и зеленчуци?
- Употребата на много плодове и зеленчуци е най-малко спорният съвет на диетолозите. Ползата от растителното меню отдавна е доказана от учените. Изследвания показват, че само пет порции плодове или зеленчуци на ден са в състояние да ви подарят около
три допълнителни години живот
в сравнение с месоядите. Тези, които изяждат по четири порции, „изостават” само с един месец от въпросните три години. Изхождайки от тези резултати, аз мога да ви посъветвам да добавяте в менюто си поне две растителни блюда, но пак ще се повторя – желателно е те да са пет. И го правете всеки ден до края на живота си. Тогава не само ще си подарите дълголетие, но и ще укрепите здравето си, ще избегнете много сериозни болести. Изследването, за което споменах, касае хората на 50-60-годишна възраст. Какво да правят тези, които са вече на 70? Още не е късно да промените начина си на хранене. Учените казват, че хората над 70 години, които имат нормално ниво на каротиноидите в кръвта си, два пъти по-малко рискуват да умрат в близките 5 години. Затова яжте плодове и ще живеете дълго!
- Може ли с помощта на куркума да се предотврати или излекува рак на червата?
- Ниската заболеваемост от рак на червата в Индия отдавна навежда учените на мисълта, че това може би е следствие от употребата на натурални антиоксиданти, съдържащи се в куркумата и другите традиционни ингредиенти на местната кухня. Куркумата е яркожълт прашец, който се използва за приготвяне на знаменитата индийска подправка къри. Но тук искам да изтъкна, че ползата от всякаква диета по принцип е обусловена не от действието само на един изолиран ингредиент, а от съчетанието на много продукти в определени пропорции.
Така например, диета с високо съдържание на бета-каротин понижава риска от рак при пушачите, обаче таблетка с бета-каротин не може да постигне този ефект. И знаете ли защо? Изследванията на куркумата на пациенти с рак са започнали още през 2001 г., когато учените се опитали с помощта на екстракт от куркума да спасят живота на 15 безнадеждно болни от рак на дебелото черво, неподлежащи на никакво лечение. Екстракт със съдържание на много куркумин действително за известно време забавил развитието на болестта при 5 от тези 15 участници в експеримента. Тогава се е засилил интересът на учените към това вещество. Ако говорим за
нов вид химиотерапия,
която би помогнала на една трета от пациентите, и то без да предизвика странични явления като повръщане, оплешивяване, левкопения, язва, означава, че това е едно доста добро за растително средство. Аз дори бих казал, че това е забележителен резултат, въпреки че се нужадае от по-нататъшни потвърждения. Преди пет години в клиниката в Кливлънд и университета „Джон Хопкинс” тестваха две активни вещества за техните противоракови свойства – куркумин от прашец на куркума и кверцетин от плодовете на гроздето. Давали са ги на болни със семейна аденоматозна полипоза, наследствено предразполагащо към рака заболяване. Резултатите от изследванията показаха, че куркуминът и кверцетинът само за половин година лечение намалява средното количество полипи в червата с повече от 50%. А онези полипи, които са останали, съществено намалили размерите си. При един от болните за това време червата му изцяло се изчистили от полипите и дори три месеца след спиране на терапията не са се върнали. При това изследване не е регистрирано нито едно сериозно странично явление, никакви изменения в състава на кръвта и биохимичните анализи. Изследванията продължават, а аз мога с увереност да кажа едно: куркумата, дори и да не избавя от рак, в крайна сметка съществено съкращава вероятността от развитие на това заболяване при хора с повишен риск. Освен това е вкусно и безопасно.
- Според статистиката в някои страни от света болестта на Алцхаймер се среща значително по-рядко. Може ли това да е свързано по някакъв начин с диетата?
- Заболеваемостта от деменция в различните ъгълчета на света варира много силно. Деменцията, в т.ч. и болестта на Алцхаймер, се среща най-рядко в Африка, Индия и Южна Азия. Най-често в Западна Европа и Северна Америка. Дали за всичко е виновна генетиката? Мисля, че не. Да вземем заселниците от Африка. Тези от тях, които живеят тук, в Щатите, страдат много по-често от болест на Алцхаймер в сравнение с онези, които си живеят там, в Нигерия. И то 5 пъти по-често, а това не може да се отдаде на генетиката. Или
преселниците от Япония рискуват
да заболеят от болест на Алцхаймер почти колкото и ние, американците. Генетично близките им японци в тяхната си родина страдат много по-рядко от тази болест. Предполагам, че причината е в западния начин на живот и хранене, които те възприемат, а не в гените. Това се потвърждава и от статистиката, която в Япония започна постепенно да се влошава след проникването на западния начин на живот в тази страна. От 1960 г. японската диета силно се е променила, изоставяйки традиционното хранене с ориз и риба, и наблягайки на фастфуда с неговите меса и трансмазнини. Аналогична ситуация се наблюдава и в стремително развиващия се Китай. В днешно време най-рядко болестта на Алцхаймер се среща в земеделските райони на Индия, където селяните, както от векове назад, ядат основно зърнени продукти, бобови, плодове. И много рядко употребяват месо. Изводите можете да си ги направите сами.
Не е нужно при подагра да откажете месото
Това казва д-р Скот Бърг, експерт в областта на ревматологията в клиниката в Кливланд, САЩ, автор на редица публикации, посветени на системната кожна туберкулоза, подаграта, ревматоидния артрит и остеопорозата. Вижте коментара на д-р Бърг относно диетата при подагра, както и развенчаването на някои упорити митове в това отношение.„Диетата при подагра е изключително важна, - казва той, - но тя трябва да бъде обоснована и правилно подбрана. Не вярвайте на всичко, което слушате за диетата при подагра от неспециалисти – били те съседи, колеги, познати. Някога подаграта е била известна като „болестта на кралете”, затова хората са свързвали това заболяване с калорийната диета на богатите през тази епоха. Истината е много по-сложна и не е еднозначна. До 4 на сто от населението на САЩ страда от подарга и естествено, връхлетялата ни епидемия от затлъстяване е свързана с това. Но нека караме поред. Когато ми зададат въпрос, нужно ли е да се избягват сладкишите при подагра, аз веднага отговарям – не. Моите пациенти често ме питат за различните десерти и сладки сосове. Много разпространен мит е, че такива продукти могат да предизвикат обостряне на подаграта. Ако менюто ви е разнообразно и балансирано, калорийните десерти от време на време няма да ви навредят. Те не влияят пряко на вашето заболяване, но могат да доведат до набиране на килограми – и тогава очаквайте проблеми съответно”.
Д-р Бърг обяснява, че царевичният сироп с фруктоза действително е много вреден при подарга. Той често провокира обостряне на болестта, тъй като повишава нивото на пикочната киселина. Споменава го, защото този сироп се използва за много разфасовани и технологично обработени продукти. Затова когато си купувате нещо подобно от супермаркета, непременно гледайте етикета. Ако в състава на този продукт има царевичен сироп, по-добре не го купувайте.
За сметка на това обаче д-р Бърг опровергава твърдението, че киселата храна повишава нивото на пикочната киселина. „Киселите продукти - казва той – като доматите и цитрусовите плодове, съвсем не е задължително да повишат нивото на пикочната киселина. Хората често объркват значението на думичката „кисели”. Те смятат, че тези „кисели” неща някак си са свързани с пикочната киселина, но не всичко е толкова просто. Органичните киселини, които присъстват в ябълките и лимоните, са съвсем различно нещо от пикочната киселина, която действително предизвиква обостряне на подаграта”.
Един от основните въпроси по отношение диетата при подагра е дали е нужно страдащите да се откажат от месо.
„Не - уверява д-р Бърг - но е нужно да го употребявате умерено. Избягвайте вътрешните органи и черния дроб, защото в тях се съдържат много пурини. В умерени количества можете да си хапвате кокоше и гъше месо. Морските деликатеси също съдържат повече пурини, затова при подагра не бива да ги определяте като ежедневна част от менюто си”.
Оказва се, че при подагра могат да се консумират и млечни продукти. „Неясно защо в нашето общество е разпространена заблудата, че при подаграта млечните продукти трябва да се изключат от менюто наред с месото, - опровергава поредния мит специалистът. – Истината е, че някои млечни продукти, особено млякото, помагат на организма да изхвърля пикочната киселина. С други думи, млечните продукти при подагра са по-скоро полезни, отколкото вредни”. Това, от което трябва да се откажат страдащите от тази болест, е алкохолът, - съветва д-р Бърг. „Етиловият спирт спомага за повишаване нивото на пикочната киселина в кръвта и може да доведе до обостряне на заболяването, - обяснява той. – Ако наскоро са ви поставили диагноза подагра и вие току-що сте започнали да приемате лекарства, на първо място опитайте изцяло да се откажете от спиртните напитки и да коригирате диетата си. Ако това ви е съвсем невъзможно, по-нататък лекарят може да ви разреши по малко алкохол, но само ако лечението протича успешно и нивото на пикочната киселина спадне до нужните показатели. Но дори и тогава се старайте да избягвате твърдия алкохол, бирата и ликьорите. По-добре се концентрирайте на някакво по- „здравословно” червено вино. Освен това употребявайте достатъчно течности. Истината е следната: бъдете умерени и ще бъдете здрави”, уверява д-р Скот Бърг.
Храната е химия
Химията не е мръсна дума, от химически вещества се състои всичко на този свят, включително самият човек. Храната също не е изключение.
Такива шокиращи изявления прави химикът Сергей Белков в лекция за „Газета.ру”. „Химическа храна” – това звучи страшно в днешно време, - казва той. - Хората не искат да се хранят с вредната химия, а да консумират само полезни натурални продукти. Но това, което те разбират и приемат за истина, в голямата си част са митове. Химията в храните е мръсна дума, но истината е, че химията е фундаментално свойство в нашия свят, от химически вещества се състои всичко на този свят, включително самият човек. Храната също не е изключение”. Той напълно опровергава твърдението, че може да има храна без химия, като казва, че „химията в храните е на 100 %”. И твърди, че няма значение, дали тези химически вещества в хранителните продукти са от природата или синтезирани от човека”.
Вторият мит според него е твърдението, че всичко натурално е полезно, а изкуственото вредно. Истината е, че натуралното се различава само с това, че се среща в природата и толкова.
Друг мит според учения е в това, че всякакъв род изкуствени добавки в храната са изобретение на нашето, новото време… Ароматът и вкусът на кашкавала също са изкуствени, тъй като в природата не съществува кашкавал. Но човекът се е научил да изготвя този продукти много отдавна, като целта съвсем не е била подобряване на вкуса, а стремежът да се консервират химическите вещества на млякото.
Много растителни вещества, които смятаме за полезни, само защото са натурални, в крайна сметка са химическо оръжие на растенията, някои от тях са отрови.
„Те са „подбрани” от еволюцията с цел нанасяне максимална вреда на всеки, който иска да изяде растението, - обяснява ученият. - Много от тях са отрови. Например кофеинът в растението изпълнява ролята на инсектицид, защитава го от насекоми. Въобще кафето смело може да се смята за смес от инсектициди и ароматизатори. Зеленото кафе не издава аромат, преди да бъде изпечено, нали? А знаете ли какво всъщност представлява ванилинът, който добавяме във всевъзможните сладкарски изделия като натурален ароматизатор? От химическа гледна точка ванилинът е ароматиен фенол и ароматичен алдехид едновременно. Аз не бих искал да ям такова нещо… Ванилинът не е нужен на растението, неговата цел е да го защитава от изяждане и само защото вкусът му се е понравил на човека, не означава, че е полезен. Същото е и с горчицата. Основната нейна функция е да плаши насекомите и тревопасните животни.
Като такава я няма в растението, тя се образува само при неговото увреждане. Но човекът се е научил да консумира горчица, чието качество е токсинът и на всичкото отгоре я наричат полезна. Молекулите, създаващи аромата на портокала, са разположени в кората и по своята формула повече приличат на бензин, отколкото на храна, служат за защита на меката част”.
Знаете ли, че в ябълките например има много повече „Е”-та, отколкото в някакъв готов продукт?
„Говорейки за хранителните добавки, най-често се споменава натриевият глутамат, той е и в колбасите, и в кренвиршите, и в шунката, - продължава ученият. - Но именно това вещество определя вкуса на месните продукти. Червеният домат е по-вкусен от зеления отчасти заради това, че в него има повече глутамат. Незнайно защо прословутата буква Е на продуктите, съчетана с цифров индекс, плаши хората. „Е”-то единствено показва, че продуктът съдържа строго определени и проверени вещества. Често тези вещества в големи количества присъстват и в натуралните продукти. Например в ябълките има много по-голям набор от различни „Е”-та, отколкото в някакъв готов продукт. Въпреки че това не е важно, защото произходът на веществата не определя неговите свойства.
Боровинката съдържа повече натриев бензоат, отколкото е разрешено да се използва при консервиране на продуктите. Тези консервати са нужни на боровинката, за да се защити, да не позволи плесени и бактерии да изядат плодовете и семената. Но никой на тази планета не се и досеща да заподозре боровинката в това, в каквото подозират напитките. Точно обратното, много хора употребяват боровинката заради полезните й антимикробни свойства, които, между другото са преувеличени”.
Истината за храната е в това, че всяка храна се състои от химия. Истината е в това, че хранителната химия също е наука, която прави нашия свят по-добър.
Яна БОЯДЖИЕВА
