Яна Данаилова е нутриционист и председател на Сдружението на нутриционистите в България, член на Американската асоциация по хранене (ANA). Освен това е докторант по човешка физиология, магистър по хранене и здравен мениджмънт. Нейната докторантура към Софийски университет „Св. Кл. Охридски“ и Българската академия на науките е на тема „Хранене и ендокринни смущения при човека“. Яна Данаилова е също автор и водещ на предаването „Линия здраве“ по телевизия България ON AIR, майка на три деца.
За читателите на в. “Доктор” Яна Данаилова обясни генезиса на автоимунните заболявания и специално на тиреоидита на Хашимото, както и промените, които трябва да направим в начина си на живот и хранене, за да ограничим автоимунния процес.
- Г-жо Данаилова, какво влияние оказват хормоните върху телесното тегло?
- Щитовидните хормони влияят на функционирането на почти всички органи и системи в организма. Освен, че е основен регулаторен метаболитен орган, щитовидната жлеза въздейства на моталитета на стомашно-чревния тракт, на костната ремодулация, на сърдечната честота, на телесната терморегулация, на здравето на съединителните и мускулни тъкани в тялото. Почти няма система, която да не се повлиява от щитовидните хормони и най-вече от трийодтиронина, популярен като Т3.
По отношение на метаболизма, намалената функция на щитовидна жлеза може да доведе до леко покачване на теглото. Но ако се касае за висока степен на затлъстяване или сериозно наднормено тегло, то най-вероятно не се дължи на хипофункция на жлезата. В този случай следва да се направи детайлен анализ за съпътстващи заболявания, като инсулинова резистентност, лептинова резистентност и метаболитен синдром, които може да са се развили каскадно заедно с хипофункцията на щитовидната жлеза. Но сама по себе си хипофункцията не е причина за затлъстяване.
Що се касае до редукцията на наднорменото тегло при хора с хипофункция на щитовидната жлеза, добре е да се подходи комплексно. При наличие на по-слаба функция на щитовидната жлеза и самият метаболизъм е забавен, тялото реагира по-бавно и редукцията на килограми е по-трудна.
- Може ли специален начин на хранене да ограничи или да стопира автоимунния процес?
- В момента в клиничната практика няма единен работещ протокол, който да се препоръчва еднозначно от ендокринолозите при поставена диагноза тиреоидит на Хашимото. Някои от лекарите казват, че храната няма значение за овладяването на автоимунния процес. Други съветват своите пациенти да изключат определени храни, като млечните продукти, тези, които съдържат глутен, соя и др.
Предмет на моя дисертационен труд „Хранене и ендокринни смущения при човека“, е връзката между храната и автоимунитета, както и вирусната етиология на автоимунния процес. Вярвам, че тялото ни не е програмирано да се самоунищожава, то рядко прави грешки в своите телесни функции. Като синтезира антитела, които насочва срещу тиреоидните клетки, реално то се защитава от инвазията на външни патогени.
В случая изследвам връзката между Епщайн-Бар вируса и автоимунния тиреоидит на Хашимото. Механизмът е следният: докато атакува вируса, поради приликата на протеините на вируса и на щитовидните клетки, на принципа на молекулярната мимикрия, организмът обърква външните патогени с тиреоицитите и насочва антителата срещу тиреоидната пероксидаза и срещу тиреоглобулина към собствените клетки, затова атакува тиреоидната тъкан.
И тъй като още Хипократ е казал: „И нека храната бъде наше лекарство и лекарството наша храна”, смятам, че храненето има своето място в цялостния комплекс на терапия на автоимунния процес.
Обикновено автоимунен процес се развива при наличието на три фактора – генетична предиспозиция, пропускливост на червата и външен патоген. Заради често срещаната пропускливост на червата, при тиреоидит на Хашимото, храненето трябва да бъде по-специално.
В литературата се препоръчват различни диети, според които е спорно дали трябва да се консумират млечни продукти, дали да се яде месо, риба, ядки, варива... Лично аз в своята практика работя персонализирано.
Тъй като щитовидната жлеза е орган, който регулира всички органи и системи, нейната дисфункция не би могла да се разглежда сама по себе си. При наличие на функционално смущение или промяна в хомогенността и структурата на жлезата, явно има първопричина за този патологичен процес, и тя следва да бъде открита и отстранена.
Имам ли право на диспансеризация при тиреоидит на Хашимото?
- С какво да се започне за овладяване на автоимунния процес?
- Еднозначна рецепта на този етап в медицината няма! Но изключително важно е да се изчисти стресът – физически, психически, емоционален и ментален – като тригер, от който стартира автоимунният процес. При хората, с които работя, често хашимото се отключва след много силен емоционален стрес – от загуба на близък, развод, смяна на работа, смяна на местоживеене и други събития, които оставят дълбок болезнен отпечатък в психиката на човека.
Стресът може да е също на физическо ниво – от прекалено много работа, от прекомерни физически натоварвания (претрениране), от липсата на достатъчно сън, от бременност, майчинство.
Стресът може да е и химически – от прием на медикаменти, облъчване, тежки метали, битова химия, плесен, мухъл и други токсични химически субстанции.
Винаги питам клиентите си как определят нивото на стрес в живота си – нормално, високо, ниско, защото той разболява. Стресът влияе на хипофизата, оттам на щитовидната жлеза, на надбъбречните жлези, на репродуктивната система. Това е ендокринната система – най-фината регулаторна система в човешкото тяло. А стресът е основен тригер на проблеми в цялата ендокринна система.
Затова стресът трябва да бъде овладян и да се отработва. А той се отработва посредством ефективна почивка – с пълноценен сън и с приятни, разтоварващи занимания, като любимо хоби, спорт, рисуване, пеене, танци, медитация и др. Всяко нещо, което ни доставя удоволствие, представлява техника за справяне и неутрализиране на стреса. Няма как да се изолираме от стреса. Но има начин да го превъзмогваме, като си глезим душата с позитивни емоции. Това е благотворно за нашето ментално и психично здраве, както и на ендокринната система, в частност – на щитовидната жлеза.
Комплексни са причините, които водят до възникването и развитието на тиреоидита на Хашимото, и за да се постигне ремисия на автоимунния процес, трябва да се изчисти тялото и цялата среда на живот. Храненето е един от компонентите в този процес.
Разбира се, трябва да се елиминират ендотоксините от патогените. За терапията глутенът трябва да се изключи напълно, а не просто да се ограничи. Изключват се също млечните продукти, всякакви преработени храни, защото съдържат консерванти, овкусители, химични субстанции, натриев глутамат, крайни продукти на гликация.
Обикновено в клиничната картина при тиреоидит на Хашимото има съпътстваща дисбиоза или инсулинова резистентност, или поликистоза, или естрогенова доминантност. Всеки случай е различен и трябва да се подходи персонално. Например при съпътстваща дисбиоза вероятно имаме нарушен микробиом и голяма пропускливост на червата, или синдром на раздразненото черво. Тогава трябва да се възстанови чревната лигавица
Затова е важно да не се консумират дразнещи храни, варивата да се ограничат, при приготвянето им да се накисват, да се изхвърля първата вода при варене, никакво пържене на продуктите. Ако се касае за съпътстваща инсулинова резистентност, тогава храната трябва да бъде с нисък гликемичен индекс, да се изключат бързите въглехидрати, да се приемат повече фибри и полезни мазнини. Храненето при хашимото трябва да е съобразено с цялостния здравен статус на човека.
Яна Данаилова
- Какви са все пак общовалидните базисни правила за хранене при тиреоидит на Хашимото?
- Общите правила са изключване на глутена, яйцата, млечните продукти и насищане на менюто със свежи сезонни плодове и зеленчуци. Храната трябва да бъде максимално проста и близка до природата, наситена с антиоксиданти, витамини, минерали, полифеноли, фитонутриенти, фибри, които имат силен детоксикиращ ефект, подпомагат естествената регенерация на организма и способността му да се пребори с патогените – да се потисне и да се постигне латентно състояние на Епщайн-Бар вирусът.
- Възможно ли е да се изчисти напълно от организма този вирус?
- 95% от хората са се срещали с Епщайн-Бар вируса, като при голяма част от тях това не дава сериозно отражение на здравето. Но в някои крайни случаи вирусът става свръхагресивен и дори води до лимфоми и други онкологични заболявания.
Ето защо, е добре да го потискаме и да го държим в латентно състояние. Наличието на вируса се установява с кръвни изследвания за антитела срещу него. Обикновено изследвам IgG – показател за стара инфекция и EBNA – маркер за рецидивираща инфекция. Ако няма ясна клинична картина, не ни е нужно изследване на IgM, който е маркер за активна инфекция, когато сме болни от мононуклеоза.
Освен антивирусното хранене, често се налага и антивирусно суплементиране с антиоксиданти. От храните много подходящи са чесънът, боровинките, ябълките, бананите, всички зеленолистни. Важно е да се консумират ежедневно свежи сезонни пресни плодове и зеленчуци, които са заредени с антиоксидантна мощ от природата. Те чистят вирусите, детоксикират, разреждат кръвта, подпомагат перисталтиката на червата и отвеждането на отпадъчните продукти от тялото, с други думи те помагат на тялото да се салекува.
Хранителните добавки са много, но в този протокол влизат витамините D, Е, А, селен, цинк, енацетил, ресвератрол, ферментирал черен чесън и други антиоксиданти. Има много природни средства, но понеже не може да пием всички наведнъж, изготвяме план за суплементиране.
Много често хората с хашимото имат изтощение на надбъбречните жлези и се оплакват от умора, отпадналост, липса на енергия, нарушение на съня, депресивни състояния, паник-атаки. Тогава е необходимо да се подобри здравето на надбъбречните жлези, например чрез прием на адаптогена ашваганда. Има цял арсенал от природни средства, които могат да ни помогнат да превъзмогнем последиците от стреса.
Важно е същевременно да подобрим културата си на хранене, като изключим всички полуфабрикати и високопреработени храни, както и ендотоксините, които се получават при разграждане на грам отрицателните микроорганизми в червата.
Най-добрите диети при болестта на Хашимото
Ако се наложи, може да се мине и на елиминационна диета за определен период от време, докато се възстанови чревната лигавица и се коригира дисбиозата. Но при някои хора това може да стане с по-леки ограничения, например с палеохранене. Зависи и от предпочитанията на отделния човек, защото е важно човек да се храни устойчиво във времето.
Строги диети не могат да бъдат прилагани за дълго време, тъй като човек не би могъл да издържи драстични лишения и ограничения в дългосрочен план. Ето защо, трябва да се вземат предвид вкусовите предпочитания на човека. Винаги питам моите клиенти „какви са храните, които обичате“ и се опитвам да структурирам менюто около тях, за да бъде устойчиво във времето, да има траен резултат.
За ремисия на автоимунен процес са нужни около две години
Обикновено след шестия месец се чувства подобрение, вдигат се нивата на енергията, забързва се метаболизмът, регулира се телесната температура (няма го това усещане за студ), кожата вече не е суха, косопадът се овладява. Но за да се постигне ремисия, трябва да се предприемат комплексни мерки за по-дълъг период от време.
- Каква е ролята за постигане на ремисия на хормонзаместителната терапия?
- За конвенционалната ендокринология тиреоидитът на Хашимото е доживотно заболяване, без позитивна перспектива за ремисия, често с постоянна нужда от хормонзаместваща терапия. Само че тази терапия единствено компенсира ниските нива на щитовидните хормони.
Тя не спира автоимунния процес и симптоматиката остава. Хората масово приемат хормон и изпитват дискомфорта на съпътстващите симптоми на Хашимото. Точно затова моят подход е холистичен – промяна в навиците и в начина на живот, за да може да се превъзмогне симптоматиката и се овладее автоимунният процес.
Често жлезата започва да възстановява своите функции, паренхимът регенерира, овладени са огнищните и структурни изменения, синтезират се по-високи нива на щитовидния хормон, ТSH спада и съответно, се налага намаляване на дозата на приемания хормон.
Това става със съдействието и под наблюдението на лекуващия ендокринолог. Това е нашата цел – да се възстанови жлезата и да можем да водим нормален живот, без да се налага доживотно суплементиране с хормон. Целта обаче, налага откриване и отстраняване на причините, довели до автоимунния процес. Ако искаме да сме здрави, трябва да променим навиците си както на живот, така и на хранене.
Мара КАЛЧЕВА
