Кистата в устата може да причини некроза на зъб
Поду ми се челюстта и се наложи спешно да потърся помощ от зъболекар
Оказа се, че имам орална киста. Лекарят ми обясни, че най-вероятно ще се наложи оперативното й отстраняване. Налага ли се в случая оперативна намеса и опасна ли е оралната киста?
Киста се нарича анормална торбичка в тялото, изпълнена с газ, течност или твърда материя. Оралните кисти най-често са пълни с течност и могат да се формират в устата, челюстите, устните, езика, гърлото и слюнните жлези.
Те обикновено са малки безболезнени образувания, между 2 и 3 см. При тяхното възпаление обаче се превръщат в абсцесни кисти – червени, подути и болезнени. Това нерядко налага тяхното хирургично отстраняване.
Най-разпространената форма на орална киста е радикуларната – кухина около корена на зъба, изпълнена със светложълта течност. Тя е безболезнена и най-често се открива случайно на нови рентгенови снимки. Дори и да не е възпалена, радикуларната киста е потенциален риск за здравето. Подуване на челюстта, ясно видимо върху лицето, е симптом, който не бива да бъде пренебрегван. Макар да е доброкачествено образувание, радикуларната киста може да предизвика разместване на зъбите с характерно отдалечаване на коронките и сближаване на корените. Процесът може да е силно болезнен и да доведе до множество инфекции на устната кухина, да ускори зъбната развала и да причини некроза на зъба.
Друга скрита опасност е достатъчно силното възпаление на кистата, което води до развитието на фистула – анормален отвор в костта в близост до зъбния корен.
Според състоянието, големината и разположението на кистата зависи дали тя ще бъде третирана с медикаменти или отстранена оперативно чрез остеотомия – изваждане на кистата след запълване на зъбния канал.
Операцията отнема около 2 часа. С поставяне на упойка хирургически се достига до кореновия връх и кистата. След това с помощта на кюрети се отрязва връхчето и при нужда се извършва допълнително запечатване.
Хирургичната процедура е рутинна, сравнително безопасна и се извършва от десетилетия, но въпреки това има редки случаи на рецидиви – повторна поява на доброкачественото образувание. Те се развиват независимо от професионализма на хирурга и могат да се отстранят с повторна остеотомия.
Милена ВАСИЛЕВА
Киста се нарича анормална торбичка в тялото, изпълнена с газ, течност или твърда материя. Оралните кисти най-често са пълни с течност и могат да се формират в устата, челюстите, устните, езика, гърлото и слюнните жлези.
Те обикновено са малки безболезнени образувания, между 2 и 3 см. При тяхното възпаление обаче се превръщат в абсцесни кисти – червени, подути и болезнени. Това нерядко налага тяхното хирургично отстраняване.
Най-разпространената форма на орална киста е радикуларната – кухина около корена на зъба, изпълнена със светложълта течност. Тя е безболезнена и най-често се открива случайно на нови рентгенови снимки. Дори и да не е възпалена, радикуларната киста е потенциален риск за здравето. Подуване на челюстта, ясно видимо върху лицето, е симптом, който не бива да бъде пренебрегван. Макар да е доброкачествено образувание, радикуларната киста може да предизвика разместване на зъбите с характерно отдалечаване на коронките и сближаване на корените. Процесът може да е силно болезнен и да доведе до множество инфекции на устната кухина, да ускори зъбната развала и да причини некроза на зъба.
Друга скрита опасност е достатъчно силното възпаление на кистата, което води до развитието на фистула – анормален отвор в костта в близост до зъбния корен.
Според състоянието, големината и разположението на кистата зависи дали тя ще бъде третирана с медикаменти или отстранена оперативно чрез остеотомия – изваждане на кистата след запълване на зъбния канал.
Операцията отнема около 2 часа. С поставяне на упойка хирургически се достига до кореновия връх и кистата. След това с помощта на кюрети се отрязва връхчето и при нужда се извършва допълнително запечатване.
Хирургичната процедура е рутинна, сравнително безопасна и се извършва от десетилетия, но въпреки това има редки случаи на рецидиви – повторна поява на доброкачественото образувание. Те се развиват независимо от професионализма на хирурга и могат да се отстранят с повторна остеотомия.
Милена ВАСИЛЕВА
;void(0);){kind=link}
Коментари