Д-р Развигор Дърленски, д.м., е дермато-венеролог. Завършва медицина с отличие в Медицински университет-София през 2005 г. Специализира в Катедрата по кожни и венерически болести в София. През 2010 г. придобива специалност по дерматология и венерология (кожни и венерически болести). През 2010 г. д-р Дърленски защитава научна дисертация и придобива образователна и научна степен „доктор по медицина”. Специализирал е в Университетската клиника по кожни болести в Мюнхен, Германия, Университетската клиника по дерматология и алергология в Берлин, Германия, в Университетската клиника по дерматология и алергология „Schwabing” в Мюнхен, Германия.През зимата се развиват някои характерни кожни заболявания – често се наблюдава обостряне на атопичния дерматит, екземните състояния на ръцете и ходилата, себорейния дерматит на лицето и скалпа и псориазиса. Тяхното активиране е свързано освен с ниската температура и променената кожна хидратация и защитна бариера, така и с относителната липса на слънчеви лъчи или факта, че те не достигат до кожата, защото тя е покрита от дрехи.
- Д-р Дърленски, как изглежда атопичният дерматит?
- Заболяването има разнообразни клинични симптоми в зависимост от възрастта и други фактори. По време на кърмаческия период кожните обриви са сърбящи и са с характер на екзема. Ангажират кожата на лицето (бузи), тялото и крайниците. Обикновено кожата под пелените е пощадена. Характерна е и сухотата на кожата като цяло.
През детството обривите се ограничават най-често до гънките (задколенни, лакътни), кожата на врата, а сухотата е генерализирана.
При възрастните водеща е сухотата на кожата. Обривите често се разполагат по дланите, както и свивките на крайниците.
- Какви усложнения може да се развият при атопичния дерматит?
- Кожата на пациенти с атопичен дерматит е подходяща среда за развитие на някои усложнения: генерализирана херпесна инфекция (екзема херептикум), разпространение на заразни молуски по кожата, инфектиране със стафилококус ареус, както и обхващане на цялата кожа от екземата – еритродермия.
Ходът на заболяването е непредвидим и то протича с влошавания и ремисии. Спонтанно подобрение може да настъпи след кърмаческия период и след пубертета.
Атопичният дерматит е хронично, възпалително кожно заболяване, което се характеризира със сърбящ обрив с типична локализация, генерализирана сухота на кожата и фамилна обремененост. Част е от т.нар. атопична диатеза или атопичен синдром, включващ освен кожните симптоми, алергични прояви от страна на дихателната система (алергичен ринит, астма), очите (алергичен конюнктивит), имунологични отклонения (увеличени имуноглобулини от клас IgE) и специфични характерови особености. Характерен
феномен е атопичният марш,
а именно преминаването на симптомите от едни органи и системи в други. Така например кожната симптоматика може да отзвучи, а вместо това пациентите да развият алергичен ринит или астма.
- Колко често срещано е заболяването?
- Заболеваемостта нараства през последните десетилетия, като честотата на болестта варира между 15% и 30% при децата и между 2% и 10% сред възрастните.
- Каква е причината за нарастване на заболеваемостта?
- Факторите, на които се дължи тази тенденция, са разнообразни и съществуват различни хипотези, които обясняват този феномен – хигиенна хипотеза, урбанизацията, по-голямата честота в индустриализирания свят. Напоследък атопичният дерматит е една от най-честите диагнози, поставяни от дерматолозите в техните амбулаторни практики.
- Какво лечение се прилага при атопичния дерматит?
- Диагностицирането и лечението на атопичния дерматит се извършва от специалист по кожни болести. Основната цел на лечението е
постигането на най-продължителна ремисия
Във връзка с това от няколко години се възприе нова стратегия в терапията – проактивно лечение. Същността на този метод е продължаването на локалното лечение, дори и след преминаването на видимите клинични промени (екземата), но в много по-рядко приложение на лекарствата. Например само два пъти седмично. Основните локални средства, които намират място в терапията на атопичния дерматит, са кортикостероидите и калциневриновите инхибитори. Сред обществото съществува страх от приложението на локални кортикостероиди, т.нар. кортикофобия. Важно е обаче да се знае, че разумното им приложение под контрол на лекуващия дерматолог е безопасно и не крие рискове за пациента. Успоредно с локалните лекарствени средства от първостепенна важност е хидратирането и омазняването на сухата кожа.
При тежките случаи е уместно включването на системни кортикостероидни и други имуномодулиращи средства.
- Как да се грижим за кожата, ако страдаме от атопичен дерматит?
- От съществено значение е обучението на родителите за адекватната грижа за кожата на детето и поддържането й в хидратирано състояние. Важно е къпането да не се извършва с много гореща вода, а по време на баня да се използват омазняващи, специализирани козметични масла за къпане и вана. Задължително е приложението на емолиент (хидратиращ крем, балсам или мляко) след всяко къпане. Изборът му е специфичен, в зависимост от състоянието на кожата, сезона, твърдостта на водата и др. Това може да се прецизира от лекуващия дерматолог.
Другите общопрофилактични мерки включват носенето на памучни материи, употребата на овлажнители за въздух, защитни кремове за ръце при възрастните и др.
Причини за възникването му
Единствена причина за появата на атипичен дерматит не може да се открои. Етиологията (причините за възникването) са комплексни и включват:
- генетични фактори: отдавна е установена наследственост при атопичния дерматит. Вероятността да се роди дете от родители с това заболяване е много по-голяма, отколкото тази при здрави родители.
- нарушение на кожната бариера: при голям процент от болните се открива мутация в гена за филагрин – белтък, участващ при изграждането на кожната бариера. Оттук и непълноценната кожна бариера е причина за сухотата на кожата. Проучвания от 2009 г. показаха, че нарушената кожна бариера води и до по-лесното проникване на иританти (детергенти, сапуни, перилни препарати) и алергени през кожата и следователно са в основата на развитието на контактен дерматит при пациентите с атопичен дерматит.
- имунологични отклонения: такива се наблюдават при пациентите и са свързани с увеличени нива на имуноглобулини от клас IgE, които обуславят алергичните реакции към храни, лекарства, акарите от домашния прах, полени и др.
- инфекции: доказано е, че върху кожата на болните лесно може да се засели микроорганизъм – стафилококус ареус. Това влошава хода на заболяването и може да доведе до поява на нов тласък, тогава, когато заболяването е в ремисия.
- роля на пробиотици: тя остава противоречива. Според някои проучвания децата на майки, консумирали пробиотици по време на бременността, развиват по-рядко атопичен дерматит през първите години на детството. Други автори отричат това схващане.
Нужна е диета
Въпросът за диетата е широко дискутиран. При обрив в областта на лицето е желателно избягването на кожния контакт с дразнещи храни като домати и цитруси. Избягването на конкретни хранителни продукти (мляко, ядки, шоколад) е противоречиво. Според някои автори ограничаването на тяхната употреба подобрява състоянието на пациентите. Други отричат връзката на диетата с тежестта на протичане на заболяването. Желателно е провеждане на алергологично тестване и детайлно изясняване на връзката между консумацията на дадена храна и влошаването на заболяването. Единствено след сигурно установяване на причинно-следствена връзка между консумацията на дадена храна и влошаването на атопичния дерматит, е желателно ограничаването на приема на този хранителен продукт. Последната новост в тази област е положителното влияние върху заболяването на приема на пробиотици. Също така майки, които са приемали пробиотици по време на бременност, раждат деца с по-нисък риск от развитие на атопично заболяване.
Милена ВАСИЛЕВА
