Първото лекарство за редактиране на гени CRISPR ще е факт догодина

Първото лекарство за редактиране на гени CRISPR, предназначено за лечение на кръвни заболявания, може да бъде на пазара до 2023 г. Ето какво означава това за бъдещето на разработването на лекарства.

Доскоро CRISPR – технологията за редактиране на гени, която спечели на учените Дженифър Дудна и Еманюел Шарпентие Нобелова награда за химия през 2020 г., звучеше повече като научна фантастика, отколкото като медицина. Създадените в лаборатория молекулярни ножици се използват за изрязване на проблемни ДНК участъци в клетките на пациента, за да ги излекуват от заболяване.

Но съвсем скоро се очаква регулаторите да одобрят първото лечение с помощта на тази технология за редактиране на гени, в опит да се борят с редки наследствени кръвни заболявания, които засягат милиони хора по целия свят.

В сътрудничество на стойност 900 милиона долара специалистът по редки болести Vertex и CRISPR Therapeutics разработиха терапията, наречена Еxa-cel (съкратено от exagamglogene autotemcel). Те вече са натрупали обещаващи доказателства, че тя може да помогне на пациенти с бета таласемия и сърповидно-клетъчна анемия (SCD), като и двете са генетични заболявания на кръвта, които са сравнително редки в САЩ, но малко по-често срещани наследствени заболявания в световен мащаб.

Бета таласемията се характеризира с увредени или липсващи гени, които карат тялото да произвежда по-малко хемоглобин (основен протеин, който транспортира кислород), което потенциално води до уголемяване на черния дроб, далака или сърцето и неправилно формирани или чупливи кости. Смята се, че засяга 1 на 100 000 души в света и са необходими редовни кръвопреливания, за да се предотвратят най-сериозните му ефекти.

Въпреки, че точните статистически данни не са известни, смята се, че SCD засяга 100 000 души само в САЩ и милиони по света. Приписва се на дефектен ген, който причинява малформиран хемоглобин, който е твърд, лепкав и сърповиден (оттук и името) и по този начин може да блокира здравите кръвни клетки да транспортират кислород в тялото.

На 90% причината за хипертонията е генетична

Съобщава се, че Exa-cel е намалил необходимостта от кръвопреливания или случаите на сериозни, животозастрашаващи медицински събития в продължение на месеци до години, след като пациентите са получили лечението. Новите и впечатляващи резултати от клинични изпитвания бяха обявени на голяма международна медицинска конференция през юни и подкрепиха перспективата на компаниите да произведат първата по рода си терапия за редактиране на гени, която да достигне до по-широкия пазар и пациентите.

Производителите на лекарства казват, че възнамеряват да подадат Еxa-cel за регулаторно одобрение в САЩ, Обединеното кралство и Европа до края на тази година, което означава, че лекарството може да получи разрешение за пускане на пазара някъде през 2023 г., тъй като все повече биофармацевтични компании се стремят към нови генни терапии.

Терапията на Vertex и CRISPR Therapeutics използва това, което се нарича „ex-vivo” приложение на генно редактиране на CRISPR (извършват се извън тяло): стволовите клетки на пациента се извличат, клетъчната ДНК се модифицира от Еxa-cel, за да стимулира производството на вид хемоглобин, който тялото обикновено произвежда само в ранна детска възраст. След това модифицираните клетки се връщат обратно в пациента, за да се повиши здравословното производство на хемоглобин и червени кръвни клетки.

Последните клинични данни от Еxa-cel, представени по време на конгреса на Европейската хематологична асоциация през 2022 г. в Швейцария, установиха, че всичките 75 пациенти с бета таласемия или SCD, подложени на терапия за редактиране на гени, показват нулева или силно намалена нужда от кръвопреливания (при бета таласемия) или случаи на животозастрашаващи блокажи (при пациенти със SCD).

Всички, с изключение на двама от 44-те пациенти с таласемия, не са имали нужда от нито едно кръвопреливане през периода от 1 до 37 месеца във времето на проследяването, след прилагане на лечението. Останалите двама са имали 75% и 89% намаление на количеството кръв, от което са се нуждаели.

Друг впечатляващ факт е, че всички 31 пациенти с тежка и животозастрашаваща форма на SCD не са имали вазооклузивни кризи (животозастрашаващи инциденти, при които здравата кръв е блокирана да се движи свободно) за период от 2 до 32 месеца при проследяване след лечението. Същите пациенти обикновено са преживявали средно близо четири от тези кризи годишно за предходните две години, преди да получат Еxa-cel.

Генетичната диагностика на очни болести е суперточна

CRISPR не е единственият вид генна терапия, която нашумя само през последните няколко седмици. По-рано, през юни, група съветници към Администрацията по храните и лекарствата (FDA) даде единодушни препоръки за две генни терапии, които не са базирани на CRISPR, от Bluebird Bio. Терапиите са насочени към гени, свързани с бета таласемия и рядко заболяване, засягащо деца, наречено церебрална адренолевкодистрофия (CALD). Последното е заболяване, което разяжда бялото мозъчно вещество при деца на 4 години, има малко възможности за лечение и обикновено води до смърт, в рамките на 5 до 10 години.

Терапията Еli-cel на Bluebird се сблъска с клинични неуспехи, поради връзката си с по-висок риск от вид рак, но независимите съветници решиха, че ползите от нея все още надвишават рисковете за някои пациенти с малки други възможности. FDA не трябва да следва препоръките на своите консултативни групи, но обикновено го прави.

Има около 20 генни и клетъчни терапии (въпреки, че нито една не се основава на редактиране на гените CRISPR), които са получили одобрение от FDA до момента. Според програмата за разработване на лекарства NEWDIGS на Масачузетския технологичен институт, повече от 60 генни и клетъчни терапии имат шанс да бъдат на пазара в САЩ до 2030 г. Това може да доведе до промяна в начина, по който мислим за нелечимите състояния, като генни и клетъчни терапии потенциално се използват за лечение на всичко – от редки заболявания, през ХИВ и се стигне до сърдечносъдовите.

Откриването на лекарства е дълъг и непредвидим процес. Но въздействието, което генното редактиране може да окаже върху разработването на лекарства и как мислим за болестта, вече е ясно. Ранният потенциал на exa-cel само шест години по-късно предполага, че това е разумен залог.

Милена ВАСИЛЕВА