Тревожността и хиперактивността са често срещани проблеми при подрастващите. Как родителите да открият първите признаци на хиперактивността у детето и как да я различат от палавостта? Защо е важна своевременната диагностика? Каква е ролята на спорта? На тези и други въпроси отговаря психологът Полина Бабадалиева.
Визитка♦ Полина Бабадалиева е възпитаник на Варненския свободен университет “Черноризец Храбър”, където завършва психология и психопатология на развитието. Има магистърска степен по “Социална психология” от ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий” във Велико Търново. ♦ Работила е като психолог в СУ “Асен Златаров” в Шабла и в детска градина “Радост” в Каварна. ♦ В момента е част от екипа на Консултативно-терапевтични кабинети “Бъдеще” в Каварна. |
- Г-жо Бабадалиева, за какви проблеми на децата си най-често ви търсят родителите?
- Най-често родителите се свързват с мен заради повишена тревожност на децата. Тя често е обусловена от липсата на конкретни граници във възпитанието, както и авторитарен подход към детето. А поставянето на ясни и последователни правила в семейството е от съществено значение за развитието на чувство за сигурност у детето. Тревожността може да е и следствие от прекомерно време, прекарано пред екрани, което е възможно да доведе до повишена тревожност и затруднения в концентрацията. В наши дни именно това е първото, което трябва да се регулира при повишена тревожност.
Важно е да бъдат поставени ясни правила за времето, което детето може да прекарва пред екрани, както и да се избира подходящо съдържание. Редовните физически упражнения могат да помогнат за намаляване на тревожността и повишаване на енергията.
- Напоследък все по-често се говори за хиперактивност при децата. Днешната хиперактивност не е ли вчерашната палавост?
- Хиперактивността е диагноза, която се поставя на базата на изследване от клиничен психолог и невролог. Когато едно дете е палаво, отново става въпрос за липсата на граници на позволеното, които да се поставят още в семейството. Често тревожността при децата се проявява като повишена за възрастта двигателна активност.
- Каква е разликата между палаво и хиперактивно дете?
- Разликата е голяма. Палавостта е нормална част от детството и се изразява в енергичност, любознателност, но и опит детето да разбере докъде се простират границите на позволеното. Докато хиперактивността е разстройство в развитието, защото е съпроводена с импулсивност, липса на концентрация и на устойчивост на вниманието. Затова се нарича синдром на дефицит на внимание и хиперактивност (СДВХ).
Наистина, децата лесно се разсейват, но при хиперактивните тези прояви са по-чести и тежки. Особено сложно е в началното училище, където вече към тях има изисквания за усвояване на учебен материал, за поведение, за дисциплина и пр. и те не могат да ги покрият. При такива деца е желателно задачите да се разделят на по-малки стъпки.
Затова е много важна ранната диагностика. Своевременната интервенция може да помогне за преодоляване на трудностите, свързани както с тревожността, така и с хиперактивността. Всяко дете с хиперактивност е уникално и реагира по различен начин на отделни стимули. Затова е необходимо да се търсят индивидуални решения и работата с професионалисти (психолог, логопед и др.) може да бъде изключително полезна, защото те са в състояние да предоставят ценни насоки и да помогнат на родителите да разработят индивидуализирани планове за подкрепа на детето.
- Какви може да са последиците, ако с хиперактивно дете не работи специалист?
- Често хиперактивността води до понижена самооценка на детето. А това формира опозиционно поведение на детето, тъй като изискванията на родителите, на учителите, на роднини и близки не съвпадат с възможностите на малчугана.
При такава опозиционност подрастващите отказват да учат, не искат дори да погледнат информацията, която им се предоставя. В големи класове например учителите очакват учениците да внимават, да са тихи, но при децата с хиперактивност това не се получава и ако няма разбиране, такова дете отново характеризира себе си като лошо. Затова е от огромно значение да се създаде безопасна и подкрепяща среда, в която детето да се чувства обичано и прието.
Полина Бабадалиева
Работа на психолога е да разбере каква е причината за тревожността. Често тя дори не е свързана с конкретна травма, а с неща, които детето е видяло пред екрана. Това са неща, които крехката детска психика не може да разбере, да асимилира, да различи реалност от илюзия и детето не е в състояние да ги осмисли, започва да приема случващото се на екрана като реалност и да си мисли, че това е животът. Всичко това води до тревожност у него, защото все още не е развито логическото мислене.
Важно е да се знае, че хиперактивността може да се израсте и с течение на времето намалява, рядко остават белези в зряла възраст. Разбира се, когато се проявява достатъчно търпение и разбиране на ситуацията, както и да се работи със специалисти.
- Когато се говори за синдрома на хиперактивност и дефицит на вниманието, напоследък се използва и понятието лечение. То включва ли медикаменти?
- Няма как да подценим факта, че е изключително важно да бъдат включени суплименти (хранителни добавки, те не са лекарства-б.р.), когато е необходима корекция и на този синдром, и на тревожността. Винаги препоръчвам родителите да направят пълни кръвни изследвания на детето, за да разберем нивото на желязо в кръвта, на витамините D и B, на магнезий.
- Защо?
- Има деца, които не консумират някои храни, наблягат на други, а детският организъм тепърва се развива и се нуждае от пълната гама микроелементи.
При небалансирано хранене определени елементи, необходими за развитието, са в недостиг, а това не оказва благотворно влияние върху мозъчната функция и поведението на детето. Например при деца с аутизъм приемът на витамин В е задължителен. Често и децата с тревожност или свръхактивно поведение имат намалена самооценка и са тъжни. А витамин В6 стимулира производството на серотонин - т.нар. хормон на щастието, който успокоява и създава чувство на удовлетворение.
Това помага да бъде повишено нивото на оптимизъм на тези деца. Същевременно, установено е, че ниските нива на витамин D намаляват когнитивната функция на мозъка. Хроничният недостиг на магнезий може да доведе до неврологични състояния като хиперактивност, апатия. Важни за организма на подрастващите са и Омега-3 мастните киселини. Затова трябва да се осигури на детето разнообразно хранене, включващо плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни и белтъчини.
- Каква е ролята на физическата активност и има ли препоръчителни спортове?
- Определено физическата активност е много важна. Важно е и да се подбере подходящият спорт. При децата с хиперактивност възможността за съкоопериране е малка. Това означава, че вероятността футболът като отборен спорт да е привлекателен за такова дете е много малка. За тези деца са подходящи индивидуалните спортове, например тенис, бягане, колоездене и пр.
Режимът през деня е изключително важен, и то не само за децата с този синдром. Когато едно дете може да направи проекция на деня, да знае какво след какво следва, кога спи, кога яде, кога играе или учи и т.н., то е и по-продуктивно. Обикновено децата с хиперактивност не чувстват нужда от почивка, но тя е от съществено значение за мозъка и за нервната система на всяко дете. Затова е важно родителите да създадат дневен график за детето.
Мария ИВАНОВА
