“Работни задължения, семейство, партньор, деца, роднини, колеги, професионално развитие... Конфликти, проекти, срещи, институции... За какво още мисля ли? За това как ще изплатя кредитите; за това какво още мога да работя, за да се развивам успешно; в какво мога да инвестирам, за да подсигуря доходи за образованието на децата; какво мога да създам, като използвам уменията и опита си, за да увелича доходите си, за да живее семейството ми добре. Непрестанно мисля за това как да опазя децата си от изкушения или опасности. Чудя се кога да отида за риба и на танци.
Ето, за това мисля постоянно и ми е много трудно да заспя. Понякога си лягам и се въртя дълго. Друг път просто седя и чакам да се изтощя от мислене и да заспя на дивана. А понякога просто се събуждам посред нощ и не мога да заспя до сутринта. През деня съм уморен, отпаднал, без свежи идеи и енергия. И всичкото ми мислене посред нощ се обезсмисля, защото ще остана без работа, ако продължавам да ходя в офиса неотпочинал”.
Безсънието
Според статистиката, то застига всеки трети от нас. Храната, сънят и сексът са основни потребности на човека. Дават сили, отнемат напрежението, носят удоволствие и радост, отпускат и зареждат с енергия. Според проучвания прекарваме 1/3 от живота си в сън.
За да се отпуснем и заспим, се нуждаем от сигурно, удобно и защитено убежище за почивка. Хората, които се радват на добър сън, споделят, че имат и спазват определени навици преди лягане - ритуали (къпане, четене, разговор, прегръдка, релаксираща музика, отпускаща практика), определено пространство (легло и местоположение), точно време (един и същи час).
Дали тези ритуали и външни фактори са определящи за пълноценния сън? Ще кажа, че дори да ги спазвате, ако има нещо, “което не ви дава мира”, удобното легло и определения час за лягане няма да ви помогнат.
Всички умеем да спим и го правим, без никой да ни е учил на това. Сънят е свързан с отпускането, доверието и сигурността. Тревогата, безпокойствието, липсата на сигурност, напрежението, неяснотата, неизяснените ситуации и/или взаимоотношения влияят на съня. За да заспим, е нужно да се доверим, да пуснем контрола, да оставим преднамереността и активността. Не можем да заспим чрез принуда, самоконтрол, воля и концентрация. Активността на ума гони съня.
Ако обичайно в живота си “държим всичко в ръцете си”, тоест контролираме, тогава ще ни е трудно да се отдадем на съня. Няма да можем да се доверим, че сме в безопасност и че сънят ще ни даде/донесе така нужното ни освобождаване и облекчаване (от умората, мислите, трудностите, хроничните конфликти, проблемите и т.н.). Ако държим всичко в ума си, ако мислим прекалено много и смятаме, че само от нас зависи всичко и всички в живота ни, тогава няма как да се доверим на съня, който казва:
Пусни контрола
Отпусни се в мен. Аз ще ти дам това, което ти е нужно - почивка, разтоварване, свежи идеи, креативност, търсени решения. Когато си в мен, си в безопасност”.
За този, на когото му е трудно да заспи, ще му е неприятно да прочете, че пускането на контрола и излизането от съзнаваното може да е свързано със страх от несъзнаваното, неизразеното, неназованото, което носи в себе си.
Трудността да надникнем в дълбините на душата и сърцето си може да е причината да искаме да удължим деня, като вземем часове от нощта.
Трудността да заспим може да има корени в страха от това, че сме преходни и смъртни.
Възможно е да крадем часове от нощта, за да намерим време за себе си - да се свържем с това, което сме; с това, от което имаме нужда; с това, което копнеем да правим, но загърбваме. Било от страх, че: няма да успеем, няма да се случи, няма да има подходящи обстоятелства, или защото ни изглежда безсмислено, никому ненужно или невъзможно. Възможно е да се събуждаме или да не можем да заспим, защото не сме удовлетворени от живота си и сме загърбили мечтите си.
Себеотдаване, доверие, освобождаване - това са предпоставките за съня. Когато сме силно свързани и отъждествени със своя Аз, сме “неспособни“ да заспим, защото Аз-ът ни не иска да излезе от образа, който сме му дали.
Помага ли броенето на овце?
Ще отговоря на този въпрос така: “Помагат ли ви трикове, за да заглушите посланията на душата си?”.
Това, което може да ни помогне да заспим, е да “изключим” лявата мозъчна половина (съзнаваното, интелектът, рационалното, будуването, денят, животът, мъжкото) и да “включим” дясната мозъчна половина (несъзнаваното, чувството, ирационалното, женското, нощта, смъртта).
Преди да разгърна разсъжденията си в тази посока, искам да обърна внимание и на обратното състояние на безсънието - прекалено силната потребност от сън. Тя е една от мощните ни защити. Когато ни е трудно да се събуждаме и да ставаме от леглото, можем да надникнем в страховете си от изискванията на деня, от това да бъдем активни и да носим отговорност за действията си. Ако приемем, че заспиването е една малка смърт, то събуждането е малко раждане. Готови ли сме да бъдем зрели хора, които носят последствията от действията си? Харесва ли ни животът, който сме си създали? Искаме ли да “влезем” в него?
“Обичайно в нашето нормално, всекидневно, будно състояние на съзнанието, не осъзнаваме вътрешното си същество. Твърде много сме ангажирани с външния свят, с действието, с нещата за свършване, с програмата за спазване, с хората за срещане. Същевременно, твърде силно сме завладени от своите настроения, чувства, идеи, мнения и вярвания -
погълнати сме от външни събития
и от непрекъснатата умствена и емоционална дейност вътре в нас.
Не осъзнаваме онзи, който стои зад всичко това, онзи, който усеща всичко случващо се“, казва Свагито Лийбермайстер. Фокусирани навън, забравяме да погледнем навътре в себе си. Не виждаме същността си, забравяме индивидуалността си, не чуваме нуждите си и истинските копнежи на сърцето си.
Питам се дали не будуваме, за да намерим време за себе си и да се свържем с онези свои нужди, които отдавна пренебрегваме? Има ли нещо, от което сте се “отрекли” и което не ни дава мира и заради което не можете да заспите? Кое е онова, което иска да стигне до съзнанието ви и да го видите и чуете? Кое е онова, което не сте свършили за себе си и заради което не можете да се отпуснете в блажената прегръдка на съня и да заспите уморени и удовлетворени? Кое е онова, което не искате да видите дори в съня? Кое е това, което държите така силно, че не искате да стигне до вас, когато се отпуснете и заспите?
Упражнение за дясната половина на мозъка преди сън
Легнете и се отпуснете на леглото. Намерете позата, в която тялото ви се чувства в покой. Нека ръцете бъдат до торса, а краката “отключени” (не един върху друг). Усетете как тялото ви натежава и потъва в леглото. Сега се съсредоточете върху главата и вижте мислите си като профучаващи коли по магистрала. Не ги следвайте. Просто ги наблюдавайте. Когато “трафикът” намалее, насочете погледа си встрани от магистралата. Там има гора. Мислено отидете в нея. Представете си как се разхождане в тази гора, докато стигнете полянка с красиви и уханни диви цветя. Чуйте птиците, които пеят. Постепенно слухът ви ще различи ромон на вода. Последвайте този ромон, докато стигнете до реката. Седнете на брега и я наблюдавайте. Водата е мътна. Продължавайте да я гледате. Вижте как тя започва да се избистря. Останете да я наблюдавате дотогава, докато водата стане искрящо чиста.
Приятни сънища!
Борянка БОРИСОВА, психолог
