Допреди две години гръбначно-мозъчната стимулация се финансираше за лечение в чужбина. От около две години методът е достъпен и в България. За първи път у нас бе приложен в УМБАЛ “Св. Иван Рилски”. Така нареченият “пейсмейкър за болка” или “пейсмейкър за гръбначен мозък” бе приложен от неврохирурга проф. Красимир Минкин - ръководител на Центъра по епилептична и функционална хирургия, и екипът му, който извърши първите имплантации.
Визитка♦ Проф. д-р Красимир Минкин е възпитаник на Медицинския университет в София. Освен в УМБАЛ “Александровска” и в УМБАЛ “Св. Анна”, специализира хирургия на епилепсията и функционална неврохирургия в Париж и в Марсилия (Франция). През 2007 г. се връща в България и участва в създаването и развитието на Центъра за функционална неврохирургия в УМБАЛ “Св. Иван Рилски” в София, като обединява неврохирурзи, невролози, неврорадиолози и невропсихолози в мултидисциплинарен екип, посветен на хирургия на епилепсията. През 2011 г. екипът осъществява първата имплантация на система за дълбока мозъчна стимулация при дете с дистония, а през 2013 г. - първата имплантация на дълбоки електроди за болестта на Паркинсон. |
- Проф. Минкин, навършват се две години от първите в България имплантации на „пейсмейкър за болка“, които извършихте в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Проследявате ли пациентите? Как се чувстват те?
- При повечето ефектът е добър и намалението на болката е средно с 60%, а при някои пациенти с над 80%. Гръбначно-мозъчната стимулация с цел лечение на хроничната болка беше осъществена при 12 души - поравно мъже и жени, като средната им възраст бе около 60 г.
- Много или малко е това?
- Това са сравнително малък брой пациенти, като се има предвид, че ние сме водещият център за имплантации на невростимулатори в България. Причината е липсата на информираност сред пациенти и лекари за възможностите на този метод. Най-важно е запознаването на лекари невролози с възможностите на гръбначно-мозъчната стимулация да намалява невропатната болка, която обикновено се влияе трудно от медикаменти. Вече представихме метода на различни неврологични форуми и се надяваме информацията да достигне до повече колеги невролози.
- След две години може ли да се каже при кои пациенти ефектът е по-голям и има ли значение полът, възрастта или видът на болката?
- Резултатите са строго индивидуални и не могат да се обобщят. Трудно можем да направим генерални изводи от 12 души. Затова преди постоянната имплантация пациентът носи временно устройство, за да се отчете какъв би бил резултатът при всеки индивидуално.
- Какви пациенти са подходящи за този тип интервенция?
- Пациентите, които са показани за гръбначно-мозъчна стимулация, са с невропатна болка, при които обезболяващите медикаменти вече не постигат желания ефект. Най-често това са хора след неуспешни гръбначни операции, прекаран херпес зостер или регионална болка с неясен произход. Броят на евентуалните кандидати вероятно е хиляди, но поради различни причини до такава интервенция достигат само 1-2% от подходящите пациенти. В САЩ настоящата честота на гръбначно-мозъчните стимулации е около 80 на 100 000 население, тъй като ефективността на метода е добре позната. В света всяка година се имплантират около 15 000 подобни устройства.
- Да припомним същината на метода. Какво и къде се имплантира? Колко време трае операцията?
- Гръбначно-мозъчната стимулация представлява имплантиране на електрод над гръбначния мозък, като това се осъществява през игла и прилича на анестезията, която се прави при раждане, с тази разлика, че не се инжектира медикамент, а се пуска високочестотен ток по тънък електрод. Операцията за имплантиране е с много малък разрез в поясната област, с локална анестезия и отнема около 1 час.
- Какъв е възстановителният период?
- Пациентът е с външен стимулатор в специален колан за около 7 дни, което позволява оценка на обезболяващия ефект и решение дали да се пристъпи към имплантиране на постоянен стимулатор. Той прилича на пейсмейкърите на сърце. Възстановителният период е много кратък, а престоят в болница е 3 дни. Пациентите се изправят веднага след имплантирането на електрода, тъй като интервенцията е минималноинвазивна и под локална анестезия. Методът се използва за лечение на хронична, невропатна болка в гърба, кръста, краката, най-често възникнала след травми на гръбначния стълб или гръбначна хирургия.
- По специален начин ли се програмира устройството?
- Всяко от устройствата може да се програмира самостоятелно от пациента и той да контролира подаваните импулси. Методът е лесен за приложение и е достъпен в България, което ни нарежда до развитите страни. Както споменах, липсата на достатъчно информираност е причина за недостатъчното насочване на пациенти за преценка и за евентуална имплантация.
- Болката спира ли напълно, или все още има необходимост от прием на медикаменти?
- Обикновено болката намалява, но не спира напълно. Имплантираното устройство обаче, позволява намаляване на приема на лекарства за обезболяване.
- Може ли силната болка да се върне отново и ако това се случи, какво трябва да се прави?
- При 10% от пациентите не се наблюдава достатъчен ефект от гръбначно-мозъчната стимулация и тогава стимулаторът не се имплантира. Рядко се наблюдава изчерпване на ефекта от вече имплантиран стимулатор.
- Подчертахте, че хората нямат достатъчно информация. Къде да отиде пациентът, какво направление да вземе?
- Нашият екип включва невролози, неврохирурзи и психолог, и всеки пациент, който страда от хронична болка, се преценява от този екип. Желаещите да получат информация за метода може да се свържат с нас чрез регистратурата на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“.
- Здравната каса поема ли стойността на имплантацията на устройството?
- Здравната каса заплащаше изцяло метода през 2022 г., почти изцяло през 2023 г. и вероятно отново ще покрива разходите напълно от началото на 2025 г.. Устройствата са със зареждаща се батерия, която издържа от 16 до 25 години. Подмяната на батерията се налага след този дълъг период, трае 20 минути и се плаща от НЗОК.
Мария ИВАНОВА
