Д-р Даниела Меджидиева: Тиреоидит на Хашимото върви с вестибуларни нарушения

Д-р Даниела Меджидиева, д.м., е специалист по отоневрология, аудиология и професионални болести. Началник е на отделението по УНГ и отоневрология в Университетска болница „Св. Иван Рилски”. Прилага нови методи за диагностика – нов тип стабиометрично изследване tetrax с компютърен анализ и диагностика на отоневрологични заболявания.  
 
- Д-р Меджидиева, с какви заболявания и нарушения в организма се занимава отоневрологията?
- Отоневрологията е междинна специалност, касаеща специалисти от областта на УНГ (уши, нос, гърло), неврология, неврохирургия. За да се практикува тази подспециалност, е нужен сертификат за високоспециализирана дейност, на базата на който може да се прилагат методи за изследване, лечение и т.н. Тази медицинска област касае на първо място симптома световъртеж. Казвам симптом, защото световъртежът може да бъде проява на много и различни заболявания.
Това усещане може да бъде както болестно, така и чисто физиологично. В смисъл, това е реакция на вестибуларния апарат да се намести в околния свят и човекът да се адаптира. Т.е. след лек световъртеж състоянието да се възстанови. Такова усещане се получава например ако се въртим на въртележка, при спускане със ски на някой завой и други подобни. Но това са натоварвания на вестибуларния апарат, за които организмът е пригоден и ги преодолява, защото, образно казано, вестибуларният апарат е един датчик. Той има ролята да засече неправилно подадените сигнали от околния свят, да ги преработи в неговата софтуерна програма и ако всичко е наред, няма световъртеж. Ако обаче някъде по пътя на тази софтуерна програма на вестибуларния апарат има грешка, човек се оказва със световъртеж, който не може да се възстанови.

- И какво се случва тогава, какво следва?
- Тогава вече започват болестните състояния като форма на световъртеж. На първо място
 
заболяванията на ушите,
 
най-вече на вътрешното ухо, където е разположен периферният орган на равновесието. Той започва от вътрешното ухо през мозъчните стволове и отива до централните отдели на мозъка. Ако се появи проблем където и да е по тази верига, възникват световъртежи и съответните заболявания. Отделно от това световъртеж може да възникне след различни травми на главата, като в случая много зависи къде е локализацията на травмата. Той може да е следствие и на множество съдови заболявания, най-вече касаещи т.нар. хронична вертебро-базиларна недостатъчност, както и промени в шийния сегмент на гръбначния стълб. Може да бъде следствие на метаболитни заболявания, касаещи най-вече липидния профил. Може да се дължи на хормонални нарушения на щитовидна жлеза, на хипофизна жлеза и много други. А също на сърдечносъдови и някои кръвни заболявания – като се започне от анемиите и се стигне до злокачествените левкози. И не на последно място световъртеж може да възникне заради интоксикации както с химични елементи, така и с медикаменти. Има ототоксични медикаменти, а според някои от проучванията аспиринът, хининът и някои антибиотици също могат да отключат такова нарушение.

- Световъртежът ли се лекува в такива случаи или основното заболяване, което го предизвиква?
- Аз ненапразно казах, че световъртежът е симптом, а не заболяване. За съжаление в медицинската практика много често се говори за т.нар. мениероподобен синдром. Това не е заболяване и не включва абсолютно нищо като съдържание. Защото в зависимост от това къде е увреждането, дори в самия вестибуларен апарат, имаме различни нозологични единици, т.е. наименования на заболяванията. Освен това, както вече споменах, той може да е проява на друго заболяване. Може да е следствие. Една
 
хипертонична криза почти винаги провокира световъртеж
 
При 90% от пациентите с хипертония е така.

- И когато се преодолее хипертоничната криза, той ще изчезне?
- Може и да не изчезне, защото хипертоничната криза е възможно да удари вестибуларния апарат по-трайно и да отключи заболяване. Освен това остри промени в хормоналния статус при някои заболявания, например при тиреоидит на Хашимото, почти винаги вървят ръка за ръка с вестибуларните нарушения. Имайте предвид и това, че много често имаме първоначално заболяване на вестибуларния апарат и на базата на него откриваме неподозирано Хашимото. Посочвам ви най-банални случаи.

- Т.е. от това, което обяснявате, лечението е комплексно?
- Комплексно е, да. Проблемът е там, че ние, лекарите, много се диференцирахме. А човешкият организъм е едно цяло и всичко трябва да се лекува съвкупно и комплексно. Всичко трябва да се съобрази, за да може да се получи крайният резултат.

- В какво се изразява т.нар. субективен шум?
- Субективният шум или т.нар. тинитус-синдром е заболяването на нашия век. В момента в света работят много научни екипи с цел първо да го класифицират. Защото неговата гама на етиологични фактори е още по-голяма, отколкото заболяванията на вестибуларния апарат. Затова тинитус-синдром може да бъде отключен както от съдови аномалии и спазми, така и от куп други известни и неизвестни заболявания. Затова най-важно в това отношение е да се постави точната диагноза, за да има процент на успеваемост на лечението.

И второто, което е изключително важно както при шумовия синдром, така и при слуховите нарушения, това е ранната диагноза. Като се появи такъв симптом, пациентът веднага трябва да бъде изпратен при съответния тесен специалист. Защото това са сетивни нервни клетки, които умират до 72-ия час. След това много рядко, много индивидуално при някои пациенти можем да ги възстановим. Трябва да се започне много масирана терапия, за да има шанс да се възстановят.

- Прочетох, че прилагате и медикаменти от природен произход?
- Аз лично в моята практика използвам много билкови продукти, както и микроелементи. Научните групи по света са доказали, че определени дози - някои по-високи, някои по-ниски, имат отношение специално към тинитус-синдрома. Почти никога не става дума за монотерапия. Винаги се комбинират няколко медикамента. Относно вестибуларните нарушения е важно да се знае, че средният курс на лечение е три месеца. За шумовите синдроми е по-специфично. Защото не става дума за някакви остри заболявания, както при пневмония примерно, която можем да излекуваме за две седмици. При някои остри форми може да се постигне, но повечето са хронично-рецидивиращи и се прилагат по-дълги курсове на терапия.

- Биха ли се появили усложнения, ако не се лекуват тези състояния – световъртежът и тинитус-синдрома?
- Възможно е. Имайте предвид, че специално за вестибуларните нарушения диагностиката е изключително важна. Защото на първо място нашата задача при едно отоневрологично изследване е да отхвърлим етиологичния фактор като обемен процес. Става дума за тумори, за някакви други процеси, заемащи пространства в мозъчните структури, откъдето могат да се отключат вестибуларните кризи. Така че първо мислим за най-лошите заболявания, при които вестибуларните нарушения може да са вторична изява, и затова всеки път проследяваме определени диагностични критерии, за да сме наясно. В това отношение държа да изтъкна, че е много важно да се използват обективни методики за диагностика. Това ще рече инструментални изследвания – компютърни програми, специални платформи за изследване на равновесието. А също и т.нар. видеонистагмографи, които да обективизират състоянието на вестибуларния апарат, за да можем да направим обективна съпоставка и да дадем отчет какво сме постигнали при последвалото лечение.
 
Яна БОЯДЖИЕВА, в. Доктор