Защо е толкова важна ролята на щитовидната жлеза за нашия организъм? Какво е необходимо за нейното функциониране? Какви са основните разлики между двете автоимунни заболявания на жлезата - Базедова болест и автоимунен тиреоидит? Кои са рисковите и предразполагащи фактори за възникване и развитие на тези две заболявания? Какво е правилното поведение и на лекарите терапевти, и на болните? 

Отговор на тези и още въпроси вижте в интервюто с д-р Донка Атанасова - специалист по вътрешни болести и ендокринология. Има 37 години лекарски стаж по специалността и над 30 години преподавателски опит като главен асистент в Медицински факултет на Тракийския университет - Стара Загора, Клиника по ендокринология.

- Д-р Атанасова, защо е толкова важна ролята на щитовидната жлеза и какви необходими условия са нужни за нейното функциониране?

- Щитовидната жлеза е ендокринна жлеза и както всички знаем, се намира в областта на шията. Тя регулира много, и то важни функции в нашия организъм, свързани с регулацията на енергийния метаболизъм, с температурата на тялото, която, както знаем, трябва да се движи в строго определени граници.

Щитовидната жлеза отговаря за обмяната, за енергийния метаболизъм на клетката, за синтеза на протеините. Просто нейните функции са толкова много, че не могат да се изброят. Но това, което трябва да се отбележи, е, че тя не може да се справя с всичко сама, има си партньори, тъй като всичките й действия са много отговорни и се осъществяват на клетъчно ниво. За да осъществи всички тези свои задачи и функции, тя трябва да се свърже със своя рецептор, който се намира в ядрото - най-важната част на клетката.

Ето тук тя се среща и върши своите задачи заедно с витамин D, с естрогените, с кортизола, с много други хормони. Така че жлезата е зависима от тях. 

Което означава, че всички останали хормони трябва да са в нормална оптимална стойност и добре регулирани. Ето това са необходимите условия, за които ме питате. Затова, когато търсим причината за някакво нарушение или болест в щитовидната жлеза, ние поглеждаме и другите хормони.

По тази причина и диагностиката е много трудна. Когато преглеждаме жлезата, оценяваме и поставяме диагнозата й, трябва да имаме предвид две неща: първо, дали има промени в нейната структура, което се установява с ехограф или с клиничен преглед. И второ - да кажем дали има отклонения в нейната функция. 

Оценката на функцията на щитовидната жлеза от своя страна включва оценка и на останалите хормони, търсят се отклонения в други причини, извън щитовидната жлеза, които пречат на нейната нормална дейност. Има значение дали болният не страда от анемия, т.е. важно е серумното желязо да бъде в границата на нормата. Тук, както се досещате, опираме и до хематолозите, тъй като трябва да се установи хематологичният статус 

Това показва колко зависими и свързани са нещата. Не може да се поставя диагноза на базата само на някакви изследвания.

- Какви изследвания са необходими за тази цел? И кой трябва  да ги предпише?

- За да стане ясно, ще кажа, че ние, специалистите, трябва да знаем дали всички микроелементи са налице и какво е нивото им. Най-важен е селенът, защото йодът не може да се синтезира в хормон без присъствието на селен.

Вторият важен микроелемент е магнезият, третият е витамин D (истината е, че има много голям дефицит на този микроелемент във всички нас), продължаваме с витамин В12, който е свързан с кръвта също. Въобще, за да оценим дали всичко е наред с щитовидната жлеза, използваме ехограф и определен брой изследвания. Затова е хубаво пациентите да идват при ендокринолога с един минимум от рутинни изследвания, които се правят от общопрактикуващия лекар.

Но на практика, за съжаление, не се случва така. Пациентите идват при нас без никакви изследвания и се започва едно протакане, ходене по лаборатории, удължава се процесът. Освен това съществува ограничаване на броя изследвания, които Касата посочва. А винаги, когато става въпрос за вземане на професионално решение, ние, специалистите, трябва да стъпим на факти, на изследвания.

6 храни, които буквално убиват нашата щитовидна жлеза

- Д-р Атанасова, какво е характерното за двете автоимунни заболявания на щитовидната жлеза - Базедовата болест и автоимунният тиреоидит?

- И двете заболявания са автоимунни, но имат много големи различия помежду си. Базедовата болест например засяга 40-50-годишни, предимно жени. Втора особеност на Базедовата болест е, че тя често се отключва след някакъв стрес с давност 6 месеца до 1 година. Третата особеност е, че Базедовата болест засяга активно много органи и системи. Пациентът с Базедова болест сам ще потърси лекаря, защото не се чувства добре. Докато при автоимунния тиреоидит отклоненията се откриват случайно при преглед по друг повод.

- Какви са проявите на Базедовата болест, а също и на автоимунния тиреоидит?

- Първо, те са от страна на сърдечносъдовата система, които се изразяват в ритъмни нарушения, ускоряване на сърдечната честота с над 100-120  пулс. Това ускоряване може да е на пристъпи, но по-често е постоянно. При по-възрастните пациенти пък има систолна аритмия, т.е. прескачане на сърдечните удари.

Изобщо от страна на сърцето се появяват симптоми, които плашат пациентите и ги карат да търсят активно лекарска помощ. Освен това кръвното налягане започва да се колебае, и то в голяма амплитуда, болните слабеят, цялото тяло трепери, страдат от безсъние, изпитват и емоционално страдание. 

Д-р Донка Атанасова

Характерното за автоимунния тиреоидит е, че засяга младата възраст, дори юношеската. И, както казах, отклоненията се откриват случайно при преглед. Относно симптомите - при момичетата започват менструални нарушения, те започват да пълнеят, да се чувстват изморени. Едни такива дискретни симптоми, които някак си остават скрити за околните, пък и самият пациент не ги усеща като болест. 

И още една голяма разлика да посоча между двете заболявания: с правилно и навременно лечение болните с Базедова болест за година и половина влизат в клинична ремисия, т.е. овладяваме клиничната картина, стига се дори до излекуване и после, в бъдеще може да не се повтори тази активност.

Докато при автоимунния тиреоидит не е така. Друга съществена разлика - при автоимунния тиреоидит не се засягат очите, докато при Базедовата болест има нарушения от страна на зрителния анализатор. Т.е., ако се включи и очната патология, нещата вече се усложняват. Има и други разлики, в т.ч. и в параклиничните изследвания.

- Какви са рисковите и предразполагащи фактори за тези две автоимунни заболявания?

- Автоимунните заболявания са доста и са свързани предимно с пола, с прекарани инфекции, с токсични фактори от околната среда, с интоксикации с тежки метали. Ще обърна внимание, че интоксикацията с тежки метали е една от важните предпоставки за увреждане. А те, олово, живак и други, идват от много храни. Ето пример: препоръчваме да се консумира много често риба, но не си даваме сметка откъде идва тя.

Хроничните възпалителни заболявания също могат да доведат до увреждане на щитовидната жлеза, защото хроничното възпаление активира имунната система, като се започва от храносмилателната система. Некачествената храна, стресът, напрежението, всичко това уврежда храносмилането.

Акцентирам на този момент, защото лигавицата на храносмилателната система има много задачи. Освен да резорбира хранителните вещества тя предпазва от вредните микроорганизми, които влизат чрез храната в организма. А когато е възпалена чревната лигавица, в кръвта започват да влизат субстанции и от хроничното възпаление, и от несмляната храна.

Те започват да дразнят имунната система и тя става много активна и агресивна. Затова храносмилателната система трябва да е много здрава, а точно тук е слабото ни място, особено при децата. Затова отговорът на въпроса защо този автоимунен процес се отключва в пубертета и в млада възраст е, че точно тогава се случват тези нарушения в храненето.

Разбира се, многото генетични фактори и фамилната предразположеност също имат значение. В млада възраст има значение и нарушеният баланс на хормоните, особено при доминиране на естрогените, това е важно да се каже. Хиперестрогенимията също е свързана с храненето, както и с много други фактори.

В списъка на рисковите и предразполагащи фактори влизат също така тютюнопушене, алкохол, нередовен сън и почивка, злоупотреба с лекарства. Много са причините, които активират имунната система, за да се стигне до това автоимунно заболяване.

Нелекуваната щитовидна жлеза може да причини инфаркт и инсулт!

- Д-р Атанасова, казахте, че успешно овладявате симптомите на Базедовата болест, за да се стигне до ремисия. А какво постигате с лечението при тиреоидит на Хашимото?

- Това е още една от разликите между двете атоимунни заболявания. Автоимунният тиреоидит е хронично заболяване, което минава през различни фази. Тези фази преминават една в друга и никой не може да каже дали и колко време ще бъде така.

Ето кои са фазите: фаза на повишена функция на жлезата, която наподобява Базедовата болест; фаза на нормална функция, когато няма никакви отклонения в щитовидната жлеза, но има много високи титри на антитела, и трета фаза е фазата на придобития хипотиреоидизъм.

Именно тази фаза най-много обхващаме в клиничната практика. Да обясня накратко: щитовидната жлеза е била атакувана с години незабелязано и в един момент започва вече да нарушава своята функция. Т.е. не може повече да синтезира хормоните си и се стига до по-тежки клинични изяви.

Точно в този момент вече се появяват затлъстяването, косопадът, сухата кожа, забавеният пулс, запекът и какво ли не още. И, разбира се, лечението тук е заместително. Щом ги няма хормоните на жлезата, ние ги даваме отвън и ги контролираме, но това е лечение за цял живот за разлика от Базедовата болест. 

Безсънието е един от най-важните предразполагащи фактори

Конкретни съвети към пациентите с тези две автоимунни заболявания: На първо място, да се промени начинът на живот, като се вземат предвид предразполагащите фактори, които биха могли да отключат заболяването. 

“Стресът, разбира се, няма как да го избегнем, защото всички живеем в ежедневие на напрежение, но поне да се избягват вредностите - тютюнопушене, алкохол, нередовен сън. Тук е мястото да кажа, че безсънието е един от най-важните предразполагащи фактори. Сънят е даден физиологично на човека и на всички системи да се възстановяват. Ако е нарушен, не може да се случи възстановяване. Ще ви дам пример със сънната апнея, на която доскоро никой не обръщаше внимание.

А се оказа, че вече се лекува и след като овладеем този проблем, се подобряват и много други хронични заболявания: кръвното налягане се нормализира, жизненият тонус се подобрява; нарушената функция на много органи и системи също се подобрява. Затова, ако има нарушения в съня, трябва да се вземат мерки навреме, като се търсят причините за това. Аз лично съм много против включване на антидепресанти и тази химия, която се прилага дори при най-леките неврастенични оплаквания и безсъние. Тъй като антидепресантите объркват нас, ендокринолозите, защото регулацията е от централната нервна система и нещата вече се овладяват трудно. Затова този съвет е много важен: да се обръща внимание на съня, на почивката, да се избягват  вредностите: тютюнопушенето, алкохола, злоупотребата с лекарства и т.н. И не на последно място, разбира се, да се обръща внимание на правилната храна. Всички продукти, съдържащи кристална захар и глутен, са вредни”, допълни лекарят.

Особености в лечението на придобития хипотиреоидизъм

“При някои пациенти със заместителна терапия можем да успокоим симптомите, които са се появили. Но при други, въпреки нашето лечение, въпреки че изследванията са в нормата, пациентите не се чувстват добре, качеството им на живот не е добро. Това означава, че не сме адекватни в терапията. И въпросите към терапевта са: какво може да се направи в тези случаи, защо пациентите, въпреки заместителното лечение, продължават да пълнеят? Защо, въпреки че изследванията им са в норма? Нашата цел е чрез хормоналната заместителна терапия да вкараме в референтни граници всички контролиращи хормони. Но ето че има въпроси, които възникват: пациентите не се чувстват добре, споделят, че се изморяват, напълняват, косата капе, един куп симптоми.

Аз се опитвам да намеря отговор, като при моите пациенти изследвам Т3-хормона, но съм издействала да се изследва и т.нар. обратен Т3. А виждам съобщение на проф. Лозанов, че и той вече обръща поглед към т.нар. обратен Т3-хормон. Това обаче са платени изследвания, които се правят в Германия, поне засега. Аз обаче, както споменах, съм издействала в Стара Загора в нашата лаборатория за пациентите, които имат възможност да се изследват, да го направят. В тази връзка искам да изтъкна, че пациентът трябва да сътрудничи на терапевта в целия лечебен процес, всичко да се обсъжда заедно с лекуващия лекар, за да знае пациентът какви са възможностите в негова полза. В случая той знае, че ще похарчи пари, но ще има отговор на това, което го притеснява”, обясни специалистът.

Яна БОЯДЖИЕВА