Ендокринологът д-р Ина Симеонова завършва Медицинския университет в София през 2012 г. Специализира и взема специалност “ендокринология и болести на обмяната” в Университетската болница по ендокринология “Акад. Иван Пенчев” в София, а от юни 2019 г. е част от екипа на Университетска болница “Софиямед” и ДКЦ “Софиямед” - Люлин.
Половината от хората имат възли на щитовидната жлеза
Притежава широки познания и точна преценка в диагностиката и лечението на захарен диабет, метаболитен синдром, тиреоидни и паратиреоидни заболявания, заболявания на хипоталамо-хипофизарно-надбъбречната ос. От началото на 2020 г. е консултант по ендокринология на в. “Доктор”.
Разговаряме с д-р Симеонова за най-честите заболявания на щитовидната жлеза - тиреоидит на Хашимото и нодозна струма (възли).
- Д-р Симеонова, какво ви привлече към ендокринологията?
- Интересът ми към тази специалност е още от студентските години. Пък и доста мои близки имаха ендокринологични проблеми. Може би това натежа да избера тази специалност.
Наистина, почти няма семейство в България, в което да не се намери човек с ендокринно заболяване. Особено зачестиха в последно време заболяванията на щитовидната жлеза. Най-разпространени от тях са тиреоидитът на Хашимото и нодозната струма (възлите на щитовидната жлеза).
- Какви са симптомите на тиреоидита на Хашимото?
- Могат да бъдат много различни, зависи от функцията на щитовидната жлеза. Ако функцията е намалена, най-често пациентите се оплакват от косопад, суха кожа, умора, безсилие, сънливост, наддаване на тегло, чувство за студ, паметови нарушения, депресия.
Обратно, когато функцията е повишена, пациентите имат сърцебиене, отслабване, изпотяване, безсъние. Голяма част от хората имат тиреоидит на Хашимото с напълно нормална тиреоидна функция и нямат никакви оплаквания.
- Защо е така разнолик тиреоидитът на Хашимото, защо може да се преминава от хипо- в хиперфункция?
- Неслучайно заболяването е наричано “великият имитатор”. Точните причини за това обаче не са доказани категорично. Все пак преминаването от хипо- в хиперфункция или обратно би могло да се дължи на повишено напрежение и стрес, недостиг или излишък на йод или някакви инфекции на носоглътката, съзъбието или горните дихателни пътища.
- С какви изследвания се установява това заболяване?
- Един от най-важните критерии за поставяне на диагноза е позитивен тест за антитела, тъй като тиреоидитът на Хашимото е автоимунно заболяване. С помощта на модерните ехографски апарати поради характерната си ехографска картина заболяването също може да се диагностицира.
Ехографията на щитовидната жлеза е изследването, което може да ни наведе да мислим за хашимото и когато заболяването е в началния си етап на развитие. Тогава препоръчваме на пациентите да изследват антитела и тиреоидни хормони.
- Как се отразява заболяването на развитието през пубертета, тъй като доста момичета имат тиреоидит на Хашимото?
- Ако се открие в по-ранна възраст, се следи функцията на щитовидната жлеза, тъй като за правилния растеж и развитие е необходимо достатъчно количество тиреоидни хормони, тоест функцията да бъде еутиреоидна.
Д-р Ина Симеонова
Така че периодично трябва да се контролират хормоните, най-общо TSH (тиреостимулиращият хормон). Ако той е в норма, не би трябвало да има проблеми в развитието на подрастващите с хашимото.
Много е важно да се знае, че има различни таргети на TSH в различните възрастови групи. Например едно момиче на 20 - 25 г., което тепърва мисли за деца, трябва да поддържа нивото на този хормон в рамките на 2-2,5 mU/l.
Съвсем друг е таргетът при пациенти над 60 - 65-годишна възраст. При тях можем да допуснем TSH да е около или дори над горната референтна граница. Като задължително трябва да се вземе предвид дали имат придружаващи сърдечносъдови заболявания, сърдечносъдови рискови фактори, остеопороза.
- Какво се случва с организма, когато не се приемат хормони и не се регулира хормонът TSH?
- Тиреоидните хормони участват в енергийния метаболизъм и регулират жизненоважни процеси в организма, затова ако функцията на щитовидната жлеза не е в таргетните нива, биха се появили много от симптомите, които вече споменах.
За бременните е изключително важно да поддържат TSH в референтните граници за съответния триместър от бременността. Особено в първия триместър, когато плодът изцяло разчита на майчините тиреоидни хормони, за да се развива нормално. Те са необходими за развитието на мозъка и мозъчната кора на плода.
6 храни, които могат да увредят щитовидната жлеза
Поради това е важно още с установяването на бременността заедно с другите регулярни изследвания акушер-гинеколозите да пускат изследване на този хормон и ако има проблем, той да бъде адекватно контролиран. Ако жената знае, че има проблем с щитовидната жлеза, ако е приемала левотироксин или ако е имала операция на жлезата, преди да забременее, то е наложително да се консултира с ендокринолог.
- Съществува ли обостряне на симптомите на заболяванията на щитовидната жлеза през студените месеци, през зимата?
- Пациентите с хипотиреоидизъм (намалена функция на щитовидната жлеза) обичайно се оплакват, че им е по-студено, те са по-зиморничави. А през зимата тези симптоми се засилват. Това е причината през зимата тези пациенти да търсят по-често ендокринологична консултация.
- Какво представлява нодозната струма?
- Това са възлите на щитовидната жлеза. Много от пациентите не знаят, че имат възли, защото те рядко дават симптоми. Оплаквания се появяват, ако възелът е много голям. Тогава може да започне да притиска или да създава дискомфорт при преглъщане
Понякога пациентите сами забелязват подуване в шийната област.
- Непременно ли трябва да се оперират възлите?
- Преценява се според ехографските характеристики на възела. С ехография може да се разграничи до голяма степен дали този възел е доброкачествен или има съмнителни характеристики за злокачественост. Когато е доброкачествен, достатъчно е да се проследява дали нараства с регулярно ехографско изследване.
А на възлите, които изглеждат малигнени, трябва да се направи тънкоигленна пункционна биопсия, при която се взима материал от възела и се праща за цитологично изследване. Ако се установи, че възелът е злокачествен, пациентът трябва да се оперира. В противен случай оперативното лечение не е задължително.
- Какво най-често съветвате своите пациенти със заболявания на щитовидната жлеза?
- Да си правят редовно изследване на тиреоидни хормони и регулярни ехографски прегледи. Храненето и двигателният режим също са изключително важни неща за нашите пациенти.
- Какъв хранителен режим препоръчвате на пациенти с хашимото, защото част от тях се придържат към палеодиета и безглутенова диета?
- Да, модерно е пациентите с хашимото да спазват безглутенова и палеодиета. Няма сигурни научни доказателства за ползата от такива хранителни режими. Но задължително препоръчвам да ограничат приема на пакетирани храни, чипсове, снаксове, вафли.
Важно е да ядат прясна храна, повече плодове и зеленчуци. Няма специфична диета за този вид заболяване, която да го излекува. Необходимо е разнообразно и балансирано хранене, при което да се приемат всички нутриенти, и то в достатъчни количества. И, разбира се, пациентите да увеличат двигателната си активност, да се захванат с някакъв спорт, който да им доставя удоволствие.
Мара КАЛЧЕВА
