Д-р Камен Данов, д.м., е специалист по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия, абдоминална ехография. Д-р Данов е началник на отделение в УМБАЛСМ „Пирогов. Работил е в УМБАЛ „Св. Иван Рилски” и в болница „Александровска”.
Завършва Медицински университет-София с отличен успех и пак там специализира гастроентерология. Преминал е курсове по гастроинтестинална ендоскопия в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ” и Университетска болница „Лозенец”.
Преминал е курсове и специализации по абдоминална ехография в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ”, „Александровска” и „Шън Жън”, Китай. Защитил е дисертационен труд в областта на хемостазата при чернодробна цироза.
Член е на Българското дружество по гастроентерология с гастроинтестинална ендоскопия; на Европейското дружество за изследване на черния дроб; на Българската асоциация по ултразвук в медицината. Автор е на множество научни и научно-популярни статии.
Темата на днешния ни разговор е постковидните усложнения в областта на гастроинтестиналния тракт и черния дроб. Акцентът е зачестилите напоследък случаи на кървене от стомаха.
- Д-р Данов, в интервю за нашето издание преди повече от година посочихте като най-често усложнение на ковид кървенето от стомаха. Каква е ситуацията към днешна дата?
- Като цяло, картината относно заболеваемостта и проблемите, пряко свързани с всичките щамове на инфекцията SARS-CoV-2, не се е променила. Единственото развитие на ситуацията бих казал е, че се появиха нови състояния. В смисъл, с намаляването на заболеваемостта започна да се повишава броят на пациентите, които са в процес на екстубиране от реанимациите.
От една страна това, което наблюдаваме, е широката профилактика с различни медикаменти, които имат антиагрегантно действие, най-често става въпрос за аспирина. Освен това, все повече се увеличава и броят на хората, които отдавна са преболедували инфекцията, или са били ваксинирани и не са я преболедували, които обаче също прилагат този тип профилактика, с цел превенция на тромботични състояния.
- Предполагам самоволно прилагат такава профилактика?
- Някои самоволно, други – след като им е предписана от лекар. Проблемът е, че приемат антиагрегант по-дълго време, без да вземат гастропротектор, т.е., препарат, който да пази стомаха. А продължителният прием на такъв антиагрегант, който, разбира се, дразни стомаха, води до по-голям риск от кървене от гастроинтестиналния тракт. Но веднага бързам да кажа, че този тип пациенти не са намалели, просто профилът им е по-различен. А именно – по-голям брой здрави хора или пациенти, които отдавна са преболедували коронавируса. И което е важно, те не проявяват тежките усложнения.
Може да имат признаци на постковид или така наречения лонгковид синдром, но толкова. Проблемът е, че при такива пациенти по-често се наблюдава кървене, именно защото прилагат профилактика с антиагрегант. Т.е., това не са увредените пациенти от самото начало на пандемията, на предишната и по-предишната вълна в ковид-отделенията с активна инфекция, които получаваха и това усложнение – кървенето.
Продължавам с появата вече и на друг тип пациенти, които са в много тежко състояние. Става дума за болните, които са интубирани преди време за по 3-4 месеца. При тях се наблюдава и един особен вид нарушаване на кръвосъсирването, на фона всъщност на едно септично състояние. Тези пациенти са развили различни усложнения на атипична пневмония, на вирусна пневмония с наслагване на бих казал, най-разнообразни бактериални инфекции.
Пациенти, които дълго време са били на апаратна вентилация и сега вече са в процес на екстубиране. Става въпрос за пациенти, които са трахеостомирани, т.е., поставена им е постоянна трахеостома, за да минават на различни режими подпомагащо дишане. Което означава, че тези болни дишат донякъде самостоятелно, но се налага апаратът да подпомага техния обем на дишане.
Това е процес, който използват анестезиолозите с цел да се премине в един момент на спонтанно дишане и тези пациенти да бъдат екстубирани. При тези пациенти наблюдаваме тежки състояния на кървене, които често не са свързани със стомаха, а предимно с дебелото черво. Нека поясня, че в случая говорим за тежки епизоди на кървене от подлежаща, налична отпреди това хемороидална болест, различни други състояния, обостряне или окриване за първи път на възпалителни заболявания на червата. Това са болест на Крон и улцерозен колит.
- Д-р Данов, а какво е псевдомембранозен колит?
- Да, трябва да обсъдим и псевдомембранозният колит, който е друго заболяване. Това е състояние, което е свързано обикновено с приема на антибиотици. Тук искам да наблегна на причинителя, той е т.нар. клостридиум дефисиле. Имайте предвид, че микробиомът, който се намира в червото, има много сериозна функция.
Киселините в стомаха са бич за всеки, но ето какво да направите!
Дълги години се смяташе, че това едва ли не са едни бактерии, които живеят в червото и подпомагат храносмилането. Оказва се обаче и се набират все повече материали и научни изследвания, които доказват, че нормалната функция на микробиома всъщност е свързана с контрола на инсулиновата резистентност. Т.е., диабетът също е състояние, което е свързано с патологични промени в микробиотата, с количеството и разнообразието на тези микроорганизми.
Със състоянието на микробиома са пряко свързани и атопичният дерматит, и астмата. Имайте предвид, че след прием на антибиотик естественият начин организмът да възстанови тези бактерии, които нормално живеят там, отнема 2 години. Може и да не сте чували, но те като бройка са 1 с 14 нули, представете си за какво количество става дума.
Да се върна на бактерията клостридиум, която живее нормално в червото, но в малки количества. За щастие, нейното патологично действие се спира от други микроорганизми, които условно можем да наречем добри. Когато обаче те започнат да намаляват, се разраства същият този клостридиум като количество. И тогава възниква клостридиална инфекция, която предизвиква псевдомембранозния колит, за който говорим.
Тук съм длъжен да отбележа, че допреди години се сблъсквахме само с няколко случая на година на псевдомембранозен колит. И когато идваше пациент с това заболяване, се събираха колегиуми, съответно студенти и специализанти, които се обучаваха.
Тъй като това е рядко състояние, да видят такъв пациент, да знаят как се лекува, да са наясно. Сега обаче честотата на това заболяване е такава, че буквално ежедневно се сблъскваме с клостридиална инфекция. А тя е особено тежка при пациенти, които се намират в реанимация на реанимационно лечение, тъй като там по обективни причини няма как да се изтегли и да не се прилага лечение с антибиотик.
Д-р Камен Данов
- Бихте ли коментирали последиците от коронавируса към днешна дата и за черния дроб?
- Ние имаме пациенти, които продължаваме да наблюдаваме и които възстановяват състоянието на черния дроб горе-долу за около половин година след преболедуване на инфекцията. Лекуваме ги по общ стандартен начин, като спазваме принципите на хепапротектиновото лечение. Т.е., такова, което подпомага черния дроб. И прилагане на лечение, което се използва при различни токсични или инфекциозни хепатити, като отделни медикаменти, които да провокират черния дроб да се възстанови.
Да допринесат за това чернодробната клетка да възстанови нормалната си мембрална функция и метаболитна активност. Т.е., спазваме този принцип и мисля, че лечението е успешно, тъй като горе долу най-дългият период, в който се наблюдава пълно възстановяване, както ви казах, обикновено е 6 месеца след преболедуването на инфекцията.
Наблюдаваме доста хора, поне в нашият център, на този етап около 700 човека, които са в такова състояние, с подобни усложнения. Може би чернодробните усложнения, когато са първични, т.е., когато са се появили и са свързани с инфекцията, са бих казал малко по-леки и лесни за лечение. Разбира се, проблемът с пациентите, които са хронично чернодробно болни (с чернодробна цироза, с автоимунни хепатити, с хронични вирусни хепатити) е по-сериозен.
При тях по-често наблюдаваме по-сериозно влошаване на заболяването, което налага по-активни мероприятия. Разбира се, при много тежко болните може да се стигне до по-бърза прогресия и изпадане в състояние на вече хронична чернодробна недостатъчност, което е животозастрашаващо.
- Какви са най-важните ви препоръки и съвети за това как да предпазваме стомашно-чревния си тракт?
- Това, което винаги съм казвал, е, че умереният начин на хранене при здрав човек е ключовият механизъм за запазване на състоянието и на функцията на гастроинтестиналния тракт. Един здрав човек трябва да се храни разнообразно, да има дни с по-разтоварваща храна. Ако 2-3 пъти в седмицата се храни с месо, да има дни, в които приема риба и постна храна. Да избягва пържената храна, особено месото (добре се знае за токсичните вещества в него).
7 вида болки в стомаха, които не трябва да пренебрегвате
И когато се налага да прави профилактика с различни лекарства, особено с тези, които имат негативни последици за стомаха, да се вслушва внимателно в съветите на своя лекар. Нужно е да приема профилактични средства и за стомаха.
Друг съвет: ходете пеша, ако не можете да спортувате. Едно прибиране пеша от работа, 8-10 хиляди крачки на ден дори спокойно ходене, са изключително благоприятни за организма.
- Да не пропуснем да припомним за злоупотребата с алкохол, който влияе както на стомаха и червата, още повече на черния дроб...
- Да, сега очакваме и Великденските празници, когато има повече почивни дни, когато близки, роднини и приятели, които дълго време не са се виждали, се събират на тежки трапези. Обикновено битовият навик на българина е отрупана маса с ядене и с алкохол. Доколкото е възможно, се въздържайте от злоупотреба, особено пък тези, които са постили.
Знаем, стана много модерно да се пости. Много страшна е една сериозна рестрикция и по количество, и по вид на храната, т.е., човек, който е гладувал месец и повече, защото много хора използват това и за редукция на килограми, на телесна маса, изведнъж да се нахрани обилно с тежка храна, с агнешко, с козунаци. Това е нещо ужасно пък за панкреаса – друг орган от храносмилателната система.
Захранването след пост трябва да се случи постепенно. Аз винаги съм давал за пример, че по-назад във времето на нашите баби и дядовци и по-скоро прабаби и прадядовци, е уважавано захранването със супа. През първите дни се е правела чорба от месо. Това го има в някои части на Гърция в момента, да се заговява, да се въвежда постепенно такава храна с леки яхнии, супи, докато чак на третия-четвъртия ден след започването на празниците се стига и до печеното агне. И, разбира се, умерено количество алкохол.
Яна БОЯДЖИЕВА
