Гастроентерологът д-р Весела Георгиева е от отделението по гастроентерология на верига частни болници в Пловдив. Д-р Георгиева е член на Българското дружество по гастроентерология и хепатология, на Българската асоциация по ултразвук в медицината.  

Защо е важно активното търсене и откриване на заразените с хепатит С? Какъв процент от болните не се лекуват и защо? Какъв е ефектът от безинтерфероновото лечение? Какви профилактични мерки биха ни предпазили от хроничните вирусни хепатити? Отговор на тези и още въпроси вижте в интервюто с д-р Весела Георгиева. 

- Д-р Георгиева, защо се налага активно търсене на заразените с хепатит С? Означава ли това, че много хора не знаят, че са заразени или са развили хронична инфекция?

- Да, счита се, че общо заразените с вирусен хепатит С в България са около 110 хиляди, като статистиката не е точна. Само около 5% от тях са подложени на лечение. Истината е, че много от болните не знаят, че са носители на вируса на хепатит С или че имат хронично чернодробно заболяване, тъй като болестта протича почти без симптоми едва до началото на по-сериозните усложнения. Т.е. до настъпване на цироза и  рак на черния дроб.  

- А как може да се осъществи такова активно търсене на заразените. Доколкото знам, в България няма скринингова програма за вирусните хепатити?

- Да, все още в нашата страна няма скринингова програма. С помощта на фармацевтичната индустрия са провеждани неколкократно кампании за изследвания, но това не е достатъчно. Мисля, че тук могат да се включат общопрактикуващите лекари, които, познавайки своя контингент от пациенти и провеждайки ежегодна профилактика, биха могли да изследват рисковите групи или да разпознаят хронична чернодробна болест.  Задължително е инфекцията с хепатит С да се търси активно при високорисковите групи. Такива са болните, които изискват чести кръвопреливания, на хемодиализа, венозните наркомани, хомосексуалните мъже, затворниците. 

Извън изброените групи всички хора, претърпели хирургични интервенции или преливане на биологични продукти преди 1992 г., е възможно да са заразени поради факта, че е липсвал диагностичен тест за хепатит С преди тази година. Накратко, скрининг на рисковите групи е необходим, независимо дали ще бъде осъществен със съдействието на спонсори, на фармацевтични компании или под  друга форма. 

При болните на хемодиализа нещата са по-лесни и ясни. Те целенасочено и периодично се изследват за вирусни хепатити и съответно се насочват за лечение. 

Проблемни групи от населението остават  наркоманите и затворниците, където липсва задължителният елемент на изследване. Самото изследване за хепатит С е всъщност кръвен тест и е общодостъпно в много лаборатории в цялата страна на цена от около 15 лв.

Д-р Весела Георгиева

- Може би и всички онези, които вече знаят, че са имали риск от заразяване, също трябва да споделят с личния лекар, да поискат да бъдат изследвани?

- Да, разбира се, това е двупосочен процес. Информираният пациент трябва да е активен и  да търси съдействие от личния си лекар или гастроентеролог. 

- Д-р Георгиева, вече казахте, че болестта протича почти без симптоми, докато не се появят усложненията, но все пак няма ли някакви предупредителни, първоначални признаци?

- Възможно е да има предупредителни признаци, но те са много неспецифични, поради което хората ги неглижират.  Много често след заразяване и развитие на остра инфекция оплакванията са грипоподобни - с отпадналост, с мускулни, ставни болки. При някои хора инфекцията протича с повръщане, с разстройство. Освен това, за разлика от хепатит А, пожълтяването на кожата при хепатит С е при много по-малък процент от болните. По тази причина те не търсят лекар. Искам да отбележа, че при много голям процент от болните - повече от 80, тази инфекция от остра преминава в хронична. Т.е. вирусът остава в организма на човек и в продължение на  десетки години води до необратимо увреждане на черния дроб. Крайната степен на това увреждане е чернодробната цироза. Когато тя се развие, се появяват и симптомите, които карат пациентите да потърсят лекар. За съжаление много голяма част от пациентите с хепатит С идват точно в този стадий, без да знаят, че са заразени. А вече със съвременните методи на диагностика, каквото е ехографското изследване (задължително за всички чернодробно болни), често се открива и първичен рак на черния дроб .  

- В какво се изразява съвременното лечение на хепатит С?

- Лечението на хепатит С се осъществява с т.нар. безинтерферонови режими. То е под формата на таблетки. За разлика от интерфероновото лечение безинтерфероновото е с много по-малко странични ефекти, има добра поносимост и е по-кратко. В зависимост от стадия на болестта лечението може да продължи два или три месеца, таблетките се приемат всеки ден. За да бъде отпуснато такова лечение от Здравната каса, е необходимо болният да попадне в гастроентерологично звено, където имат опит с  лечението на хронични вирусни хепатити. Преценява се какъв е стадият на болестта, какво е количеството на вируса в кръвта. Този вирус има различни варианти, наричат се генотипове. Извършва се и чернодробна биопсия, за да се прецени колко е увреден черният дроб. След това се изготвя нужната документация, с която пациентът кандидатства пред Здравната каса, за да се отпусне такова лечение. Целият този процес отнема няколко месеца. Искам да отбележа, че лечението е напълно безплатно за здравноосигурените болни, ако пациентът бъде одобрен, се  поема се на 100 % от Здравната каса.  

- От кого се одобряват пациентите, за да получат лечение?

- Първоначално това става от комисиите в Университетските болници на местно ниво, след което от експертни комисии към НЗОК в София.  Важно е преценката за лечение на всеки конкретен болен да е прецизна и гастроентерологът, който подготвя документацията, да е компетентен в тази сфера. Тогава няма отказ от лечение, т.е. всички болни, независимо от стадия на болестта, биват одобрявани за лечение. 

- Д-р Георгиева, моля ви да посочите интересни случаи от вашата практика. Или като обобщение?

- По-скоро мога да обобщя ситуацията в нашето отделение. Имаме болни с трансплантирани органи, по-конкретно - с бъбречни трансплантации. Те приемат лекарства, които много сериозно потискат имунната система. При наличие на вирусен хепатит приемът на тези лекарства крие риск инфекцията да се развие с по-бързи темпове и съответно по- скоро да доведе до чернодробна болест. Елиминирането на вируса на хепатит С позволи на колегите да  провеждат адекватно терапията за трансплантирания орган. Същото важи и за пациентите с онкологични заболявания, при които не е  възможно да се проведе химиотерапия при наличен вирус.  

Друг успех за нас са групата ни болни на хемодиализа, които успешно провеждат терапия, а тези, които приключиха, до момента нямат нова поява на вируса. Ползите за тези хора са, от една страна, че чернодробното увреждане спира, не напредва, от друга - те имат възможност да лекуват сериозни придружаващи заболявания. Най-благоприятна група за лечение са болните с леко чернодробно заболяване, младите хора, които за 2 месеца прием на лекарства елиминираха вируса. 

Затова акцентът на разговора ни е да говорим за активно издирване на заразените с вируса. Целта е до 2030 г. инфекцията с хепатит С в световен мащаб да бъде елиминирана. Нашата цел трябва да е откриването на възможно повече заразени. Чрез тяхното лечение ние  предпазваме и здравите. 

Идеята да алармираме обществото е в това да се повиши информираността за болестта и  пациентите да бъдат активни, защото когато един вирусен хепатит се открие навреме, лечението е по-кратко,  държавата изразходва по-малко пари. Изчислено е, че напреднала цироза на черния дроб, чернодробните трансплантации или лечението на рака на черния дроб изискват многократно повече средства.

- Смятате ли, че има шанс и вероятност да се въведе скрининг за вирусните хепатити?

- Доколкото ми е известно, Дружеството по гастроентерология работи в посока това да се случи. За провеждане на подобна скринингова програма се изискват средства. Има държави, от които можем да почерпим опит в това отношение.  

- Може ли макар и по-накратко да обсъдим и хепатит В - характерното за него?

- Процентът на заразени с хепатит В е по-голям в сравнение с хепатит С. Той освен по кръвен път  се предава и по полов път 

Затова препоръчваме на всички заразени да подложат на изследване и партньорите си, семействата си. Хепатит В много често също протича скрито, без оплаквания. И води до същите усложнения - чернодробна цироза, рак на черния дроб. Предимството спрямо хепатит С е това, че за хепатит В има ваксина. След 1992 г. всички новородени се ваксинират още в родилните домове, това е задължителна ваксинация от Имунизационния календар. 

Имунитетът, който се изработва при тях, е много по-траен. Искам да отбележа, че всеки човек, който не се е срещал с вируса, независимо от възрастта, може доброволно да бъде ваксиниран, а има групи, при които това е силно препоръчително - медици, които работят с кръв, кръвни продукти, телесни течности. Такива са още болните, които получават лекарства, потискащи имунната система, на хемодиализа и с хепатит С.  

- Лечението на хепатит В по-различно ли е?

- Лечението най-често е под формата на таблетки. Ние разполагаме с всички медикаменти, които има в западните държави. Има разлика по отношение ефекта от лечението при двата вирусни хепатита. При хепатит В не можем на 100% да елиминираме вируса от организма. Целта при този вид хепатит е да се поддържат неоткриваеми нива на вирус в кръвта. 

Лечението продължава с  години, като евентуално след 5-ата, 6-ата година може да се обсъжда спирането му при определени условия. Но да не се впускаме в тази специфична материя. В крайна сметка мога да го изразя по следния начин: лечение има, но не може да се говори за излекуване. Усложненията в резултат на инфекция с Хепатит В са същите - чернодробна цироза и рак на черния дроб. Така че, когато говорим за хронични хепатитни вируси, ние винаги имаме предвид хепатит В и хепатит С. И винаги, когато установим, че даден пациент има проблем с черния дроб, че чернодробните му проби не са в нормата, тогава изследваме и за двата вида хепатит. Имаме болни, при които лечението и на двата вируса се води успоредно и успешно. 

Важни препоръки

“Като препоръка към всеки средностатистически българин бих казала при проведена съмнителна манипулация, при чести стоматологични процедури, при сериозни хирургични интервенции, налагащи кръвопреливания, особено преди 1992 г.,  да се изследват за хронични хепатити В и С. Имам предвид и онези, които посещават маникюрист, педикюрист, хората с татуировки. Освен това бих препоръчала профилактично изследване на чернодробни ензими поне един-два пъти в годината, дори и при липса на оплаквания. 

При някои хора случайно се регистрират завишени стойности на тези ензими, а оттам тръгва целият процес по откриване на хепатита. Разбира се, не на последно място, използвайте предпазните мерки против заразяване при полови контакти. В тази връзка отново силно ще препоръчам ваксинирането. Ваксината против хепатит В е безвредна, не съдържа жив вирус, няма риск от заразяване. Особено препоръчителна е, да не кажа задължителна, за младите хора с по-рисково поведение, тези с по 2-3 полови партньори, хомосексуалистите. 

В заключение пак ще изтъкна това, с което започнахме: целта на активното търсене е ранното откриване на болестта, тъй като вече разполагаме с наистина ефективно лечение”, допълни специалистът. 

Какъв е ефектът от терапията?

Когато болестта е установена навреме, т.е. в стадия само на хепатит, вирусът изчезва до 100% от кръвта на болния. Когато обаче е вече в стадий на цироза, успехът е малко по-нисък, но все пак е около 95%. 

“До този момент такъв успех не беше възможен, болните с напреднала цироза не подлежаха на лечение.   

За съжаление вирусът изчезва от кръвта, но пораженията върху черния дроб и по-специално развитието на цирозата не търпят обратен ход. Не е точно да се твърди, че безинтерфероновите терапии ще излекуват самата цироза. Но това лечение предпазва от по-нататъшно увреждане на черния дроб. И точно в това е смисълът. Именно затова се опитваме да информираме повече хора за необходимостта от ранното откриване. Това предпазва от развитие на чернодробна цироза и рак на черния дроб.  Много от пациентите лекуваме паралелно, някои от тях имат два вируса едновременно - В и С”, обясни д-р Георгиева. 

Подготви Яна БОЯДЖИЕВА