Д-р Веселин Герев: Слънце и антидепресанти са убийствено опасна комбинация през лятото

Психичното здраве е нещо много крехко и уязвимо в днешните бурни времена. Как да поддържаме и да се грижим за психиката си сподели д-р Веселин Герев.

Визитка ♦ Д-р Веселин Герев е специалист по психиатрия, завършил е медицина във ВМИ – Пловдив. Специализирал е психиатрия в психодиспансера в Пловдив, работил е като консултант към Военна болница и ДКЦ „Свети Врач”. Специализирал е в Университетска клиника Франкфурт/Майн-Германия.

- Д-р Герев, вие за първи път въвеждате понятието „политическа шизофрения”. Предстоят ни нови, поредни избори. Има ли риск според вас тази „диагноза” да продължи да е актуална и след изборите, за новите политици?

- „Политическа шизофрения“ е понятие, което съм въвел преди повече от десет години. Става въпрос не за заболяването шизофрения, а за политическия му израз, като наподобяващи симптоми. Те се срещат при нововлезлите в политиката. Напирайки за народната любов, всички кандидати за държавни постове обещават чудеса. Ще променят системата, света, зависимостите, ще дадат власт на народа, ще бъдат неговия глас в парламента...

След като бъдат избрани и заемат постовете си, ситуацията се променя диаметрално. Започва грубо и арогантно държание, позьорство, арогантност, която на моменти стига до цинизъм. Така се маркира двойственият свят на политиката – едно говориш, преди да придобиеш пост, и правиш съвсем друго след това. Нехаеш за проблемите на хората, отнасяш се с цинизъм към техните искания, наричаш ги с цинични изрази. Това раздвояване на личността е най-характерният шизофренен симптом.

Следват маниите за величие и параноидните идеи за гадовете, които ти взимат природната енергия и ти въздействат по негативен начин, докато се стигне до абсурдните идеи за покушение и унищожение. Всичко това, разбира се, не е реална заплаха а само мисли в главите на политиците. Така, лека-полека, се оформят характеровите промени от шизофренен тип. 

Досега няма депутат, който да не се е заразил с тези симптоми. Дали „болестта” ще засегне новите депутати и министри, предстои да видим. Дано те опровергаят закономерностите, които наблюдавахме досега. Според проучване на социолози българите сме най-песимистично настроените хора в Европейския съюз. Това заключение звучи тревожно, но всъщност е много положителна тенденция в контекста на проблема, който дискутираме.

- Какво позитивно откривате във факта, че сме в челните редици на най-големите песимисти?

- Основен проблем на психиката е разминаването между очаквания и реалности. По природа българите сме пословични максималисти. Във всяко празнично пожелание при нас присъства думата „много”. Оказва се обаче, че „много” е вредно прилагателно, защото се случва рядко. Когато човек очаква много, а получи насреща малко, разгръща стресова реакция. Много стресови реакции са равни на меланхолия или скептицизъм. 

Много меланхолия води до депресия 

Когато обаче очакванията са песимистични и се покриват с действителността, с реалността, така те ни предпазват от остър стрес. Ако се случи нещо добро, то и песимизмът намалява. Ето защо аз твърдя, че песимизмът ни е защитна реакция от политическата, икономическата и духовната криза, която засяга по някакъв начин всеки от нас. Това е способ да съхраним психиката си и да я предпазим от остри стресови събития в бъдеще. Над 75% от анкетираните са песимисти по отношение на промяна към по-добро, което означава, че емпатия и здрав разум все още има!

- От диагнозата „политическа шизофрения” в кавички да поговорим за реалните психиатрични болести и лечението им. Лятото вече е съвсем близо, а вие посочвате за един реален проблем през този сезон: слънце и антидепресанти са една убийствено опасна комбинация. Какво имате предвид?

- Депресията е състояние, което е характерно за есенно-зимния период. От няколко години обаче депресивните състояния се проявяват все по-често и през лятото. Това е парадокс, защото силното слънцегреене през летните месеци би трябвало да стабилизира серотониновите нива по биохимичен път. Въпреки това при някои хора, приемали антидепресантна терапия, се наблюдава спад в настроението, тонуса, желанията, дори се задействат мисли в натраплив стил.

Причината за това „влошено” депресивно състояние се оказва антидепресантът. Малко известно е, че антидепресантите променят генетично заложените ни кодове за нива на серотонин и правят нервната клетка ригидна към веществото. Тя свиква да работи с блокиран серотонин и не го набавя в резервоарите му. Така се задълбочава серотониновият дефицит и човек става апатичен.

Освен това през лятото слънцегреенето е повече от 14 часа дневно. Силните слънчеви лъчи, огрявайки ретината ни, покачват драстично нивата на серотонин в префронталната мозъчна част. Като резултат от тази светлинна стимулация можем да усетим главоболие, световъртеж, замъгляване на погледа, съхнене на устата, гадене, изпотяване без физическо усилие, както и силна аритмия. Тялото сякаш „омеква”, а вътрешното напрежение – изгаря!

Психичните симптоми на състоянието са страх, тревожност, безсъние, колебания на настроението, което в рамките на деня може да се смени многократно. Поведението може да е агресивно не само вербално, но и физически. Разбира се, при такъв набор от симптоми човек се чувства безпомощен и разчита да му помогнат медикаментите.

Митове за психичното здраве

Ако обаче приема антидепресанти, състоянието му се влошава драстично. Причина за това е състояние, което се нарича серотонинов синдром. Човек се ражда с генно определено ниво на серотонина, както вече споменах. Затова едни хора са по-весели, а други – по притеснителни. Практиката ми показва, че серотониновите нива могат да се колебаят в определени граници. Рязкото им покачване от силната слънчева светлина и приемът на антидепресанти може да има фатални последствия за здравето и живота!

- Как да разберем, че сме предозирали с антидепресанти?

- Предозирането на антидепресантна терапия е чест проблем в повечето медицински практики. На пръв поглед състоянието имитира депресия или „панически” пристъпи, но всъщност не е такова. Това е повод повечето колеги да увеличават антидепресатната терапия и така да предизвикват влошаване състоянието на пациентите си. Възниква въпросът: как да разберем стига ли ни този вид терапия или всъщност страдаме от нея? 

Предозирането на антидепресантите има следните симптоми: колебания на настроението, страх, безпокойство и постоянна тревожност, проблемен или липсващ сън, неприятни натрапливи мисли. От страна на тялото най-често се проявяват главоболие и световъртеж, сърцебиене и задух, сухота в устата, гадене, изтръпване на цялото тяло, обилно изпотяване. Предозирането е процес на натрупване на медикамента в тялото и настъпва около година след редовния му прием. 

Д-р Веселин Герев

- Смятате ли, че и в България има проблем с хипердиагностиката по отношение на депресията?

- Преди години съществуваше шега, че ако не ти диагностицират състоянието, имаш алергия, а днес аналогично имаш депресия. Това понятие придоби толкова гражданственост, че по един симптом хората сами си слагат диагнозата от интернет 

Оттук нататък започват мъките. Те са свързани с приема на антидепресанти. Най-изписваният клас от тези продукти е СИСТ – селективни инхибитори на серотониновия транспорт. От практиката ми прави впечатление, че всяко неразположение се определя като депресия. Ние, като общество, се заразихме с хипердиагностика на депресията. Днес дори е модерно да страдаш от депресия. Решението на пръв поглед е просто – антидепресант. Той повишава нивата на серотонин – хормона на щастието, и не само. При такъв тип терапия обаче стоят два основни проблема. 

Първият се нарича серотонинов синдром, с прояви, за които вече споменах. Ако нямате дефицит на серотонин и приемате медикамент за неговото повишаване, състоянието ви би се влошило драстично. Вторият проблем е продължителността на антидепресантната терапия – ако може да е доживот и за просперитета на фармаиндустрията. Това означава само едно, че ставаш зависим от едно хапче и си принуден да го приемаш ежедневно пак до серотонинов синдром. Всеки ден в практиката ми идват хора, отровени от антидепресанти. За съжаление, те са много повече от страдащите от истинската депресия.

- По какъв начин свръхдиагностиката засяга и пациентите с тиреоидит на Хашимото?

- Всъщност звучи стряскащо, но антидепресантите убиват щитовидната жлеза. Все по-масова е диагнозата тиреоидит на Хашимото при жени, приемащи антидепресанти. Причина за състоянието, което наподобява въпросното заболяване, се оказва, че отново е серотониновият синдром. Това е процес на натрупване на антидепресанта, който води до наднормено покачване на нивото на серотонин и оттам – до куп проблеми. Основните са главоболие, световъртеж, сухота в устата, сърцебиене, обилно изпотяване. Освен това се маркират и раздвижвания на хормоните, като заради анатомични особености най-често е повишаването на ТSH 

Високите нива на ТSH бутат периферните хормони и затова ендокринолозите назначават тироиден хормон. Приемът му, от една страна, възстановява хормоналното равновесие, но след това засилва дисбаланса. Имам предвид следното: щитовидната жлеза намалява функцията си за синтез на хормони, защото се внасят хормон отвън, а ниският ТSH я кара да работи повече.

Така се образуват възли, които хирурзите с удоволствие оперират. Премахването на щитовидната жлеза частично или изцяло изисква хормонзаместителна терапия. Това е грубо вмешателство в хормоналния баланс на организма по отношение на всички хормони. По стандарти, антидепресанти се приемат не повече от година. След това рискът да си увредите тялото нараства с всеки изминал месец. Заради антидепресанти може да останете и без щитовидна жлеза.

- Има ли сред медикаментите, които се предписват за най-често срещаните заболявания, и такива, които може да доведат до депресия?

- Повече от 200 от често изписваните по рецепта медикаменти водят до депресия или поява на суицидни мисли като страничен ефект. В това число влизат хормонални препарати, включително противозачатъчни, нормализиращи кръвното налягане и работата на сърцето медикаменти, инхибитори на протонната помпа, които се приемат срещу киселини и гастрит, антациди, антиконвулсанти (антиепилептични), както и болкоуспокояващи средства. При част от лекарствата в листовките им този страничен ефект е упоменат. 

Проблемът е, че няма как да се знаят страничните ефекти при лечение, което комбинира няколко препарата от тези групи. В резултат на това депресия проявяват 5% от анкетираните, които не взимат никакви медикаменти; при приемащите едно лекарство – 7%; при комбинация от два медикамента едновременно оплакващите се от симптоми на депресия са 9%. Това число обаче се повишава драстично, когато пациентите взимат по 3 и повече лекарства едновременно – стига до 15%. Тежката депресия е сериозно заболяване, което драстично понижава качеството на живот.

Лекар изброи ранните признаци на проблеми с психичното здраве

Състоянието е сред водещите причини за самоубийства и е проблем на общественото здравеопазване. Сигурен признак, че лекарството не е подходящо за даден пациент, е, когато той реагира със симптоми на депресия веднага след старта на терапевтичния курс. В този случай най-вероятно става въпрос за поява на нежелан страничен ефект или лошо взаимодействие между препаратите и терапията трябва да се промени.

- Напоследък все повече се говори за т.нар. селективни антидепресанти. Какво е мнението ви за тях?

- Първо, да си зададем един важен въпрос: какво означава един антидепресант да е селективен. По правило той трябва да действа на само един тип рецептори. Когато говорим за антидепресанти, е редно да споменем СИСТ-селективните инхибитори на обратния захват на серотонина. Това са най-масово изписваните продукти при серотонинов дефицит – паника и депресия.

Серотониновите рецептори в нервната клетка са пет вида. Блокирането само на един подтип от тях дава антидепресивен ефект с натрупване. Въздействието върху останалите четири типа серотонинови рецептори дават страничните ефекти на антидепресантната терапия. За да си пасне антидепресантът с точно определения тип рецептор, те трябва да имат съответствие като ключ и ключалка на секретна брава. Колкото по-малко си пасват, толкова повече странични ефекти има от лечението.

В този смисъл рецепторите на всеки човек са индивидуална комбинация на ДНК и вероятността да си паснат с химичната формула на антидепресанта е минимална. Ето защо да се говори за селективност на антидепресантите е несериозно. За да не се тормозят рецепторите на нервната клетка при серотонинов дефицит, се препоръчва приемането на готов серотонин на таблетки.

- Учените провеждат активни проучвания за чудодейните свойства на магичните гъби по отношение на психиката. Смятате ли, че те могат да заменят антидепресантите?

- Ефектът на „магичните” гъби върху психиката е описан преди повече от век. Те съдържат органичното вещество псилоцибин. То е ароматен въглеводород, дериват на индолите, подобен по структура на ЛСД. По своя ефект е халюциноген. Действието на псилоцибина е описано от Карлос Кастанеда в романите му с главен герой Дон Хуан. Приемайки субстанцията от няколко гъби, героят получава ярки цветни халюцинации, усилени усещания, в началото говорна активност, по-късно – вцепенение, леко помрачение на съзнанието и тотална дереализация. Поради този ефект псилоцибинът преди години е използван като средство за разпит на затворници и криминални престъпници с цел улесняване на самопризнанията им. 

Съвременното проучване има за цел да установи могат ли „магичните” гъби да лекуват депресия. Известен е стимулиращият серотониновата секреция ефект на псилоцибина. На тази основа се търси антидепресантен ефект, подобен на този при селективните инхибитори на серотониновия транспорт. От проведените наблюдения се отчита сравнително слаб антидепресивен ефект и повече странични симптоми, свързани с токсичното действие на алкалоида върху нервните клетки.

Наблюдавани са силно главоболие, гадене и повръщане, световъртеж и силна чувствителност към шум и светлина. Тези съпътстващи „терапията” симптоми правят псилоцибина „негоден” за употреба при депресивни състояния. Негативният ефект от „магическите гъби” се засилва, когато дефицитът на серотонин е минимален. Тогава се провокира серотонинов синдром – свръхколичество на серотонин, което е опасно за живота състояние.

Милена ВАСИЛЕВА