“Бактериите и вирусите не убиват човечеството, защото не искат!? Ние сме им нужни живи, защото сме тяхната хранителна база.”
Странен, но любопитен поглед над темата ви предлагаме с най-интересните моменти от интервю с руския вирусолог д-р Владимир Никифоров, д.м.н., завеждащ на Катедра по инфекциозни болести и епидемиология в РНИМУ “Пирогов”.
- Д-р Никифоров, защо едни вирусни заболявания се разпространяват бързо, а други – не?
- Скоростта на разпространение зависи от механизма на заразяване и пътя за предаване на инфекцията. Ако тя се предава по въздушно-капков път, заразяването става бързо. Много бързо е разпространяването на морбили. Сега не може да се случи пандемия от тази опасна инфекция, защото населението е ваксинирано против нея. Колкото по-висок е познатият ни вече индекс на контагиозност, толкова по-широко е разпространението на болестта.
За морбили този индекс е равен на 95 %, т.е., от 100 заразени заболяват 95. Грип и Ковид-19 се разпространяват по въздушно-капков път. Но по принцип за основната маса инфекциозни заболявания този показател е от порядъка на 50%. Докато ентеровирусните заболявания се случват по фекално-орален път и затова се разпространяват по-бавно. Скоростта на разпространение зависи и от пътя на предаване на вируса. Бясът например се предава само при ухапване от животни, затова няма как да се развие епидемия.
- Защо вирусите „не се стремят да унищожат” всички хора на Земята?
- Защото са достатъчно „разумни”. Вирусите и бактериите, които предизвикват инфекции, са паразити. Ние сме им нужни живи, защото само идиоти убиват своята хранителна база... На всички паразити им е изгодна средна тежест на заболяванията, а не тежко протичане, защото, ако е така, ще сме принудени да лежим в леглата си и няма да се случи разпространение на инфекцията.
Оптималният за тях вариант е средна тежест на заболяването, за да могат хората да ходят на работа и там да заразяват другите. Бактериите и вирусите не убиват човечеството, защото не искат.
- По какви причини приключва една епидемия?
- Основно, когато се натрупа колективен имунитет. Ако са преболедували повече от 60-70% от цялото население, предаването рязко намалява и епидемията заглъхва. Но причинителят все някъде ще си остави „печат”. Може да направи определен процент от населението просто носители, а при някои заболяването ще премине в хронична форма
Другият вариант е, ако вирусът или бактерията преминат от животни към хора, като могат за известен период да се скрият обратно в животните, а след това отново да се прехвърлят на човека.
- И до ден-днешен се страхуваме от чумата, въпреки че от 1912 г. престана да отнема стотици хиляди животи. Доколко опасни са локалните избухвания на чума в света през 21-ви век?
- Последната известна и детайлно анализирана чумна епидемия беше през 1911-1912 г. в района Харбин, Китай, която дойде отникъде и след това изчезна. Тя е затихнала, но не напълно. Това е пример за класическо внасяне на заболяването на човешката популация от животинския свят.
Чумата преди всичко е болест на гризачите. И сега такива животни продължават да боледуват от чума на границата на Русия с Монголия, в района на Алтай. Природни огнища на чума съществуват в района на Северен Кавказ. Единични случаи на заболяване имаше сред хората през 1979, 2014 и 2015 г.
Д-р Владимир Никифоров
Туристите понякога пренасят чумата от Монголия, защото там може да се случи контакт с мармоти, местните ги ядат. Затова през 2020 г. в Монголия наблюдавахме локално избухване на чума сред тези, които са ловували такива животни...
Друго постоянно огнище на чума е Мадагаскар, като последното избухване на заразата там е през 2017 г., заболели са повече от 1300 човека. Освен това в Китай през цялото време има чума, но те не обичат да говорят за своите болести, така беше и с коронавируса.
Друго огнище е Средна Азия, но с това нищо не може да се направи, то е природно огнище. Ваксинацията на животни е невъзможна... Чумата се лекува много ефективно с антибиотици, с баналния Ципрофлоксацин, това вече не е вирусно заболяване. Затова медицинският свят не се страхува от чумата в план епидемия. Научихме се да я лекуваме и няма опасност от разпространение на чумата в днешно време.
Как да засилим ефекта от ваксината срещу коронавирус?
- Освен от Ковид-19, се чува и за епидемия от SARS и MERS, пак от семейството на коронавирусите. Доколко опасно е това семейство за човечеството?
- Това е огромно семейство, около петдесет разновидности.
Има опасни коронавируси за котките, за кучетата, по принцип, това е семейство вируси от животинския свят. От 1965 г. са известни четири коронавируса, които предизвикват остри респираторни инфекции у човека, кашлица, хрема, понижават имунитета, но никога дори и не сме си помисляли да създаваме ваксина, нито пък препарати против тези коронавируси.
Достатъчни бяха тези, които се продаваха в аптеките. Теоретично ваксина може да се създаде против каквото се сетите, но не винаги успяваме. За СПИН не се получи, за хепатит С - също... Но вижте колко ваксини се произведоха против Ковид само за година.
За това за нужни икономически и чисто клинични показания. Много са неизвестните още, защото всяка ваксина има своите странични ефекти, а вирусите са стотици. Въобще, много е сложно да се получи противовирусен препарат с пряко действие, за да повлияе на конкретния вирус. С бактериите всичко е малко или повече по-просто: те си имат собствена обмяна на веществата, която може да се наруши.
А при вируса въобще никаква обмяна на веществата няма, как да се подходи към него? Опасността е в това, че заедно с вируса може да се убие и клетката, в която той се намира, т.е., самият болен. Как да убием вируса, без да убием болния? Налага се да заобиколим, да блокираме ферментите, които са нужни на вируса, а това е доста сложно.
- Има ли вероятност да ни се наложи завинаги да живеем с коронавируса?
- Смятам, че той дойде при нас завинаги. Просто или ще деградира до обикновен сезонен грип, или ще спадне още по-долу – до нивото на остра респираторна вирусна инфекция. Но вече е ясно, че няма намерение да си ходи, явно му е харесало при нас.
Яна БОЯДЖИЕВА
