Изразът “на клетъчно ниво” отдавна е навлязъл в ежедневието ни. Днес лекарите не само имат изчерпателни познания за клетъчния състав на тялото ни, но и знаят как да нормализират функционирането на клетките, как да ги възстановят и как чрез това да поддържаме здравето си.
Клетките във вътрешността на стомаха изграждат неговата лигавица, която има много важна двойна функция – едновременно да създава киселинен сок за разграждане на хранителните вещества и да защитава стомаха от същия този сок. Така че е нужно самите клетки да бъдат предпазени от агресивни въздействия, за да вършат те добре работата си.
В медицината днес се използва терминът "цитопротекция", което означава "защита на клетките". Той е въведен в обращение от д-р Андре Робърт, който заедно със своите колеги от Отдела за биологични изследвания в най-голямата фармацевтична компания в Съединените щати описва един любопитен експеримент с животни. Учените предизвикват увреждане на стомашната лигавица при плъхове, като използват различни дразнители (етанол, физиологичен разтвор, основи и др.).
След това им дават специални вещества – простагландини – в ниски концентрации, които не могат да намалят общата киселинност на стомашното съдържимо. Въпреки това увреждането на лигавицата под въздействието на тези вещества намалява и тъканната некроза се стопира.
Изследователите правят извода, че тези вещества повишават устойчивостта на клетките на лигавицата и наричат този ефект цитопротективен. Простагландините са липидни съединения, които имат хормоноподобен ефект. Има много видове простагландини в зависимост от тъканите, които ги произвеждат (означават се с латинските букви A, B, C, D, E, F, H, I, J). Полиненаситените мастни киселини са необходими за синтеза на простагландини. В експеримента учените излагат лигавицата на агресивни вещества, които увреждат клетките
Някои от тях е почти невъзможно да срещнем в живота си и е малко вероятно да изпитаме техните силни влияния. Клетките на стомашно-чревния тракт имат своите развити способности за защита, които са се усъвършенствали хилядолетия наред заради действащите върху тях много агресивни фактори. Защитните им механизми включват наличието на слуз, действието на простагландини, бикарбонати, постоянно обновяване на клетките, интензивна микроциркулация и тесни връзки между клетките на лигавицата.
Добре е да обърнем специално внимание на последния защитен механизъм: тесните контакти, които учените определят и като „умни“. Те не правят лигавицата непропусклива, защото обикновено необходимите молекули и йони могат да преминат през каналите между клетките й, но патогенните бактерии не могат. Ако действието на агресивните фактори надхвърли защитния потенциал на лигавицата, тесните контакти между клетките се разрушават.
Бактериите, гъбичките и токсините могат лесно да преминат през бариерата и да причинят възпаление на чревната стена. Тогава човек чувства постоянен дискомфорт от различни нездравословни състояния на стомашно-чревния тракт. Днес учените знаят, че именно простагландините имат директен цитопротективен ефект. Те имат защитен ефект върху лигавицата в няколко посоки - намаляват секрецията на киселина в стомаха, активират образуването на защитна слуз, активират притока на кръв в субмукозния слой и ускоряват заздравяването и възстановяването на лигавицата.
За да възстановят защитните свойства на стомашно-чревната лигавица, лекарите използват препарати, които индуцират синтеза на простагландини в стомашно-чревната лигавица и възстановяват плътните връзки между клетките. Тези медикаменти имат противовъзпалителен потенциал, който намалява отрицателните ефекти на бактериите, навлезли в червата. И когато здравето на лигавицата се възстанови, негативните симптоми като тежест, метеоризъм, гадене и киселини също изчезват.
|
Лигавицата на стомашно-чревния тракт е подложена на атаки от различни фактори. Те включват: • свободните радикали – частици, които носят електрически заряд. Образуват се в резултат на стрес, под въздействието на лекарства, появата им се улеснява от тютюнопушене и др. • механични повреди (например излагане на температура), • химикали (глюкоза, алкохол, етанол, лекарства), • инфекциозни агенти (вируси, бактерии, гъбички, паразити), • хипоксия – липса на кислород, • имунен отговор: в някои случаи имунните реакции на организма могат да бъдат насочени срещу собствените му клетки, • генетични фактори, • алергени. |
