Маг.-фарм. Антон Вълев е завършил фармация през 2001 г. във Фармацевтичния факултет при Медицински университет - София със специалност промишлена фармация. През 2002 г. специализира клинична фармация в Хановер като стипендиант на Европейското дружество по клинична фармация. Антон Вълев е член на Българското медицинско хомеопатично дружество, на Българската асоциация по педиатрия. През 2010 г. е избран за член на Контролната комисия на Българския фармацевтичен съюз, а наскоро и за председател на Националната аптечна камара. Интересите на маг.-фарм. Антон Вълев са основно в сферата на педиатричната практика, но развива успешно и един модерен клон на аптечното дело - интернет консултациите за пациенти. През 2007 г. екипът му развива концепция за внедряване на не лекарствени методи за лечение и профилактика на заболяванията, които да намалят съществено употребата на лекарствени продукти в детската възраст.
- Г-н Вълев, през последните години много българи приемат хранителни добавки. Ефективен ли е контролът в България по отношение на регистрирането им?
- Дали един препарат ще бъде регистриран като хранителна добавка или като лекарство, е изключително неприятен за България въпрос, понеже у нас няма контрол върху хранителните добавки. Първо, за тях не се контролира дали обявеният състав отговаря на действително вложения. Затова в някои добавки за отслабване има забранени за употреба лекарствени вещества (например сибутрамин) и никой не го контролира. И после, никой не знае кой от какво е умрял, защото у нас хората нямат културата да си търсят правата.
В САЩ, Германия, Великобритания имат строги стандарти кога един препарат може да е хранителна добавка. Например за екстракта на листата от гинко билоба в Германия ясно е казано, че съдържание от 40 мг нагоре в една доза гинко билоба задължително трябва да се регистрира като лекарство и не може да се представя като добавка. Затова старият немски препарат (лекарство) мемоплант е 40 мг в доза, а друг такъв е 80 мг в доза - тебокан.
У нас обаче, може да видите препарати със 100 мг в доза и при това са като хранителни добавки. Странностите на нашия пазар и липсата на държавност пак си казват думата.
Антон Вълев
- Много въпроси има и по отношение лечението с билки и билкови препарати. Вярно ли е, че приемът на лекарства и билки е противопоказан?
- Не е вярно, че приемът на лекарства и билки е противопоказан. Вярно е само, че билките са източници на вещества, както и всяко друго лекарство, и затова е добре да се съобрази кое с кое може да се приема. Най-лесното е, когато някой лекар не разбира от билки, да ви каже: “Не приемайте билки!”
И това е донякъде правилно - като не знаеш, поне не комбинирай. Огромна част от лекарствата са всъщност билкови екстракти и този факт обезсмисля изцяло хипотезата, че билките били несъвместими с лекарствата. Билките, ако не знаете, са изрично вписани в закона за лекарствата и се третират като такива.
Изобщо, можете да се отровите с пчелен мед, ако превишите дозата, камо ли с лекарства и хранителни добавки. Всичко е в дозата на прием. Трябва да се внимава и да не се прекалява.
- Наши разтревожени читатели се обаждат, че в много от лекарствата се съдържа модифицирано нишесте. Това генномодифициран продукт ли е?
- В последно време всички са обхванати от паниката за ГМО
Модифицираното нишесте със сигурност не е генно-модифициран продукт. То си е същото пшенично, царевично или оризово нишесте, само че е обработено химически така, че да може да върши работа като слепващ и набъбващ агент при компримирането на таблетките. Със сигурност мога да ви гарантирам, че такова нишесте сте изяли с килограми от почти всички таблетки, които ви идват наум - например в аспирина има такова нишесте. Необработеното нишесте вече не се ползва в технологията на производство на таблетки.
- Помощните вещества в лекарствата натрупват ли се в организма и може ли да навредят по някакъв начин?
- Помощните вещества, с които се правят таблетките, са относително инертни и безобидни. Въпреки това, доказа се с годините, че те са вещества, като всички останали и оказват действие върху организма на пациента. Затова вече помощните вещества се обявяват - за да може да се има предвид, ако даден пациент е с непоносимост към някое от тях. Те вече се третират като основни вещества, затова се упоменават и в листовките на лекарствата.
В някои състояния тези вещества модифицират организмовия отговор на пациента, затова лекарите следва да се информират, когато предписват дадено лекарство. Или пък обратно, когато фармацевтът ви пита имате ли някакви заболявания, които на пръв поглед ви изглеждат несвързани с основното, отговорете, защото работата на фармацевта е да познава действието както на основното, включено в лекарството вещество, така и на помощните вещества.
Например, имате възпаление на гърлото, хрема, правите бронхит... Лекарят ви изписва геломиртол или геломиртол форте. Идвате при мен в аптеката с рецептата и аз ви питам за кого е лекарството. Вие ми отговаряте: “За дъщеря ми, която е на 15 години.” И тогава аз ви задавам въпросите: “Слаба ли е или по-скоро пълна? Или е с нормално тегло? Знаете ли как е с кръвното?”
Със сигурност си задавате въпроса какво общо има геломиртолът за отхрачване с кръвното? Ами има, защото етеричното масло от миртата (основната му съставка) е вложено в глицерол, (който е помощно вещество). Но глицеролът сваля кръвното и слаби момиченца със склонност към хипотония направо стават на парцал от геломиртола. Вие им се свят, може да им се гади, не искат да го приемат, чувстват се като пребити!
И тогава аз обяснявам на пациента, че мога да заменя и следва да заменя този препарат с друг, подобен на него, но който няма този страничен ефект и има практически същото действие върху дихателните пътища, но е малко по-слаб.
- Защо лекарят не е съобразил това?
- Не знам, но мое задължение е да го проконтролирам. Когато види предписанието от лекаря, един подготвен фармацевт може с няколко допълнителни въпроса да се ориентира какво е състоянието на пациента и да прецени дали предписаната от лекаря терапия е правилна от лекарствена гледна точка, или трябва да бъде спряна или коригирана.
Силата на фармацевтите не е в поставянето на диагнози - това е изключително работа само и единствено на лекар. Но корекцията и стъкмяването на лекарствените взаимодействия е приоритет на фармацевта, затова той е сложен във веригата след лекаря. Когато и двамата - лекарят и фармацевтът - дадат съгласието си за дадена терапия, пациентът може да приема лекарството. Тази концепция обяснява защо трябва да ходите на лекар - не заради самата рецепта, а защото само той може да постави диагноза. След това трябва да се вслушате в мнението на фармацевта, когато ви каже, че предписанието трябва да се коригира малко.
- Много българи напоследък приемат ленено семе. Несъмнено, ползите за организма ни от него са неоспорими. Но, наскоро беше изнесена информация, че смляното и натрошеното ленено семе съдържа токсични вещества. Вярно ли е това или е поредният мит?
- Лененото семе, ако го прережете напречно и погледнете с увеличителна лупа, ще видите че има най-общо две зони - сърцевина, която е относително мека и рехава, и обвивка, която е твърда и лъскава.
В сърцевината има вещества, които са относително токсични. В обвивката се намират лечебните слузести вещества. Затова лененото семе се накисва, но цяло. Така водата прониква в обвивката и извлича слузестите вещества, като в същото време не може да достигне до сърцевинната част. Това е начинът да приемате лененото семе с полза за здравето.
Милена ВАСИЛЕВА
