Проф. д-р Асен Дудов, д.м., е с над 30-годишен опит в областта на медицинската онкология. Той участва в изработването на Националните стандарти за системно противотуморно лечение на рака при възрастни. В момента проф. Дудов е медицински директор на “Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост” в София и началник на Клиниката по медицинска онкология. За читателите на в. “Доктор” онкологът обясни защо терапията на болните от рак не трябва да прекъсва.
- Проф. Дудов, страхът от коронавируса спря ли онкоболните да продължат терапиите си?
- Малка част от пациентите се въздържаха да продължат своето лечение. За щастие, повечето от пациентите проявиха здрав разум и продължиха своето лечение. Но много от болните не се явиха на своите контролни планувани изследвания. А те са изключително важни, защото показват докъде е стигнал лечебният процес, как се развива заболяването и какви да са следващите стъпки в терапията.
От Българското онкологично научно дружество предупредихме Щаба и Медицинския съвет, че следва да се осигури “зелен коридор” за онкологичните пациенти. За щастие, имаше добро разбиране и от полицията на контролно-пропускателните пунктове. Когато бяха уведомявани за онкологични пациенти, преминаването ставаше бързо.
Другата голяма група болни още нямат окончателна диагноза или се нуждаят от стадиране на заболяването. Някои от тях също изчакаха, но раковите заболявания не чакат. Вчера преглеждах такава пациентка, чийто тумор на млечната жлеза се беше удвоил в последния месец, докато е чакала и се е притеснявала да посети онкологично лечебно заведение.
Онкоболните са спешни пациенти и при нас никога не им е отказвана незабавна помощ и диагностика. Ясно трябва да се разбере от тях. При каквато и да е епидемия възможността да се заразят е хипотетична. А онкологичното заболяване е съвсем реално и ако не се лекуват, то ще се развива, докато в един момент ще сме затруднени изобщо да им помогнем. Не е нужно човек да е лекар, за да разбере, че трябва да се провежда лечение на всички онкоболни и да се проследява тяхното състояние. А тези, които имат симптоми за такова заболяване, дори да са затруднени да отидат в тяхната районна болница, нека се обърнат директно към някого от онкологичните центрове. Оттам никой пациент не е върнат поради епидемични причини. В онкологичните лечебни заведения се спазват всички мерки, за да се предпазят пациентите от евентуално заразяване.
- Има ли напредък в разбирането на важността на профилактичните прегледи в обществото? Идват ли навреме хората или все така откривате рака в късен стадий?
- Има реален напредък в разбирането за важността на профилактичните прегледи. От 31 години работя с онкологични пациенти, но в последните две години вече се търси навреме лекарска помощ. Най-изразен е напредъкът при пациентките с тумори на млечната жлеза. Почти не виждам жени с напреднали тумори, с разпад, с ангажиране на кожа. А преди почти всяка седмица се явяваше такава пациентка.
Малък е и броят на радикалните мастектомии (цялостно премахване на гърдите). Поради това, че откриваме болните в много ранни стадии, хирурзите запазват млечната жлеза. Даже отидоха в крайност - да го правят и при пациентки над 80-годишна възраст. Запазването на млечната жлеза налага задължително последващо лъчелечение. А хора в напреднала възраст не е подходящо да се подлагат на такова лечение.
Проф. д-р Асен Дудов
- А мъжете започнаха ли да мислят за превенция?
- Особено добро впечатление прави, че мъжете в активна възраст преосмислиха отношението си към профилактичните прегледи. Ние вече препоръчваме мъжете над 45-годишна възраст да се изследват за туморния маркер PSA (простатно специфичен антиген). Много от тях идват за консултация, когато имат дори минимално повишен туморен маркер. Той се повишава понякога и при доброкачествено разрастване на простатата. Но причината трябва да се уточни и ако има онкологично заболяване, да се хване в най-ранен стадий, което на практика, гарантира излекуване.
Разбира се, няма как да се правят профилактични прегледи за всички 200 локализации на рака. По-разумно е хората да се подлагат на профилактични прегледи само за заболявания, които се срещат в техните фамилии. Например, за човек, чийто баща, дядо, брат или сестра, имат тумори на дебелото черво, е препоръчително да си направи колоноскопия. Освен класическата, при нас се прави и виртуална колоноскопия. Тя е предназначена за пациенти, които се притесняват от класическата колоноскопия, тъй като е напълно неинвазивно изследване и се извършва чрез специален скенер извън тялото на пациента.
По-трудни са случаите на онкологично заболяване при съвсем млади хора, защото при тях туморите се развиват по-бързо. Например, туморите на тестисите отбелязват пик между 20-та и 30-та година. Нагласата на младите мъже обаче е, че са безсмъртни и те се обръщат към лекар изключително рядко. Може би точно заради тези случаи трябва да помислим за по-голяма информираност на населението.
Като цяло обаче профилактичните прегледи стават все по-чести, пациентите идват в по-ранен стадий, което дава отлични възможности за лечение.
- Може ли да се прави превенция на рака чрез начина на живот?
- Не може да се каже със сигурност, че нещо може да спре рака. Има обаче, доказани рискови фактори. Един от тях е ниската двигателна активност
Абсолютно е доказано с клинични изпитвания, че честотата на рака е по-висока при хора, които не ходят достатъчно, които са непрекъснато в автомобила или в градския транспорт, които седят с часове на работното си място, изобщо - водят застоял начин на живот.
Доказана е и пряката връзка между повишеното телесно тегло и повечето онкологични заболявания. Това важи за рака на млечната жлеза и особено за карцинома на матката (ендометриума). Изключение е слаба жена да има рак на ендометриума. Пълните мъже пък страдат по-често от рак на простатата, на дебелото и право черво, и на стомаха.
Друг рисков фактор е консумацията на хлорирана вода. А в сегашните епидемични условия тя е хиперхлорирана. Така че е добре питейната вода вкъщи да се филтрира. Замърсяванията в питейната вода не са патогенни сами по себе си, но с течение на годините се натрупват. По същия начин се натрупва неблагоприятното въздействие на напитки, съдържащи силни оцветители и други химични вещества. Това със сигурност товари черния дроб и храносмилателната система и има отношение към онкогенезата.
В последните години се доказа като рисков онкологичен фактор натрупването на газ радон в сградите. Ето защо, в някои от съвременните сгради се правят радонови шахти, в които се утаява този газ, който нормално се съдържа във въздуха.
В миналото остана канцерогенен фактор, който се използваше в строителството, но вече е забранен почти в целия свят - азбестът. Вдишването на частици от него предизвиква рак на белия дроб, и то тежка негова форма, наречена мезоделиом.
- Какви са постиженията на съвременното онкологично лечение?
- Имаме голям напредък в имуноонкологичното лечение. То започна да се прилага освен при малигнения меланом (вид рак на кожата), също при тумори на главата и шията, на пикочния мехур и на бъбречното легенче. С имунотерапия постигаме дълга и ефективна ремисия с отлично качество на живот, дори при пациенти с много напреднал стадий на заболяването.
Още преди имунотерапията навлезе прицелното (таргетно) лечение, но то отново има подем. Всички пациенти в страната може да предоставят материал за генетично изследване и за тях да се избере най-подходящата прицелна терапия при тумори на храносмилателната система, на белия дроб (особено аденокарциномите), на пикочния мехур.
Предстои промяна в цялостния подход на лечение на един особен вид рак на млечната жлеза - тройно негативният, който беше огромно предизвикателство пред онколозите. Но вече са регистрирани имуноонкологични лечения за този вид рак, с които се прилагат и някои други прицелни молекули, които в комбинация с имунотерапия променят коренно хода на заболяването.
Мара КАЛЧЕВА
