Алексей Бъчев е психолог с богат опит, работил е в структурите на ВМА и в Министерството на отбраната. Но от 2009 г., както сам казва, е изпълнил своя отдавнашна мечта, а именно - да бъде “свободен електрон”. Сега води курсове за обучение по негова методика, целяща усърдна, но забавна работа на всеки човек и разкриване на човешкия потенциал. Алексей няма да ви предложи поредното внушение за вашия живот. При среща с него очаквайте да избършете “дъската на съзнанието си” от всички чужди модели, да седнете пред белия лист и да започнете да живеете автентично. Първите стъпки в тази посока той прави като психолог в експерименталната школа по чужди езици на създателя на науката “Сугестология” д-р Георги Лозанов - български учен (психиатър, психотерапевт и невролог) от световна величина, който разработва т.нар. сугестопедия - десугестивна педагогика.
Ето какви ценни съвети и напътствия за постигане на удовлетвореност от живота ни и от нас самите даде Алексей Бъчев, който участва в Семинар за алтернативни техники и методи за самопомощ за хора с редки болести, който се проведе в Пловдив.
- Г-н Бъчев, трудно ли се разкрива човешкият потенциал?
- Няколко основни неща има за потенциала. Първото нещо е, че ние не знаем какво знаем и можем всъщност. В каква посока ще отиде потенциалът и какво ще сътвори, зависи от нас самите. Посоката зависи от нашето отношение и нагласа към нещата. Повечето хора сме научени да бутаме потенциала в неблагоприятна посока. Общо взето, тогава той загива, твори проблеми, неприятности. Ако успеем обаче да не си пречим, най-малкото да насочим потенциала си в по-благоприятна посока, тогава наистина ни се случват много интересни неща. Някои казват на това чудо, а други гледат свъсено изпод вежди, защото не могат да хванат алгоритъма. А точно това е работата, че тези неща не могат да бъдат алгоритмизирани по никакъв начин.
В тази връзка има една много хубава книга с автор Пол Вацлавик - казва се: “Как да станем нещастни без чужда помощ”. Подзаглавието на книгата е: “Ситуацията е безнадеждна, но не и сериозна”. Авторът описва 14 начина, с които съумяваме сами себе си да направим нещастни. Той казва, че в днешно време не е проблем да си нещастен заради обстоятелствата, но целта на тази книга е със собствените си ръце да изковем нещастието си. Другото много интересно нещо за потенциала е неговата даденост - тук няма зависимост от пол, възраст, социален статус и др. Общо взето, наша изначална връзка е била не със социума, а с безкрая. И тази връзка я имаме - въпросът е какво и как правим с нея.
- Какви са основните принципи във вашия подход на работа с хората?
- Общо взето, един от принципите в този подход е когато нещо не работи, не го повтаряй, а прави нещо друго. Защото когато повтаряме неработещо нещо, ние ще продължим да получаваме антирезултат, а не това, което искаме. Ако искаме нещо друго да получим, ще трябва да сменим нещо в правенето.
Сега ще поясня за едно понятие, наречено психокарта, която е
система от актуални убеждения
вярвания, които дават определения за това какво е реално и какво не е, какво е възможно и какво не е, за философията какво е животът и т.н. По тази карта се ориентираме в нашия живот, по нея взимаме решения, тя организира преживяванията ни - изпълнява много важна функция. Първото, което е, че прави света по някакъв начин измислен и разбираем за нас. След това - държи ни цялостни по един или друг начин. Има случаи, когато картата се разпада и тогава хората попадат в психични заведения с екзотични диагнози като шизофрения.
Във всяка карта има централни вярвания, които организират всичко около себе си. Много разпространена карта е вярването “Животът е борба”. Тук се сещам за една притча, която е следната: Тръгва един човек на пътешествие, маршрутът му минава през пустиня, където се изгубва. Остава дни наред без храна и вода, на края на силите си. Вижда един оазис, добира се до него, тръгва към кладенеца, защото е много жаден, но до него стои змей. Човекът се замисля, решава, че змеят няма да му позволи да пие вода, затова скача върху него, започват да се търкалят по пясъка, бият се. Накрая змеят успява да се отдръпне от него и го пита какво иска от него, че го закача. Човекът му казал - “искам да пия вода”, а змеят отговорил: “Ами като искаш да пиеш вода, пий, защо се биеш?!”
При такава карта и подобно отношение към живота не е чудно, че пред такива хора постоянно се явяват пречки, с които да се борят, т.е. картата се реализира и
животът наистина става борба
Ако пречките не са външни, човекът вземе, че се разболее. Доминиращо в живота му са събития и случки, с които да се бори, защото такава му е нагласата. А иначе по принцип змей до кладенеца няма, ние си го халюцинираме, общо взето. А дори и да има змей, обикновено той няма нищо против да пием вода от кладенеца. Т.е. не водим битки с препятствията, ние ги обхождаме. Повечето хора, когато се разболеят, започват да следват един утвърден сценарий - мислят как ще ходят на още лекари и изследвания, как ще пият еди-какви си лекарства и това се случва. Ако решат да не следват тази пътечка, могат да се направят много неща.
- А защо не винаги работи т.нар. положително мислене?
- Има много хора, които по принцип искат хубави неща, но те не им се случват, защото няма място на картата за тях, т.е. човекът не вярва, че може да му се случат такива неща. Така човекът затваря вътрешното пространство, в което хубавите неща могат да се появят в живота му. Затова и тренингите, които се правят и са в основата на подхода, са в посока на това как да разширяваме границите на тази карта - милиметър по милиметър да нарасне свободното пространство, защото при по-широко виждане се появяват хубави неща в живота.
За Вселената няма значение каква е картата ни, тя я реализира. Оказа се, че живеем в много интересна Вселена, последните 30 г. се натрупаха все повече научни доказателства, които показват, че всъщност не сме в обективна реалност, съществуваща извън и независимо от нас. Много хора вярваха в това, както и че нашите мисли и действия по никакъв начин не могат да ни повлияят. Оказа се, че Вселената е като огледало, което по един или друг начин реализира нашите карти, това, което й подаваме. И през ум не ни минава, че тази реалност може да бъде променена.
Не потъвайте в проблемите си, макар че те хич не обичат да ги неглижираме. Те обичат да им се обръща внимание, да им даваме енергия. Многото ровене в проблемите и многото знания, които са натрупани, довеждат до това, че се изгражда излишно сложна представа за проблемите. Оттук насетне следва изграждането на доста трудоемки сценарии, които човек трябва да следва, за да намери някакво решение. По тази причина се губи много време. Хората действително си мислят, че трябва да правят някакви грандиозни неща, за да получат малка промяна в себе си.
Всъщност човек лека-полека променя светоусещането си
тук няма рецепта. Нормалното е да нямаме проблеми в живота си, нормалното е той да върви леко, нормално е понякога да се ядосаме.
- Как да се справим със страховете, характерни за днешното време?
- Съвременният човек все е загрижен за нещо. Когато се случва нещо не добро, тази загриженост бързо прераства в притеснение и тревога. Когато и тя се усили, става страх. Когато и той се усили, се стига до паника. Тя пък става шок, човекът е изчерпал силите си вече. А какво има отвъд това - има спокойствие. Когато не правим драми, нещата се случват по-пълноценно, емоциите са много истински и силни.
В този похват, който прилагам, има много смях и забавление. Да речем имате страх от нещо - ами изпратете го в нашето село Страхилово например. Тук се практикува похватът себеизпреварване - защото човек подхваща едно неприятно чувство, което има, и го раздува до абсурд. Има много смях, но това, което е по-интересно, е, че ние за кратко време изчерпваме една игра, която иначе работи с години. В един момент се отказваме от тази игра и се отваря пространство за нещо друго.
Картата става съдба, когато човек приеме проблема си напълно. Ако искате нещо, което никога не сте имали, то направете нещо, което никога не сте правили - това е друг принцип. Няма нужда да правите сложни стратегии, а направете нещо, което никога не сте правили. Иначе ние имаме едни и същи мисли в главата си, живеем в един и същ ритъм, а се оплакваме, че няма промяна в живота ни...
Не се опитвайте да сте господари на съдбата си, това ще ви срине. Всеки въпрос има всякакъв отговор, ние сме свикнали с диктата на мислите, с търсенето на едно решение. 1234 гена се променят, когато човек реши или има намерение да промени нещо - това е научно доказано.
Маргарита Благоева
Алексей Бъчев: Не се опитвайте да сте господари на съдбата си, това ще ви срине!
Има много хора, които искат хубави неща, но те не им се случват, защото не вярват, че това може да стане
