Преди месец станахме свидетели на трагични събития - мъже отнеха живота на семействата си, след което и своя собствен. Какво ги е накарало да посегнат на най-близките си, на децата си и накрая на себе си? Придобива ли агресията и автоагресията застрашителни размери за изтощеното ни от проблеми общество? По тези и други проблеми разговаряме с д-р Веселин Герев, психиатър. Той лекува състояния на тревога, безпокойство, напрежение, панически кризи, депресия и безсъние.Завършил е медицина във ВМИ - Пловдив. Специализирал е психиатрия в психодиспансера в Пловдив, работил е като консултант към Военна болница и ДКЦ “Св. Врач”. Специализирал е в Университетска клиника “Франкфурт/Майн”-Германия. Участвал е в обучителни програми на Световната асоциация по биологична психиатрия.
- Д-р Герев, кои са най-тревожните тенденции по отношение на психичното здраве на българите?
- Това, което се забелязва в практиката, е, че все повече се увеличават хората, които страдат от тревога, безпокойство и много силно вътрешно напрежение, което от време на време ги тласка към агресивни и автоагресивни действия. Забелязвам, че тази година няма толкова депресии, колкото много силно напрежение. По принцип тези психични разстройства са с цикличност, която се редува в рамките на години. Да кажем, през 7,8-10 години се получава вълна на депресиите и след това вече само паники и напрежение, тревога и безпокойство.
- Как се обяснява тази цикличност?
- Тя се дължи на много фактори, дори и на лечението на тези състояния, което сме провеждали преди 7-8 години. Защото една добре излекувана депресия би могла да даде резултат и човек да се чувства добре през този период. Но като че ли тази година икономическите и социалните фактори, които оказват влияние върху хората, акумулираха прекалено много тревога, безпокойство и напрежение и тези случаи са повече, отколкото чистите депресивни състояния. Тук трябва да обясним, че за да се стигне до депресия, обикновено човек се “тресе” в напрежение поне на година, година и половина-две. Може би догодина или по-следващата година ще е периодът на депресиите според това, което се наблюдава. Така или иначе напрежението е много голямо.
- А най-високата проява на агресия в междуличностните отношения - визирам тези между съпружеските двойки, когато напрежението прераства в убийства и самоубийства и отнема живота не само на жената, но и на децата в семейството?
- Тук говорим вече за една от формите на агресия, която граничи с ревностновата параноя. Това е съвсем различно състояние и не всеки, който е подложен на прекомерно напрежение, развива и такива параноични мисли. За да се стигне дотам обикновено напрежението тресе човека за много продължителен период от време. Да кажем, шест месеца - една година. Като през това време всеки, страдащ от този проблем, дава най-различни сигнали: има изискващо поведение,
става по-гневен и раздразнителен
от нищо, фиксира се върху определена тема, да кажем изневяра, злоупотреба с доверие и т.н. Тъй като на тези признаци не се обръща достатъчно внимание и те не се считат за някаква патология, се стига до големия проблем. Като цяло не им се обръща внимание и изведнъж най-малкото действие, жест или част от поведението на човека може да провокират много силна, импулсивна реакция, която има фатални последици. В повечето случаи това нещо не е предварително замислено. То е плод на т.нар. импулсивно или късо-съединително действие. Т.е. човек си казва: “Абе, стига толкова! Стига съм те търпял - сега ще ти видя сметката и точка по въпроса...”
Той няма реално разсъждение за това какви са причините, какви са мотивите. Действа се на принципа: “Искрата пали къщата!”.
- Тази патологична ревност характерна за човека от раждането му ли е като личностна характеристика или се дължи на нещо друго?
- Много е трудно да се каже. Има хора, които са мнителни и подозрителни по презумпция. Т.е. такива, които са по-недоверчиви, затворени, мнителни, подозрителни, подлагат всичко на тестове. Това са хора, които обикновено вечно се жалват, че нещо не им е наред, че някой не им е свършил нещо както трябва или както те са искали. Т.е. това е мнителната или подозрителната част от характера на човека. Но много фактори доизграждат тези модели на поведение. Например, ако детето, развивайки психиката си, вижда вкъщи подобен модел на поведение, то обикновено започва да го копира. И другият много важен момент е консумацията на алкохол при възрастните.
- Във всички случаи е имало някакви признаци на тези семейни трагедии, които са били за съжаление подценявани...
- Да, със сигурност е имало такива признаци, просто самият акт е импулсивен. Т.е. човек предварително не е решил да прибегне до агресия. Прави го на момента и едва след това осъзнава какво е направил. И най-вероятно заради това посяга и на себе си.
Но за разширените самоубийства при всички положения това не са обмислени актове, а са провокирани импулсивно - от някакво събитие, от някакъв факт, който възпламенява “бутилката с газ”.
Наскоро имаше един много интересен случай:
мъж блъсна доста коли
и накрая се “приземи” пред БНТ. По данни на съпругата му той е приемал повече от година антидепресанти. Но когато човек започне да приема антидепресанти в силно напрежение, в началото те му дават привидно успокоение, но след това психиката му се превръща в “цъкаща бомба”. Т.е. не се знае в каква ситуация и как тази бомба ще се взриви (съпругата му спомена, че при него се е засилила и агресията му в последно време). В този случай имаме химически провокирана агресия. Т.е. “подлудяване”, “подпалване” на мозъка вследствие на химичните агенти, които е приемал. С други думи, ако този човек не беше системно, повече от година приемал антидепресанти, а беше вземал успокоителна терапия, този проблем нямаше да се случи.
- Предписано му е неправилно лечение ли?
- Не, просто неправилна преценка, защото се кара по стандарт. А много такива хора “цъкат” из държавата: и по пътища, и по улицата, и в домовете ни...
Освен това изключително зле влияе и самолечението. Това, което го пише във вестниците или в интернет, то е само за информация, но “Гугъл” не е доктор, за да прецени къде, какво, колко време и как трябва да се приема.
Случаят с потрошаването на колите е вид по-пасивна форма на агресия - към превозни средства, предмети, но не и към човешки животи. Но виждате какъв е резултатът: човекът е напълно неадекватен. Същото е и при ревностовата параноя, когато напрежението е много голямо. Човек прави нещо, а след това се чуди как е могъл да постъпи така.
- Има един въпрос, на който не мога да намеря разумен отговор: ревността и след това агресията към съпругата е разбираема донякъде. Но каква е тази ужасна мисъл, която ще накара бащата да опре пистолет в главата на детето си и да го убие?
- Точно това ви казвам: тук всичко се изключва - действат инстинктите. Какво е накарало този човек да не осъзнава, че е потрошил 10 коли, а можеше да отнеме случайно и човешки живот? Той е абсолютно неадекватен в тази проява. Същото се случва и при ревностовата параноя.
- Не осъзнава, че убива детето си!? Или е израз на някакво свръхчувство за притежание?
- Не, не... Толкова сериозни и задълбочени размишления при импулсивната агресия няма! Просто
помрачено съзнание
и липса на реална представа за действията и за последствията от тях. Човек не мисли - има някаква агресия, която е дълбоко закодирана в него и трябва да я освободи. За него в момента това е единственото решение.
- А имало ли е човек, който да се е обърнал към вас за помощ, с цел да предотврати такава агресия?
- Имаше един човек, който се обърна към мен за помощ, но, забележете, ревностната параноя беше на жена му. Много упорита и с голяма агресия, преследване навсякъде. Те са били младо семейство, нямат деца и са се разделили. Жената от този факт просто се побърква. Човекът осъществи контакт с мен, комуникирахме, но жената нямаше никакво желание нито да ходи по лекари, нито да се консултира, още по-малко да провежда някакъв вид терапия. И в този случай ръцете ни са вързани - няма какво да се предприеме, за да се избегне този момент.
- Тази жена все още е ходеща, “цъкаща” бомба?
- Да! Имайте предвид, че тук обръщаме внимание на постфактите. Свикнали сме да мислим, че мъжете упражняват агресия. В действителност жените са много по-изобретателни и по-жестоки в тези действия.
- Какво имате предвид?
- На тях е много по-присъща ревността. А ако употребяват и алкохол, тогава става много страшно! При жените патологичната ревност се проявява много по-жестоко, въпреки че в клишетата се вкарва само и единствено мъжката част от човечеството.
- Смятате ли, че отчуждението в обществото ни е една от причините за нарасналата агресия напоследък?
- Не, отчуждението е следствие от нарасналата агресия. Колкото по-голяма е агресията в едно общество, толкова по-неконтактни стават хората, защото може да бъдат обект на агресивни прояви от другите членове на обществото. Освен това те стават по-несъпричастни - капсулират се. Както виждате, където има спор, хората подминават и заминават, защото по-принцип не знаят защо и по какъв повод е агресията, а и може да се окаже, опитвайки се да редуцират или да намалят по някакъв начин нивото й, да станат обект на такива действия, дори и от страна на двамата, които спорят. Но, така или иначе, такива случаи ще има много повече. Вече е акумулирана една критична маса от напрежение, срещу която не може да се направи почти нищо.
Всеки може да посегне на живота си
Преди се считаше, че за да посегне човек на живота си, трябва да страда от много тежко психично разстройство. На практика шизофрения, биполярно разстройство... Трябва да е хронично, психично болен. Но след като ни “напъна” напрежението, оказа се, че не е необходимо човек да е толкова зле психически, за да посегне на живота си. В състояние на много силно напрежение се задействат “гръмотевиците” в главата и те тласкат човек към необмислени действия спрямо него и хората наоколо.
Алкохолът е фактор за насилие
Алкохолът е фактор като психостимулант, който много бурно изостря такъв тип проблеми. Т.е. под въздействие на алкохола при човек се засилва параноидната мисъл, която има в зародиш, защото алкохолът обикновено сваля нивото на потентността и увеличава много либидото. С други думи, човек като пийне, му се прави секс, но за съжаление не може. Това е фактор, който кара психиката да заработи по патологични модели и да задълбочи ревностовите нагласи. Тогава дори и на случайни хора по улицата могат до такава степен да им бъдат интерпретирани действията, че те да бъдат свързани с някаква любовна изневяра на партньора. Мозъкът започва да работи по патологичен, налуден модел. За това се дават и съответните знаци.
Изисква ли се принудително лечение по съдебен път?
Да, но ако това застрашава по някакъв начин живота и сигурността както на човека, който упражнява тези агресивни действия, така и на околните. Но обикновено това се случва в рамките на домашното насилие, което е много трудно доказуемо. Да не говорим, че повечето хора до такава степен са свикнали с домашното насилие, че не могат да си представят живота без него.
Черна статистика
- 35-годишен мъж убива съпругата и петгодишната си дъщеря в Пловдив на 4 януари
Патологична ревност от страна на Благой Сапунджиев към жена му Йорданка е една от версиите, по които работят разследващите. Живеещите в кооперацията разказват, че счетоводителката е била красива жена, по която мъжете се заглеждали. Благой не е много познат сред съседите. Мъжът е застрелял съпругата си Йорданка и дъщеричката си Петя в главите, а след това се самоубил по същия начин. Благой е убил семейството си с незаконно притежаван пистолет.
- 53-годишен мъж уби майка и дъщеря и се самоуби в "Надежда" на 28 януари
Минути преди 2.00 часа на тел. 112 звъни 53-годишен перничанин, който заявява, че е извършил двойно убийство и ще скочи от 6-ия етаж на блок в кв. “Надежда”.
Към адреса незабавно били изпратени екипи на полицията и “Бърза помощ”. Униформените открили безжизненото тяло на мъжа пред жилищната страда. В апартамент били намерени и телата на 45-годишна жена и 20-годишната й дъщеря.
Мъжът е извършил убийствата с нож. Оставил е предсмъртно писмо. По неофициална информация в основата на тежкото престъпление в столичния кв. "Надежда" 1 е болезнена ревност.
В предсмъртното си писмо 53-годишният перничанин е написал, че лекото поведение на майката и дъщерята е станало причина за убийството им. В писмото той употребявал нецензурни определения за двете жени.
- Мъж убива показно две жени в Бургас на 27 октомври 2015 г.
Двойно убийство, извършено от болезнена ревност, разтресе и Бургас. Изоставен мъж разстреля от упор бившата си любима и възрастната й майка. Кървавата драма се разиграва в бургаския квартал “Долно езерово”. Двете жени са били екзекутирани в двора на къщата си. Жертвите са 67-годишната Тонка и 46-годишната й дъщеря Иванка, която доскоро имала дълга връзка с убиеца.
52-годишният Драгия избягал от местопрестъплението веднага след като застрелял бившата си изгора и майка й. Той се заключил в дома си, който се намира на съседна улица. Там презаредил пушката и зачакал. С него била единствено възрастната му майка. Убиецът в последния момент решава да се предаде и излиза с вдигнати ръце от дома си.
46-годишната Иванка е майка на две деца. Дъщеря й Антония разказа, че жената е била подложена на зверски тормоз. Тя останала вдовица преди доста време и от няколко години започнала връзка с Драгия. Той обаче я ревнувал болезнено и вдигал почти всеки ден скандали. Преди два месеца Иванка решила да се раздели с него и още същата нощ Драгия запалил колата й. При последните им скандали той заплашвал, че ще я убие. Драгия не е криминално проявен, но преди години имал връзка с друга жена, която също заплашвал с убийство. Тя потърсила помощ от полицията и си издействала ограничителна заповед срещу него.
Милена ВАСИЛЕВА
