Удивителна история за волята на едно момче, което е по-различно от другите, но по никакъв начин не го показва.
Един от служителите на голяма фирма има нелек живот. Когато се ражда детето му чува думите - от него нищо няма да стане и по-добре го оставете в институция. Къде е той 12 години по-късно и какво значи обичта на една майка и на един баща - това става ясно от репортажа на Нова тв.
За Атанас Йорданов и семейството му борбата е всеки ден. Очите на Цеци обаче сияят, когато насочи поглед към баскетболния кош или е на скамейката със своето второ семейство - така нарича съотборниците си.
Когато се ражда, родителите чуват от лекарите, че няма да може да ходи, да говори и да се развива нормално. Те обаче отказват да оставят детето си в дом, въпреки че чуват такива съвети и до днес. Причината - момчето се ражда с тежка малоформация. Освен че се ражда буквално инвалид, седем дни по-късно развива и хидроцефалия. Днес е с клапа в главата и е претърпял множество операции.
Новият живот на Цеци започва през 2011 година на баскетболното игрище на стадион „Васил Левски”. Довежда го майка му, която отказва да приеме, че детето й ще остане неподвижно. Треньорът е изумен, защото до този момент толкова малко дете не играло в отбора.
Днес от неподвижния Цеци няма и следа. Не просто може да говори, а е един от най-добрите защитници на игрището, опровергавайки всички очаквания на медиците. Може да се похвали дори с медали.
Даниела и Йордан тръпнат, докато Цеци е на игрището. Страхуват се, че може да се нарани, но знаят, че това е начинът той да живее нормално. Те благодарят на Бог за всеки един ден с него.
Горещи
Коментирай