Даниел Троев е психолог и обучител по емоционална интелигентност, част от екипа на сдружение “Чудно” и автор, заедно с Андрей Ганев, на наръчник за добри практики за психично здраве. Завършил е психология в Софийския университет “Св. Климент Охридски” и курсове по психотерапия. Разговаряме с Даниел Троев за това какво ни разболява и как чрез собствената ни психика може да задействаме оздравяването в нашия организъм.
- Г-н Троев, какво трябва да правим, за да бъдем психично и телесно здрави?
- За да няма психични проблеми и за да не се разболява, човек трябва да обръща внимание на сигналите, които му подават психиката и тялото - емоционално неразположение, отпадналост или болка. Всеки подобен сигнал идва да ни покаже, че нещо в нашите мисли, в нашите разбирания и емоции, в цялостното ни възприятие за света има нужда от промяна.
Със своите стереотипи в живота обаче ние затвърждаваме вече изградени невронни мрежи, отношението ни към околния свят остава непроменено, а оттук и реакциите ни. Въпреки че психиката е много гъвкава, когато условията на средата се променят, тя може да продължи да работи като отговор на предишните условия. Но тогава решенията, които са били подходящи за предишната ситуация, вече не вършат работа. Получава се несъответствие на нашата реакция, от което възникват проблеми.
Да вземем за пример общуването между майка и дете. Когато детето достигне възраст, в която трябва да бъде по-самостоятелно, то отказва да изпълнява това, което му се нарежда от майката. В този момент тя си отпуска нервите, получава емоционално неразположение и си мисли или че е лош родител, или че детето й става лошо. Всъщност майката трябва да се адаптира към промяната на детето и вече да обсъжда с него какво и кога е полезно то да направи. Когато майката промени собствената си реакция, ситуацията също се развива продуктивно и за двете страни.
- Ако човек не успее да се реализира в живота, дискомфортът от това неудовлетворение може ли да се изроди в някакво физическо заболяване?
- Да. Когато се чувстваме нещастни, това се отпечатва в нашите невронни мрежи в мозъка, утъпкват се съответните невронни пътища, които предизвикват съответните биохимични процеси. Целият организъм реагира на нашето усещане за нещастие, тялото отслабва и се получава спад в имунната система. Тогава може да се стигне до тежки заболявания.
Същият механизъм се получава и когато човек е изложен на постоянен стрес. При стресова ситуация животното или се бие, или бяга. При човека в древни времена механизмът се е изразявал във физическа агресия срещу враг или в бягство от хищник. В наше време стресогенните фактори са други и реакциите на тях също са различни.
Ако човек загуби работата си например,
може да се отключи реакцията “борба или бягство”. Вместо с физическа агресия борбата ще се изрази с гняв, спорове, сарказъм, а бягството чрез социална изолация, депресия или някакъв вид зависимост.
- Как ще убедите хората, че не е срамно при нужда да се отиде при психотерапевт или при психиатър?
- Ходенето при психотерапевт и при психиатър само при тежки психични проблеми и заболявания е остарял стереотип. Той е свързан с погрешното убеждение, че посещението при психотерапевт е дълъг и мъчителен процес, който включва ровене в миналото, търсене на проблеми в продължение на години. Самите психологически методи обаче претърпяха развитие. В момента разполагаме с деликатни, бързи и ефективни методи, чрез които човек може бързо да си възстанови психичното равновесие. Обучен съм и практикувам краткосрочни методи в психотерапията. Те се основават на заложената у човека възможност да се справя с обстоятелствата. Този процес лесно може да бъде управляван от психолога, който играе ролята на катализатор на естествените възможности на личността и който фокусира вниманието й върху решенията.
Ако вярваме, че не ни върви в живота, че все на нас се случват разни неща, че сме нещастни, това наистина се превръща в наша реалност. Но ако променим перспективата си, тогава всяка врата за справяне със ситуацията се отваря. Тогава разбираме, че сме силни, съзнанието ни се прояснява, а подсъзнанието ни започва да работи на нови честоти.
- В какво се изразяват кратковременните терапии и колко време наистина е нужно, за да се реши един психичен проблем?
- И моята практика, и практиката на други психолози показва, че резултат може да се постигне средно за 3-5 срещи. В индивидуалния случай може да е след една среща, може да е и след десет. В нашата терапевтична работа целим разгръщането на личностния потенциал - на
естествената способност на всеки човек да надхвърли обстоятелствата.
Разчитаме на креативното мислене, на абсурда, на хумора, на това човек да промени отношението си към ситуацията и своите ограничаващи, негативни модели на мислене. Ние всъщност помагаме на мозъка да игради нови невронни връзки и така да излезе от негативните модели на мислене.
Правейки нещо непривично и абсурдно в живота си, човек започва да изпитва други емоции, да има други мисли. Тези различни позитивни емоции и мисли стартират други физиологични процеси, които съвсем естествено стартират оздравителни процеси.
- Западният човек е свикнал за всяка болка да взима хапче и да очаква проблемът да отмине. Но често не се получава. Защо?
- Защото болният трябва да обърне внимание и на психичния си живот, на своите мисли, на поведението, което следва от тези мисли, на емоционалните реакции. Защото с лекарството ще лекуваме само симптома или болката в една част от тялото. Това е успешна стратегия за кратко, но не решава проблема. Физическата симптоматика често е сигнал, че нещо в мислите, в начина ни на живот трябва да бъде променено. Когато искаме да се излекуваме на физиологично ниво, трябва да повлияем и на психиката.
По-старото поколение помни създателя на сугестологията проф. д-р Георги Лозанов. За него внушението е предлагане на личността на много човешко отношение на любов, на разбиране. Само чрез такова общуване Лозанов постига оздравяване от алергии, от кожни заболявания, а при по-сериозни болести като шизофрения и епилепсия постига спад в симптомите, овладяване на заболяването. В резултат на своя опит той стига до извода, че
в психиката на хората са кодирани
различни варианти на оздравителни процеси, които просто трябва да бъдат стимулирани. Това, което пречи на оздравителните процеси да се случват естествено, са нашите убеждения и нагласи, че определени заболявания са нелечими. Но в терапевтичния процес само чрез разговор могат да се преодолеят ограниченията, които сами сме си поставили, за да достигнем до убеждението, че оздравяването е моя отговорност. Защото оздравителният процес само чака да бъде провокиран, за да започне.
- Значи оздравителният процес може да бъде управляван чрез психотерапия.
- Това е напълно възможно. Постигаме добри резултати с пациенти, които имат различни кожни заболявания, които страдат от необяснимо главоболие или болки в тялото. Психологическите методи са много полезни и при автоимунни заболявания. Като постигнем хармонично състояние на индивида, се тушират проявите и на много тежки болести. Ето защо екипът ни ще започне конкретно изследване за ефекта на психиката върху оздравителните процеси. До месец-два ще го стартираме, като предложим помощ на хора с физиологични заболявания.
Ще се опитаме чрез нашите терапевтични методи, чрез промяна в мислите и в поведението да провокираме оздравителните процеси у тези хора. Болните понякога спонтанно получават изумителни резултати в лечението си и споделят, че са оздравели по чудодеен начин. Всъщност оздравяването не е чудо, което се случва по незнайни причини, а може да бъде съзнателно предизвикано.
Мара КАЛЧЕВА
