Специално за MyClinic Петър Вълков – доктор по клинична психология, ни предостави публикацията си „Управление на гнева от психологическа и християнска перспектива”. Д-р Вълков е главен асистент по психология в Тракийския университет в Стара Загора, член е на Дружеството на психолозите в България и на Българската християнска медицинска асоциация.„Обърнете внимание на това как в древните писания не се казва „Недейте да се гневите”, а „Гневете се, но без да съгрешавате” – обяснява психологът. – Всички психично здрави хора са изпитвали гняв през живота си. Смисълът на „Гневете се, но без да съгрешавате, слънцето да не залезе в разгневяването ви!”, е следният: когато човек макар и справедливо изпитва гняв, до залеза на слънцето той трябва да се успокои. Това е необходимо, защото този гняв може лесно да премине в по-дълга и трайна омраза и по този начин да се превърне в тежък грях. Понякога горчивината, предизвикана от неправилна постъпка или обидна дума, не спира да кипи в душата. Това важи особено в случаите, когато има скандали в семейството, между приятели, в църквата или някъде другаде. Колкото по-дълго време оставаме разгневени, толкова повече ни обзема омразата и намалява вероятността за успокояване и правилна преценка на ситуацията. Дори да сме били прави, нека не заспиваме с гневното чувство, защото може да ни превърне в престъпник“, предупреждава Вълков.
Изпитвайки гняв, ние можем да отстояваме нашите принципи, а тези емоции имат и информативна стойност. Например тъгата ни информира за загуба, страхът – за заплаха, а гневът ни предупреждава за несправедливо отношение или постъпка... Според Библията Бог също е изпитвал гняв. Но той е праведен и справедлив, насочен към злото, което вършат хората. Ние трябва да се гневим, когато хората забравят за доброто и не могат да превъзмогнат злото. Библията дава редица примери за праведен и справедлив гняв. Гневът невинаги е греховен, тъй като понякога се явява справедлив отговор на злото. Много често обаче той е греховен, деструктивен: когато е предизвикан от нашия егоизъм, когато е породен от нашата гордост, когато подбужда нежелание да се чуват справедливи забележки и упреци, и когато поражда престъпни намерения. Ние съгрешаваме, когато изливаме гнева си върху хората, които не са виновни за събитието, което го е отключило, когато натрупаме вътрешен гняв, който води до недоволство и огорчение, когато отговаряме неподходящо на ситуация, предизвикала гняв у нас, фокусирайки се върху личността, а не върху проблема. Така нанасяме физическа или психическа болка или вреда на човека.
Как да управляваме негативните си емоции!
На първо място: да се фокусираме върху решението на проблема
„Чувствата оказват влияние върху мислите, а мислите оказват влияние върху чувствата. - продължава да коментира Вълков. – В състояние на гняв съзнанието е замъглено, а мисленето – тунелно. Тоест мислим само в една посока, без да виждаме алтернатива. Затова чувствата трябва да се контролират! Библията ни учи да упражняваме контрол върху нашите чувства: „Безумният показва явно отегчението си, а разумният скрива оскърблението…” Не трябва да избързваме да се гневим, преди да има реални основания за това. Затова дори да ни се стори, че имаме сериозни причини да се гневим, полезно е още веднъж да преосмислим ситуацията, защото в гнева си можем да кажем или да извършим неща, за които после да съжаляваме цял живот. Тук може да помогне техниката „броене до 10” или „задържане на глътка вода в устата”, преди да отговорим или да действаме в ситуация на гняв. Тук винаги си спомням историята с дърваря, който се връща от гората и вижда кръв из къщата, кучето е цялото в кръв, бебето не се чува. Решава, че кучето е убило бебето и в пристъп на гняв той го застрелва. Но щом е заглъхнал изстрелът, чува детски плач, намира детето, а до него лежал труп на вълк. Така разбира, че кучето е убило вълка, за да спаси детето, но уви… гневът се е оказал по-силен от разума. Можем да се справим с гнева си по правилния начин: да се фокусираме върху решението на проблема, а не върху самия проблем. Ако проблемът изисква да се противопоставим на другия човек, това трябва да стане с отговорност, а не да бързаме да го нараним и оскърбим. Затова винаги съветвам моите пациенти - атакувайте проблема, а не хората! Ако трябва да се упрекне човекът, направете го с разбиране и съчувствие! Споделете вашите чувства, вашето безпокойство, вашия гняв! Обмисляйте добре думите, използвайте подходящ и уверен тон. Смиреният отговор намалява силата на яростта. А оскърбителната дума възбужда още по-силен гняв...“, обясни психологът.
Гневът е не само емоция, но и биохимична реакция, изхвърля се адреналин, повишава се артериалното давление, пресъхва гърлото, появява се енергия в мускулите… Готови сме да се защитаваме или да нападаме. Изследванията на различните емоции, направени от Левинсън, Екман и Фризън, показват, че честотата на сърцебиенето е по-високо при отрицателните емоции, като гняв, страх и тъга, отколкото при положителните емоции на щастие и възхита. При гняв температурата на кожата е по-висока, отколкото при другите емоции.
Срещата с любимия човек също кара сърцето да бие по-често, но само гневът кара сърцето да бие много по-бързо. Гневът оказва огромни последици върху функционирането на сърдечно-съдовата система. При спомен за случай, в който сме изпитвали гняв, ефективността на изпомпването на сърцето спада с 5 пункта. А това показва, че гневът нанася сериозен удар върху сърцето. При гняв се наблюдава прилив на кръв към ръцете, за да е в готовност индивидът да нападне. Тази емоция се характеризира с учестен пулс и повишено ниво на хормоните, особено на адреналина, поради което често човекът стига до крайни действия.
Тук Библията е права: „Гневът убива безумния. А негодуванието умъртвява глупавия”...
Апропо!
Именно гневът атакува имунната система. Според Бистра Ценова, завеждащ на лабораторията „Психология на труда” в Националния център за опазване на общественото здраве, петминутното гневене е петчасова липса на имунна защита. Експериментални изследвания доказват, че заради пет минути ядосване сме с понижен имунитет и нарушен „Имуноглобулин А” в слюнката. Т.е. дихателните пътища, които са преградата към всякакви вируси и микроби, са с напълно нарушени функции… И още нещо, много важно – доказано е, че гневът е по-вреден за здравето от тютюнопушенето и лошия холестерол…
Яна БОЯДЖИЕВА
