Хазартната зависимост е хронична болест!

Дорота Жултовска-Първулова е родена в Полша. От 1991 г. работи в България като психолог в Националния център по наркомании, после в Превантивно-информационния център по проблемите на наркоманиите, а в настоящия момент – в Терапевтична практика „Кабинет №6”. Специалист е по зависимостите, включително и хазартна. От 1 януари 2015 г. влизат в сила изменения в Закона за хазарта, с които се регламентират вноските за социално отговорно поведение – термин, с който се назовава задължението на организаторите на хазартни игри да внасят определена сума, предназначена да се използва за финансиране на мерки и политики за превенция на зависимо поведение от хазартни игри, както и за лечение на хазартна зависимост. Организаторите на различните видове хазартни игри ще бъдат задължени да правят годишни вноски за социално отговорно поведение в различни размери – организаторите на онлайн залагания ще внасят в бюджета на Държавната комисия по хазарта по 50 000 лв. на година, организаторите на игри в игрално казино – по 10 000 лв. на година, а тези на всички останали видове хазартни игри ще имат задължението да внасят по 5000 лв. годишно.

Провеждането на отговорен хазарт е основен приоритет на Европейския съюз и всяка държава-членка на ЕС се насърчава да предприеме национални мерки за социално-отговорно поведение на организаторите на хазартни игри и на мерки за предпазване на младите хора от хазарт и за превенция и лечение на хазартна зависимост, а така също и за провеждане на отговорна реклама и маркетинг. Отговорният хазарт е утвърдена практика в развитите европейски страни. По силата на действащите правила в повечето държави в ЕС в ротативките в казината например се монтират устройства, които прекратяват играта, когато размерът на залога достигне 300 евро. През юли миналата година Европейската комисия прие и специална препоръка относно хазартните услуги по интернет.

Какво е да си зависим от хазарта? Зависимост ли е редовно да играеш на „Еврофутбол”, тото или лото? Болен или пропаднал човек е този, който е станал зависим от хазарта? Ето, това са въпросите, по които днес разговаряме с психолога Дорота Първулова.

---

- Г-жо Първулова, с какво се характеризира патологичното влечение към хазарта?
- Патологичното влечение към хазарт от 1980 г. се разглежда като психично и поведенческо разстройство от групата на разстройствата на навиците и влеченията. Според Международната класификация на болестите разстройството се характеризира с чести, повтарящи се епизоди на хазартна игра, които доминират в живота на човека в ущърб на социалните, професионалните, материалните и семейните ценности и ангажименти. Тези хора могат да рискуват работата си, затъват в дългове, лъжат или нарушават закона, за да се сдобият с пари или избягват плащането на дълговете. Зависимият описва интензивен подтик към хазарт, който трудно контролира, като същевременно е погълнат от мисли и представи за акта на хазартната игра и придружаващите я обстоятелства. Тази свръхангажираност на съзнанието и подтиците често се усилва при стресогенни житейски обстоятелства.

- Какво е хазартната зависимост?
- Тя е хронично, рецидивиращо заболяване. Може обаче както при другите хронични заболявания – астма и диабет, пациентите да се научат да живеят пълноценно, стига да съумеят да спрат да играят. Т.е. да са в ремисия. В първоначалния период на осъзнаване на проблема повечето от тях се възприемат като морално слаби и безволеви. Като че ли основният проблем е липсата на силна воля. С помощта на терапия или  групи за взаимопомощ АG - анонимни играчи, те достигат до заключението, че са много болни и могат постепенно да се научат как да се справят със заболяването си.

- Всеки ли, който играе хазарт, е зависим?
- Играещите хазарт по различен начин се ангажират с тази дейност. Едните играят рядко и само за развлечение. Други регулярно и системно изпробват знания, умения и комбинации, но могат да контролират количеството на времето, прекарано в игра, и харченето на парите. Накрая има патологични играчи, на които целият им живот е подчинен на хазарта. Характерни за тях са често повтарящи се неконтролируеми импулси за игра. Мислите са завладени основно от анализиране и преживяване на предишните и планиране на предстоящи игри. Постепенно се увеличава времето, прекарано в играта, и парите. Опитите да се ограничи, да се контролира или да се спре играта не носят никакъв успех. Силната вяра, че голямата печалба или възстановяване на загубите е само въпрос на време, завладява мислите. Постепенно нараства раздразнителността и тревожността им, а заедно с това и лъжите. Загубата на контрол и началото на зависимост могат да настъпят години след така наречената „нормална” игра.

- Каква е първата крачка, която трябва да извърви зависимият от хазарт?
- Играчът първо трябва да приеме факта, че е зависим, че е болен и сам да поиска да се лекува. 

Да е мотивиран за промяна 

Най-често това става, когато вече има много загуби от хазарта в различни области от живота. В повечето случаи потърсилите помощ са пациенти, претърпели тежки загуби и терзания. При голяма част от хората влошаването настъпва плавно, включително и здравословно, преди да са готови да признаят загубите и да поискат да приемат помощ.

- Какви са типичните черти на зависимия от хазарт?
- Основно това са, първо, загуба на контрол и неспособност и нежелание да се приеме действителността такава, каквато е. Оттам идва бягството в света на мечтите и фантазиите, свързани с хазарта.  Второто е емоционалната им лабилност. Зависимите споделят, че се чувстват емоционално комфортно, когато играят. ,,Единственото място, където се чувствам добре, е пред рулетката. Там ми е удобно, спокойно и защитено. Никой нищо не очаква от мен. Знам, че унищожавам себе си, но едновременно с това имам чувството за безопасност”.

Третото е инфантилност - незрялост. Желание да се притежава всичко най-добро в живота, без да се вложи никакво усилие – като че ли това е обща черта на зависимите играчи. Изграждане на илюзорния им свят.

- Какъв е този илюзорен свят?
- Създаването на илюзорен свят е още една обща черта на зависимите от хазарта. Доста време им отнема създаването на визия за ,,огромните и страхотни” неща, които ще се случат, стига да се удари голямата печалба - джакпотът. Мечтата да създаде приказен свят за своите близки и приятели и като филантроп да раздава благата, присъства силно във въображението на зависимия. Но приятният и охолен живот ще е възможен благодарение само на измислената система на игра. Най-интересно е, че никога не съществува тази парична награда, която е в състояние да сбъдне и най-малката мечта, т.е. да донесе удовлетворение на играча. Ако се стигне до мечтаната и планирана парична сума, тя изведнъж се оказва без значение. Зависимият не спира и продължава играта, за да реализира още по-големи парични мечти. А когато това не се получава при загуба например, отчаянието нараства прогресивно в зависимост от паричния дефицит. Мечтите се разпадат на дребни парчета, постепенно настъпва разруха на „въздушните кули” и на личността.

- Хазартната зависимост само финансов проблем ли е?
- Хазартната зависимост е преди всичко емоционален, здравословен проблем. Зависимият изгражда постепенно около себе си 

огромни планини от проблеми, 

изглеждащи нерешими. Естествено, съществуват и финансови проблеми, но те в крайна сметка се оказват не най-значимите. Освен с тях зависимият трябва да се справи и с проблеми в работата, в семейството, а често и с такива от правно естество. Чувството, че никой не го разбира, самотата и изолацията са много силни. Близките и приятелите му постепенно се отдръпват. На фона на всичко това финансовият проблем е най-малкият. В момента на ремисия, когато се прекратява играта, отливът на парите спира и има възможност с труд да се спечелят пари, за да се върнат заемите. Най-добрият начин за възстановяване, по-скоро – оздравяване, е работа и изплащане на дълговете. Самите борчове пречат на процеса на оздравяване. Затова постепенно те трябва да се погасят със собствен труд, а не като се взимат отново следващи заеми. Най-трудно и най-дълго се работи върху промяната на нагласите и поведението. Това трябва да продължи през целия живот.

- Защо зависимият не може да спре да играе дори и когато прояви силна воля?
- Ако някой е откровен със себе си, ще признае, че е безсилен да се справи с хазартните проблеми. Хазартът е също като нелечимите болести. По-скоро – то е нелечима болест. Доста от нашите пациенти успяват да не играят определен период от време. След това обаче настъпва унищожаване на изградения защитен механизъм и загуба на контрол. Някакво стечение на обстоятелства може да даде тласък отново да се играе, без да се мисли за последиците, загубвайки изцяло контрола върху поведението. Контролните механизми, в които се е вярвало и на които се е основавало до момента поведението, като сила на волята, спират да действат. „Пада ми пердето” – казват пациентите. Силната воля губи пред силата на играта.

- Може ли някога да се завърне към контролирана игра някой, който вече е имал проблем с хазарта, но не е играл дълго време?
- Не. Първата игра след ремисията е като първата чашка алкохол за алкохолика. Рано или късно се влиза в същата деструктивна схема. Веднъж ако се премине чертата и се навлезе в територията на безотговорна и неконтролирана игра, никога повече няма да може да се върне контролът. След спирането на играта за определен период – няколко дни, седмици или месеци, може да се появи чувство за сигурност, че този проблем вече не съществува. Някои опитват да правят малки експерименти, за да играят контролирано, но последиците често са катастрофални. Категорично трябва да се избягва първата игра – дори залогът да е невинен. Предишната фикс идея и обсебването се завръщат. Остава алтернативата – да играеш и да рискуваш това, което си изградил досега или да не играеш и да строиш нов живот. Това, че зависимият е спрял да играе, не го прави независим. Често хората правят по-къси или по-дълги ремисии без никакво конструктивно мислене и промяна. За периодите на спиране са характерни нервното напрежение, тревожност, нерешителност, прекъсване на социалните връзки, отдалечаване от приятелите и близките. Тук е мястото за работа със специалист.

---

Имам въпрос: Даниел Милчев, Стара Загора
Какъв е профилът на хазартно зависимия човек?

Хазартно зависимият не може да се примири да живее в действителността, в която всички живеем – да стане сутрин, да отиде на работа, на пазар, да нахрани семейството или да вземе обувки на децата. 

Мислите му са обладани почти ежеминутно от мисълта да играе. И си казва: като спечеля, ще си купя това и това. Но никога не мисли за обикновени неща: "Ще си купя „Алфа Ромео”, а на баба си например - вила". Влиза в казино и играе, печели 100 лв. Казва си: „Това е готино, досега никога не съм печелил". Но тези пари не са достатъчни, защото, за да реализира този приказен свят, му трябват много повече. Но даже и да спечели 100 хиляди, в един момент губи. И при печалба, и при загуба се появява постоянно притеснение, тревожност. Но финансовият аспект на хазарта е най-маловажен, въпреки че всички хора, които са лаици, смятат, че пристрастяването е най-вече финансов проблем. Другите щети са по-важни – семейство, работа, социални контакти. Моралните ценности също страдат, защото започват да лъжат, да мамят, за да си набавят пари, въпреки че пред себе си са убедени, че ще спечелят и ще ги върнат. Има много богати пациенти, играещи на рулетка, които имаха фирми, пари. Те вече нямат абсолютно нищо. Говорим за стотици хиляди лева. Размерът на сумата не е толкова важен, защото има хора, които са на заплата. Губят днес 10-20 или 100 лв. Но утре пак. Механизмът заработва. Всеки човек се стреми да се чувства комфортно. Като деца се въртят на въртележки, като тийнейджъри пробват алкохол и т.н. Но някои от тях се стремят непрекъснато към комфорта, като по този начин се развива зависимостта. В игралната зала губиш пари, но се чувстваш добре, защото никой не иска нищо от теб, там си сам със себе си, това е защитено място. Няма да ти кажат иди на пазар или заведи децата на лекар. Чувстваш се добре, въпреки че вече разбираш какво се случва - съпругата ти се кара, изгубил си сума ти пари, излъгал си, откраднал си, ако работиш в банка например. 

---

Между другото!

При хората, които работят с пари, много често се случва да погазят закона, защото когато си зависим, моралът, ценностната система или законът спират да съществуват. Ето и пример: има едно дете, което е отявлен комарджия, патологичен случай. Той не стъпва в казино, но непрекъснато се басира за нещо. За чаша кафе дори. Звучи като някакъв условен рефлекс, но си е зависимо поведение. Даже да не е нещо материално, показателно е, че нещо не е наред.

---

Искам да знам:
След колко време игра става пристрастяването?

Никой не е застрахован - известните хора и те като всички останали търсят помощ, стига да осъзнаят, че имат нужда от такава. Всеки има нужда от запазване на конфиденциалността, но е естествено, че при известните хора тя е от особено значение заради публичността им. Конфиденциалността е част от професионалната етика, на която държи всеки терапевт. Все пак процесът на осъзнаване на проблема и реалното потърсване на професионалната помощ е много дълъг. Известността в случая е утежняващо обстоятелство. 

Темата зависимости в България си остава табу, въпреки че за алкохолната и наркотичната се говори все по-открито. Проблемът с хазарта като че ли публично се омаловажава в обществото.

„Напоследък при мен идват млади хора – момчета по на 20 години, които залагат на Еврофутбол. Те не са още социално изградени, подпомагат ги родителите. Точно тези случаи за мен са особено ярки – това е лична драма и тя е фрапираща. А при хора с висок социален статус, които играят вече друг тип залагания и имат големи финансови загуби, включително са загубили и фирмите си, драмата също е голяма. Така че тук не финансовото измерение определя доколко фрапиращ е случаят.

Редовната игра на тото и лотарии също е хазартна зависимост! Това е зависимо поведение – разстройство на навици и влечения. Дали залагаш на ролетка, дали в Еврофутбол, дали на машинките, за които хората смятат, че не са никакъв проблем, всичко това за отделен човек е проблем. Например при Еврофутбол сумите могат да не са големи, но има влечение, има подтик, загуба на контрол.

Ето, например включваме си телевизорите и слушаме за поредната измислена игра с печалби. Дали това ще е Еврофутбол, тото, лото – няма значение.

Показват ни едни симпатични чичковци, които в повечето случаи са много бедни хора – минали през някакъв магазин, изтрили си билетче и спечелили един милион. Но това е абсолютно заблуждаване на хората, рекламиране и подтикване към безотговорно поведение. Т.е. можеш да си живееш добре с пари, паднали ти от небето, а не да полагаш усилия, за да ги спечелиш. Така възпитаваме поредното поколение млади, безотговорни хора. Младите вече имат достъп до интернет и дори не е нужно да излизат от къщи, за да залагат, а този процес се контролира трудно. Там отиват големи суми! Изгражда се илюзорен свят, за който вече споменах. В медиите напоследък се прокламира именно този илюзорен свят, в който младите хора – без навици и идея за живота, с лекота навлизат и се появява рискът от зависимост. Не казвам, че всеки ще стане зависим”, коментира терапевтът.

Няма закономерност след колко време игра става пристрастяването. Може да си играеш цял живот, без да си зависим. Може всеки ден да пиеш салата с ракия, но в петък или в събота да не се случи и това няма да породи тревожност. Но когато си пил толкова време контролирано, има вероятност всичко да излезе извън контрол. Специалистите спорят дали има такова нещо като зависима личност. 

„Според мен има такава предразположеност, но не в медицински, а в психологически аспект. Това са хора, които от деца не са били научени да поемат отговорности. Не е задължително например родителите да са разведени. Има и много „хубави" семейства. Идват близките и казват: „Не си обясняваме как се стигна дотук, всичко сме направили за него. Осигурихме му бита, образованието!” В такива случаи мама и досега е загрижена, като непрекъснато пита „сложил ли си жълтия панталон или топла блуза”. Тя ще уреди и среща с психолог. Имам пациент – едно момче с хазартна зависимост, което е на 39 години, но ще си остане момче цял живот. То няма отговорности, не е свикнало да има задължения. Малкото дете, за да се научи да ходи, трябва първо да падне. А много често родителите не дават възможност да паднеш, да се набодеш... за да пораснеш”, допълни психологът.


Милена ВАСИЛЕВА