В ежедневното ни общуване с близки, приятели, колеги често попадаме в ситуации, в които се чувстваме ядосани, объркани, притеснени, обидени, безсилни. Когато изпитваме такива силни чувства, породени от поведението и отношението на другия човек към нас, използваме две стратегии на поведение - или потискаме чувствата си, или ставаме агресивни и така отстояваме своята позиция. Как да се справяме успешно с проблемни ситуации и как да имаме пълноценно общуване с близките и обкръжаващите ни хора - по тези въпроси ни съветва психологът Боряна Борисова.
Причините да използваме някоя от двете стратегии на поведение можем да открием в средата, в която сме израснали. Какъвто модел на поведение за решаване на конфликти сме виждали от своите значими близки хора (майка, баща, баба, дядо и т.н. или приятел, идол...), такъв прилагаме. Личността ни също се отразява тук. И нуждите ни. Например, ако искаме да бъдем обичани и харесвани, и в ценностите ни има вярване, че ще ни обичат и харесват, ако сме мили и добри, послушни, то вероятността в конфликтна ситуация да замълчим е голяма.
Ако в общуването сме заявявали многократно своята позиция, а човекът отсреща е отказвал да я чуе, отново я има вероятността да замлъкнем. Ако сме били свидетели на отстояване на позицията със сила, обида, заплахи, е възможно в конфликтна ситуация да проявим агресия. Ако се съмняваме в своята сила, вероятно е да търсим битки, печеленето на които доказва силата ни. Ако сме родители и искаме най-доброто за детето си, а то поради различни причини не желае да ни чуе и не изпълнява това, което му казваме, може от позицията на по-големия и силния да наложим своето желание върху хлапето..., но да не изпитваме удовлетвореност от взаимоотношенията ни. Възможно е да проявим агресия и когато дълго сме били любезни, толерантни, но не срещаме същото от другата страна. Причини много.
Но идва момент, в който “чашата прелива”, “избухваме” използвайки физическа или вербална атака. В тази ситуация, в която не владеем себе си, можем да ядосаме или нараним другия. Ако потиснем чувствата си, на практика се отдръпваме от ситуацията и се чувстваме наранени, ядосани, обидени, обезсърчени и нараняваме себе си. Обобщавайки, можем да кажем, че оттегляйки се, не даваме на другия възможност да промени поведението си, а атакувайки го, можем да го загубим като приятел, близък човек, ценен партньор.
Какво можем да направим?
Да бъдем искрени. Да изразим своите чувства, възникнали от постъпките на другия, по начин, който да не го нарани, но да му каже как се чувстваме. Искреността и автентичността водят до добро разбиране между двамата участници в диалога. Те (искреността и автентичността) увеличават вероятността противоречията да бъдат решени с приноса на всеки един от тях.
Какво означава да бъдем автентични?
Преди всичко да си даваме сметка за чувствата, които изпитваме. Да сме искрени и откровени със себе си. Да не се срамуваме от чувствата, които изпитваме, да не омаловажаваме или драматизираме ситуацията.
Какво да направим?
Да използваме АЗ-посланието. То е комуникативният модел на автентичността. То е възможност за изразяване на истинските чувства, свързани с определена ситуация или поведение на човек, по начин, който не обижда, не наранява човека, а помага на взаимоотношенията да се подобрят.
Според някои автори АЗ-посланието има четири елемента: Първият е да кажем как се чувстваме от поведението на другия: “Аз се чувствам тъжна, когато...”
След това назоваваме действието, поведението на другия човек: “ти си тръгваш...”
После описваме причините за своите чувства, реакции: например - “чувствам се изоставена”.
И накрая съобщаваме ефектите върху нас, ако поведението продължава.
Например: “Чувствам се нервен, когато ти крещиш толкова често, защото се чувствам застрашен и искам да избягам от теб”.
Или: “Чувствам се ядосана, когато се прибера вкъщи, а ти не си си подготвил уроците и домашните и аз трябва да те подканям през пет минути да го направиш. Това ме уморява и изнервя, защото цял ден работих и съм уморена”.
Кога да използваме АЗ-послания?
Същността на това да използваме АЗ-послания е да сме способни да заявим своята позиция, без да нараним другия. Тайната на успеха се крие в това да кажем как възприемаме това, което става, а не какво другият трябва или не трябва да прави.
Какво не е АЗ-посланието?
То не е средство да бъдем учтиви. То няма нищо общо с “мек” или “мил” начин на изразяване - нито с груб. Целта е посланието да бъде ясно. То дава тема за разговор (отваря разговора), а не решение. АЗ-посланието е по-често отваряне към подобрение, отколкото към влошаване на взаимоотношенията.
Ако очаквате вашето АЗ-послание да донесе отговора и да оправи незабавно нещата, които не вървят както трябва, е възможно да имате нереалистични очаквания. Ако очаквате другият да откликне незабавно по начина, по който искате, може да имате нереалистични очаквания.
Целта на АЗ-посланието е да се отговори открито (честно) и отворено на чувства, предизвикани от другия човек.
Използвайте АЗ-посланието, когато другият човек създава ситуация, която ви причинява проблем; когато е склонен да дава съвети, да критикува, поучава и се чувствате объркани, разстроени, разтревожени.
Използвайте АЗ-посланието, когато се нуждаете да кажете какво става “вътре във вас”, имате преживявания или чувства, които искате да споделите.
Това, което реалистично можете да очаквате от едно АЗ-послание, изказано с добро намерение, е, че:
• е много необичайно да причини някаква вреда;
• е стъпка в правилната посока;
• със сигурност ще промени сегашната ситуация по някакъв начин;
• може/ще ви отвори за възможности, които досега може да не сте видели.
Формулата на АЗ-посланието е полезна, когато искате да заявите своята гледна точка. То казва как е от вашата страна, как виждате нещата. Използвайте АЗ-посланието, когато другият човек трябва да знае, че въпросът, който обсъждате, предизвиква силни чувства във вас. Другите често подценяват колко наранени, ядосани или раздразнени може да бъдете. Затова е полезно да кажете какво точно се случва за вас. Не представяйте ситуацията нито по-лоша, нито по-добра, вашето АЗ-послание трябва да е “чисто”.
Боряна Борисова
Искреността води до добър диалог!
Изразете чувствата, възникнали от постъпките на другия, по начин, който да не го нарани
